Късак
| Късак | |
 Поглед към Късак | |
  Късак  Късак | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 790 души[1] (15 март 2024 г.) 20,7 души/km² |
| Землище | 38,231 km² |
| Надм. височина | 1338 m |
| Пощ. код | 4832 |
| Тел. код | 030457 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 41006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Доспат Елин Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Късак Джамал Шалганов (ДПС) |
| Късак в Общомедия | |
Късак, познато още като Касъка, е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Късак се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Стефан Захариев към 1850 година в Късак (Късъклъ) има 30 помашки къщи и 100 жители-помаци.[2]
В документ от Главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Късак (Kısak).[3]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година местните жители се вдигат на бунт, пореди което селото е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.
По време на т. нар. Възродителен процес селото е обградено от полиция и военни в продължение на два дни. Всички жени са заставени да се явят в училището. В една от стаите му се разиграва мним съдебен процес, като всяка жена е осъдена да смени традиционната си носия. След това е изпратена в съседната стая, където две учителки-комунистки обслужват импровизиран магазин за дрехи, преобличат жената и я заставят да подпише документ, че е съгласна парите за дрехите ѝ да бъдат одържани от надниците ѝ в ТКЗС. През нощта се чуват изстрели от автоматично оръжие с цел сплашване на населението.[4]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]
Населението се състои изцяло от помаци, изповядващи ислям.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- ОУ „Христо Ботев“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 31.
| ||||||||
