Кулата
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кулата.
| Кулата | |
 Църквата „Св. Атанасий“ в Кулата | |
  Кулата  Кулата | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 670 души[1] (15 март 2024 г.) 81,1 души/km² |
| Землище | 827 km² |
| Надм. височина | 105 m |
| Пощ. код | 2868 |
| Тел. код | 07425 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40539 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Кулата Димитър Манолев (независим) |
| Кулата в Общомедия | |
Ку̀лата, понякога също и нечленувано Кула, е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич. В миналото е наричано Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано Сярска Кула (днес Палеокастро, Гърция).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя София – Солун (Европейски път E79), както и крайна точка на Републикански път I-1 и автомагистрала „Струма“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) – митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и митническо бюро Петрич. Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон.
В землището на селото се намира защитената местност Карталец, в която се опазват растителените видове Подуточашково клинавче/Мехуресточашков клин (Astragalus physocalyx Fisch.) и Съчленен коринефорус (Corynephorus Divaricatus) и тяхното местообитание.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 1958 година в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква, чието функциониране се отнася към X – XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия Рупелски проход.[3]
През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:
| „ | На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.[4] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи-християни.[7]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата е окупирано от гръцката армия.
Изселването на войводата на ВМРО Евтим Евтимов – Тимльо от с. Кулата, заедно със семействата на неговите синове Георги и Атанас Евтимови е без никакви законови основания от новата комунистическа власт. В информация на Държавна сигурност от 1950 год. пише следното за Тимльо : Тома Радовски продължава посещенията си в с. Кулата, като отива при неговият неразделим приятел Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), стар вемерист, ятак на бандити за които му деяния е изселен във вътрешността на страната ни. В деня на изселването на Евтим Георгиев, под предлог да закупи сено Радовски отива при приятеля си и се среща с него. Водил е продължителен разговор и накрая се разцелуват.[10]
През 2015 година на изборите в Кулата за кмет е избран Димитър Дамянов.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 849 |
| Българи | 774 |
| Турци | – |
| Цигани | – |
| Други | – |
| Не се самоопределят | – |
| Неотговорили | 71 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство
- Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
- Читалище „Гоце Делчев“
- Православен храм „Св. Атанасий“
-
Кметството -
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ -
Читалище „Гоце Делчев“ -
Военният паметник в центъра
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кулата
Александър Манолев (р. 1976), български политик, заместник-министър- Димитър Панделиев (1927 – 1995), български драматург и писател
- Емил Рупел (р. 1939), български писател
- Китан Китанов (р. 1966), български реставратор
- Любен Пехливанов (р. 1943), български офицер, генерал-лейтенант
- Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов, възможно е и да е от Сярска Кула[12]
- Лия (р. 1970), българска попфолк певица
- Свързани с Кулата
- Георги Бърдаров (р. 1973), български географ и писател
- Станко Йовчев (р. 1988), български футболист, по произход от Кулата
- Димитър Башлиев (роден неизв. – 1925 г.), селски войвода на ВМРО. Селската чета на Кулата с войвода Димитър Башлиев е сформирана през 1919 г.[13]
- Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), селски войвода на ВМРО в Кулата след смъртта на войводата Димитър Башлиев през 1925 г. По време на Петричкия инцидент четата на Тимльо участва успешно в отбраната на Петрич срещу редовната гръцка армия.[13]
- Иван Козаров, общински кмет на Кулата, убит през 1923 година от ВМРО[13]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „История на с. Кулата“. Съставители: Башлиев, Димитър и Колектив. София. 2012, 516 стр.
- „История на село Кулата и на рода Евтимови“, автор Никола Христов Евтимов, Издателски комплекс – УНСС, София, 2014, 160 стр.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Бърдаров, Георги. „Дядо. За дядо Георги, за всички незабравени райковски душички, за всички бежанци, чийто сърца остават разделени между тоя и оня свят, но никога у дома!“, 2013. Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Карталец // ИАОС. Посетен на 30 май 2020 г.
- ↑ Милчев, Атанас. Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет I. 1960. с. 401 - 449.
- ↑ Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 130-139.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
- ↑ а б в Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 130.
| ||||||||
