Китрос
Китрос Κίτρος | |
„Свети Трифон“ | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пидна-Колиндрос |
Географска област | Пиерийска равнина |
Надм. височина | 80 m |
Население | 1061 души (2021 г.) |
Пощенски код | 601 00 |
Телефонен код | 2351 |
Китрос в Общомедия |
Китрос (на гръцки: Κίτρος) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на надморска височина от 80 m в централната част на Пиерийската равнина, на 15 km северно от град Катерини.[1] Източно от Китрос е защитената местност Китроски солници, част от Националния парк „Делта на Вардар-Колудей-Бистрица“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е наследник на античния град Пидна - известен в Средновековието като Китрос. В XIX век Китрос е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ е от XIX век и в нея работи зографът от Кулакийската школа Димитриос Хадзистаматис, чието дело е разпятието и царските двери.[3]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Китрос (Kitros), Китроска епархия, живеят 210 гърци.[4]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци, главно от България.[1] В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 261 бежански семейства и 1003 жители бежанци.[5]
Непосредствено западно от Китрос е основано бежанското селище Бани (Μπάνη)[6] или Бана (Μπάνα),[7] което в 1928 година има 522 жители. По-късно е слято с Китрос.[6] В 1969 година махалата е прекръстена на Амалия (Άμαλία).[8]
Бежанците от България донасят тук лозарството, а освен с него населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и с краварство.[1]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Гриндия[7][9] | Γκριντιά | Айдимитрис | Άϊδημήτρης[8] | реката на Ю от Китрос[7] |
Хасан | Χασάν | Пиги | Πηγή[8] | извор на Ю от Китрос[7] |
Бана[7] | Συνοικία Μπάνας | Амалия | Άμαλία[8] | западна махала на Китрос[7] |
Кавакли[7] | Συνοικία Καβακλή | Аналипсеос | Άναλήψεως[8] | източна махала на Китрос[7] |
Алковица[7] | Άλκοβίτσα | Химарос | Χείμαρρος[8] | река на С от Китрос[7] |
Бугази[7] | Μπουγάζι | Клисура | Κλεισούρα[8] | местност на И от Китрос, в Китроската лагуна на нос Атерида[7] |
Бакседес[7] | Μπαξέδες | Лаханокипи | Λαχανόκηποι[8] | местност на ЮИ от Китрос[7] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 348[1] | 569[1] | 1629[1] | 2140[1] | 2161[1] | 1983[1] | 1882[1] | 1789[1] | 1506 | 1172 | 1061 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 283. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αλυκές Κίτρους // Εθνικό Πάρκο Δέλτα Αξιού. Посетен на 20 май 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 34. Посетен на 15 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 269. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
|