Кочо Аврамов
| Кочо Аврамов | |
| български учител и революционер | |
 Поручик Димитър Зографов и Константин Аврамов | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 1915 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Асен Аврамов |
| Кочо Аврамов в Общомедия | |
Константин (Кочо) Аврамов с псевдоним Боз Дагски[1][2] е български общественик, учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Аврамов е роден е в зъхненското село Скрижово, тогава в Османската империя, днес Скопия, Гърция. Работи като учител. В 1898 година редактира вестника „Автономия“ в София и е деец на Българското тайно революционно братство. Той е сред дейците, които отказват да приемат обединението с ВМОРО. Срещу него е извършен неуспешен атентат от дейци на Сарафовото крило на ВМОК.[3] В 1898 година в Чепеларе привлича към каузата на братствата Андон Дечев, Харит Дечев от Чепеларе, Иван Славов от Стара Загора, Атанас и Христо Попмаринови, също от Чепеларе и Коста Шопов.[4] След разтурянето на братството става деец на Цончевото крило на ВМОК.[5]
Участва в Горноджумайското въстание в 1902 година в четата на Юрдан Стоянов.
По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е в щаба на Беласишкия отряд. Михаил Думбалаков го определя като
| „ | горещ патриот и революционер[6] | “ |
Участва в покушението срещу Яне Сандански в 1909 година заедно с Йордан Иванов и Владе Сланков. Срещу него има няколко опита за убийство от страна на сарафисти.
Константин Аврамов е баща на дееца на ВМРО Асен Аврамов.[7][8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 60.
- ↑ Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 53, 127.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 49.
- ↑ Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 127.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 47.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 11-12.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 8.
