Направо към съдържанието

Крива река (приток на Провадийска река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Крива река.

Крива река
43.4964° с. ш. 26.9169° и. д.
43.2986° с. ш. 27.215° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Шумен
Община Венец
Община Хитрино
Община Каолиново
Община Никола Козлево
Община Нови пазар
Дължина48 km
Водосб. басейн218 km²
Отток0,22 m³/s
Начало
Мястопл. Шварцвалд,
баден-вюртемберг
Фелдберг
Координати43°29′47.04″ с. ш. 26°55′00.84″ и. д. / 43.4964° с. ш. 26.9169° и. д.
Надм. височина456 m
Устие
Мястоляв приток на Провадийска рекаЧерно море
Координати43°17′54.96″ с. ш. 27°12′54″ и. д. / 43.2986° с. ш. 27.215° и. д.
Надм. височина82 m
Крива река във водосборния басейн на Провадийска река

Крива река (до 29 юни 1942 г. Ири дере)[1] е река в Североизточна България, област Шумен – общини Венец, Хитрино, Каолиново, Никола Козлево и Нови пазар, ляв приток на Провадийска река. Дължината ѝ е 48 km.

Крива река води началото си под името Габришка река от западния край на село Дренци, община Венец в Самуиловските височини, на 456 m н.в. До село Църквица тече на изток в дълбока, на места проломна долина между Войводското плато (Сърта) на юг и Лудогорското плато на север. След село Църквица завива на юг и долината ѝ значително се разширява, като в този си участък разделя Войводското плато (Сърта) на запад от платото Стана на изток. Влива се отляво в Провадийска река на 82 m н.в. при село Енево.

Площта на водосборния басейн на Крива река река е 218 km2, което представлява 10,2% от водосборния басейн на Провадийска река. На север и изток водосборният басейн на реката граничи с водосборните басейни на реките Канагьол и Суха река притоци на Дунав, а на юг – с водосборния басейн на самата Провадийска река. основен приток – река Серсемдере (десен приток)

Крива река е с дъждовно-снежно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – август-септември. Средният годишен отток при град Нови пазар е 0,22 m3/s

По течението на реката са разположени 1 град и 7 села:

Водите на реката основно се използват за напояване – язовири „Габрица“, „Стоян Михайловски“ и др.

На протежение от 20,6 km, в участъка от село Църквица до Нови пазар по долината на реката преминава част от републикански път III-701, част от Държавната пътна мрежа Дулово – Никола Козлево – Нови пазар.

Западно от най-долното течение на реката се намира Националният историко-археологически резерват „Плиска“ – първата столица на България.

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 122.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 269.