Направо към съдържанието

Йосиф Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиф Ковачев
български просветен деец
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Работил вСофийски университет
Народен представител в:
УС   I ОНС   
Семейство
Братя/сестриМихаил Ковачев
Подпис
Йосиф Ковачев в Общомедия

Йосиф Антонов Ковачев или Ковачов е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.[1] и филантроп.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 година в българския град Щип (днес Северна Македония).[2] Брат е на революционера Михаил Ковачев и чичо на Владимир Ковачев, Владислав Ковачев и Антон Ковачев. Учи във взаимно училище в Щип, църковен певец и учител в Гниляне между 1855 – 1859 година. Следва в духовната семинария в Белград от 1859 година, а след това се прехвърля в Киевската семинария през 1861 година и я завършва в периода 1864 – 1868 година със средства от Одеското българско настоятелство.

Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово (1868), откъдето е интерниран в родния си град по нареждане на Мидхат паша, Щип (1868 – 1872) и Прилеп (1874 – 1877).[3][4] За пръв път използва класно-урочната организация на обучение и звучната метода, въведена успешно в Прилепското българско мъжко училище по време на неговото директорство там.[5] В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище, като негов помощник тогава е Александър Попорушев. През 1872 година е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. В 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика.[2] В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 – „Български буквар по звучната метода за народните школи“, излязъл едновременно в Пловдив, Русе и Велес, и претърпял 5 издания до 1885 година.[2] Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ (1879).[6]

След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния (1878 – 1879) в Княжството. Назначен е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. След това е избран за председател на Губернския съвет в София.[2] В 1880 година е избран за депутат в Първото обикновено народно събрание от Кюстендилска околия.[7] Заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880 – 1881), член на Държавния съвет (1882) и кмет на София (1886 – 1887).[2] Като кмет от 20 октомври 1886 до 1 ноември 1887 година продължава регулирането на някои софийски улици.[8]

От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В 1895 година на II македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На III македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 година е негов председател.

Заедно със съпругата си Екатерина формират фонд за насърчаване на млади изследователи в областта на историята на българския език и на педагогиката и завещават 1 220 000 лева на Софийския университет[9]. Умира на 31 октомври 1898 г. в София.[10][11][12][13]

  • Йосиф Ковачев като млад
    Йосиф Ковачев като млад
  • Корица на „Български буквар“ (1875)
    Корица на „Български буквар“ (1875)
  • Корица на „Школска педагогия“ (1873)
    Корица на „Школска педагогия“ (1873)
  • Облигация на ВМК с подписа на Ковачев като председател
    Облигация на ВМК с подписа на Ковачев като председател

Идеи за развитието на българския език

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 70-те години на XIX век Ковачев предлага за основа на българския книжовен език да бъде взет „шопският диалект“, термин, с който той обозначава кюстендилския говор. Аргументира се главно със средищното положение на този диалект по отношение на останалите (балканския и македонския) и неговата разбираемост от говорещите на други диалекти. Освен това възприема този диалект като най-чист по отношение на чужди влияния. Говорите в Кюстендилско са в основата и на неговия „Български буквар“ (1875).[14][15][16]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Йосиф Ковачев е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина
Костадинова
 
Йосиф Ковачев
(1839 – 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастасия Размова
 
Владислав Ковачев
(1875 – 1924)
 
Владимир Ковачев
(1875 – 1910)
 
Антон Ковачев
(1877 – 1931)
 
Райна Ковачева
(1880 – 1967)
 
Йосиф Ковачев
(1885 – 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жени Ковачева
(1905 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 – 1972)
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 305.
  2. ↑ а б в г д Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 35-36.
  3. ↑ Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.
  4. ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.38.
  5. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 117.
  6. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 305.
  7. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 27.
  8. ↑ Кметовете // Регионален исторически музей – София. Посетен на 11 декември 2016.
  9. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.12
  10. ↑ Вълчев, Боян. Йосиф Ковачев, – в: Български книжовници от Македония. Избрани страници, София 1983, с. 331 – 351.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 223-224.
  13. ↑ Ив., Ил. Иосифъ Ковачевъ // Илюстрация Илиндень 4 (104). Илинденска организация, Априлъ 1939. с. 5.
  14. ↑ Венедиктов, Г. К. Болгарский литературный язык эпохи Возрождения (Проблемы нормализации и выбора диалектной основы), Москва 1990, с. 168 – 170, 203.
  15. ↑ в. Ден, Цариград, г. I, бр. 16 – 17.
  16. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 339.
пръв → директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1874 – 1877) 		→ Петър Орлов (и. д.)
Иван Славейков → кмет на София
(20 октомври 1886 – 1 ноември 1887) 		→ Никола Даскалов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йосиф_Ковачев&oldid=12290056“.