Направо към съдържанието

Костадина Хаджова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадина Хаджова
български революционерка
Родена

Костадина (Коца) А. Хаджова е български революционерка, стружка деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Костадина Хаджова е родена в град Струга, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО. Служи като организаторка.[1] В Струга заедно със Славка Пушкарова, Царева Гълъбова и други създава женското дружество „Светлина". За нея Милан Матов пише:

Тя бе една рядко предана учителка... Десетници ѝ бяха Доля Бамбалова, Фания Бендова, Пара Пацулова, Мара Мечкарова, Мара Китанова.. На самия ден Илиден и двата дни след него целият град беше затворен и стружани и стружанки прибрани в къщите си поради пълните с башибозук и войска улици гледаха и слушаха голямото сражение отсам реката, в село Ташморунище. Жените от горните групи носеха непрестанно колани с патро, по два, даже по три пъти на ден до село Мороища като си пробиваха път през улиците, Морищкия мост, през редиците на аскера и башибозука, които непрестанно мъкнеха ранени. Това бе истинска решителност и дързост...[2]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Матей Хаджов
 
 
 
Гьоре Хаджов
 
Анастас Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър С. Хаджов
 
Вангел Хаджов
 
 
 
Панайот Хаджов
 
Деспа Кочова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антиноген Хаджов
(1874 - 1912)
 
Климент Хаджов
(1878 - 1948)
 
Златка Ляпчева
 
Иван Хаджов
(1885 - 1956)
 
Костадина А. Хаджова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вяра Кръстева
 
Преслав Хаджов
 
Благой Хаджов
 
Георги Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Хаджов
 
Климент Хаджов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
  2. Църнушанов, Коста. „Моята дейност бе за други, не за мене...“, ЦДА, ф. 2069к, оп.1., а.е. 126, л. 57 - 58