Киришима (линеен крайцер, 1913)
| „Киришима“ 霧島 | |
 Линейният крайцер „Киришима“ при бреговете на Япония, 10 май 1937 г. | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен крайцер от типа „Конго“ |
| Производител | Mitsubishi Heavy Industries Nagasaki Shipyard & Machinery в Нагазаки, Япония. |
| Служба | |
| Заложен | 17 март 1912 г. |
| Спуснат на вода | 1 декември 1913 г. |
| Влиза в строй | 19 април 1915 г. |
| Потънал | потопен на 15 ноември 1942 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 31 980 t (стандартна); 38 200 – 38 900 t (пълна) |
| Дължина | 222,1 m |
| Дължина по водолинията | 219,5 m |
| Ширина | 29,3 m |
| Газене | 9,7 m |
| Броня | пояс: 203 – 76 mm; траверси: до 203 mm; палуба: 80 – 152 mm; кули ГК: до 229 mm; барбети: 229 mm; бойна рубка: 254 mm каземати: 152 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Kampon; 36 водотръбни котли Yarrow |
| Мощност | 136 000 к.с. (111,4 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 30 възела (55,56 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 6330 t нефт |
| Екипаж | 1437 души |
| Кръстен в чест на | планината на остров Кюшу, префектури Кагошима и Миядзаки |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 356 mm; 14x1 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 4x2 127 mm; 10x2 25 mm; |
| Торпедно въоръжение | 4x2 533 mm ТА |
| Самолети | 1 катапулт; до 3 хидроплана[„Коментари“ 1] |
| „Киришима“ в Общомедия | |
Киришима (на японски: 霧島) е линеен крайцер на Императорските ВМС на Япония от типа „Конго“.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]„Киришима“[„Коментари“ 2] е заложен на 17 март 1912 г., спуснат на вода на 1 декември 1913 г., влиза в строй през април 1915 г.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]
След влизането си в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1927 – 30 и 1935 – 36 г. преминава две модернизации, в резултат на които на кораба са добавени над 400 тона броня, напълно е изменена кърмата и е увеличено зенитното въоръжение. След модернизацията „Киришима“ е прекласифициран в линкор.
Влиза в състава на Ударното авионосно съединение при нападението над Пърл Харбър. В периода януари-февруари 1942 г. влиза в състава на прикритието на самолетоносачите в хода на операциите в южните морета. В периода март-април 1942 г. участва в рейда в Индийския океан. От август 1942 г. действа в района на Гуадалканал. В нощния бой от 13 ноември 1942 г. поврежда американските тежки крайцери „Портланд“ (USS Portland (CA-33)) и „Сан Франциско“ (USS San Francisco (CA-38)), но сам почти не получава щети.
В нощта на 14 ноември 1942 г., в хода на поредния рейд към Гуадалканал, „Киришима“, като флагман на японското (сили за прикритие на конвоя, доставящ към мястото на десанта големи сухопътни съединения на японците) съединение влиза в артилерийски дуел с американските линкори „Саут Дакота“ (USS South Dakota (BB-57)) и „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)), преграждайки с огромния си корпус тесния пролив, така съсредоточавайки върху себе си основния огън. „Киришима“ нанася на „Саут Дакота“ повреди (попадение от 1 снаряд, който пронизва двете страни на комингса на люка и детонира при удара в барбета. Пробойна в горната палуба е с размери 0,914×3,048 м. Повредени са кожусите на централното и дясното 16-дюймови оръдия на кула на главния калибър № 3. Унищожени са водо- и газоотразяващите ограждения на 30 фута около барбета. Главната бронепалуба отразява всички осколки. Десният катапулт и няколко 20-мм автомата са повредени), но самият той е тежко повреден от огъня на линкора „Вашингтон“, който се промъква незабелязано на близка дистанция (3 мили). В „Киришима“ попадат девет 406-мм и около 40 127-мм снаряда, корабът губи управление, разрушени са две кули на главния калибър, започват силни пожари. Сутринта на 15 ноември 1942 г. командирът заповядва да се напусне кораба, който потъва на 5 мили от остров Саво. Загиват 209 души. Спасени са 1025 матроса и 61 офицера.[1] Японският конвой, плаващ към Гуадалканал, е разгромен на следващия ден от последователни атаки на американската авиация. „Саут Дакота“ след този бой е извън строя за 14 месеца, „Вашингтон“ – за 1,5 месеца.
Откриване на останките
[редактиране | редактиране на кода]Потъналият линеен крайцер е открит през август 1992 г. в рамките на експедиция (под ръководството на океанолога и изследователя Робърт Балард), организирана от National Geographic, за откриване и изследване на корабите, загубени в хода на битката за Гуадалканал. Експедицията се базира на научноизследователския кораб Laney Chouest и е организирана във връзка с 50-летието от от битката за Гуадалканал. Обломките, открити при обследване с хидролокатор на морското дъно в района на потъването, не са детайлно изследвани (към тях е направено само едно потапяне с обитаем дълбоководен апарат). Потъналият съд се намира (9°5’9"N 159°42’3"E) на разстояние около 13 километра от остров Саво (Соломоново море) на дълбочина около 1200 метра и лежи на дъното с кила нагоре. Носовата част на корпуса, примерно до предната надстройка, напълно липсва (не е и открита), неголяма част от кърмовата част също е изгубена. Котвената верига е завита около кърмата.[2][3][4] Кадри с обломките на потъналия линеен крайцер „Киришима“ може да се видят в документалния филм The Lost Fleet of Guadalcanal (National Geographic, 1993 г.).[5]
През януари 2019 г. обломките на линейния крайцер „Киришима“ са изследвани от експедиция, базирана на научноизследователския кораб Petrel (експедицията се финансира от фонда на Пол Алън и на протежение няколко години се занимава с откриването и обследването на корабите, потънали в хода на Втората световна война на Тихоокеанския театър). В резултат на проучването, в частност, са открити многобройни повреди по корпуса на кораба, причинени от артилерийския огън на американските кораби (някои от попаденията на 16 дюймовите снаряди пробиват корпуса му проходно без детонация).[6]
На разстояние около 7,5 км от обломките на „Киришима“ се намират останките на друг, еднотипен с него, линеен крайцер – „Хией“, който потъва ден по-рано (на 14 ноември 1942 г.) в същия район.[7]
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tony DiGiulian. Lundgren Resource – Battleship Action 14 – 15 November 1942 – NavWeaps // www.navweaps.com. Посетен на 2018-07-15. (на английски)
- ↑ Wreck of HIJMS Kirishima (霧島) - Wikimapia // wikimapia.org. Архивиран от оригинала на 2021-07-30. Посетен на 2019-03-08. (на английски)
- ↑ IMPERIAL JAPANESE NAVY MYSTERIES // www.combinedfleet.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2019-02-23.
- ↑ RV Petrel // www.facebook.com. Архивиран от оригинала на 2021-07-30. Посетен на 2019-03-08. (на руски)
- ↑ Rando Retro Video. National Geographic: The Lost Fleet of Guadalcanal (1993) // 2018-07-04. Посетен на 2019-02-23.
- ↑ By Robert Lundgren with Anthony Tully Edited by Tony DiGiulian. Analysis of the wreck of Kirishima // 2022-03-19. Архивиран от оригинала на 2023-03-15. Посетен на 2023-03-26. (на английски)
- ↑ RV Petrel. Wikipedia. 2019-02-27.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Дашьян А. В. Линейные крейсера типа Конго /// ВМС Японии // Корабли Второй мировой войны. – 2004. – (Морская коллекция).
- Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KONGO battlecruisers (1913 – 1915) ((en))
- Линейные крейсера Японии ((ru))
- https://web.archive.org/web/20090912061431/http://www.warfleet.ru/cruiser/kongo.html ((ru))
- Construction of Kirishima ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Киришима (линеен крайцер, 1913)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кирисима (1913)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |