Лев Гумильов
| Лев Гумильов Лев Николаевич Гумилёв | |
| руски историк | |
 | |
| Роден |
1 октомври 1912 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Николско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия |
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, география |
| Работил в | Музей за етнография на народите на СССР (1949) Ермитаж (1956 – 1962) Научноизследователски географо-икономически институт на Ленинградския университет (1962 – 1987) |
| Награди |    |
| Семейство | |
| Баща | Николай Гумильов |
| Майка | Анна Ахматова |
| Лев Гумильов в Общомедия | |
Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк, ориенталист и етнолог.
Създател на термина „пасионаризъм“ (способността на хората да се жертват масово в името на определена идеалистична цел). Привърженик на евразийството. Гумильов пише 12 монографии и повече от 200 статии. Участва във Втората световна война, включително в превземането на Берлин. Репресиран и затварян в ГУЛАГ.
Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на цензура. Въпреки това, книгите му стават класика и бележат цяла епоха в хунологията. Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на „перестройката“, плодовете на която той не успява да дочака. Член е на алтернативната на АН СССР – Руска академия за естествени науки (1990). Нетрадиционните му възгледи са критикувани в научните среди и остават нееднозначно приети и до днес.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург, в семейството на руския поет Николай Гумильов (1886 – 1921), разстрелян от болшевиките след изфабрикувано обвинение в контрареволюционен заговор), и поетесата Анна Ахматова (1889 – 1966). Отгледан е от баба си по бащина линия Анна Гумильова (1855 – 1942). Анна Гумильова е потомствена дворянка. Според Анна Ахматова родът ѝ по майчина линия произхожда от Златната орда и родословието ѝ може да се проследи назад във времето до 13 век и татарския хан Ахмат, който е потомък на Чингис хан. Това твърдение на майката се възприема от Гумильов за достоверно, макар че едва ли е точно.[2] Според генеалози родът на Ахматова по майчина линия безспорно има татарски корени.[3][4]
Завършва Ленинградския университет (днес Санктпетербургски държавен университет). От 1931 г. активно участва в геоложки и археологически експедиции. Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. През 1934 г. е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. След поредното му арестуване през 1949 г. майка му Анна Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Освободен е през 1956 г., след което няколко години работи в Ермитажа.
През 1961 г. получава званието доктор на историческите науки, защитавайки дисертация на тема „Древните тюрки“. От 1962 до пенсионирането си през 1987 г. работи в Научноизследователския факултет на Ленинградския университет.
През 1950 – 1960 г. се занимава с археологически изследвания на Хазария, историята на хуните и древните тюрки, историческа география [5] и ориенталистика. От 1960-те работи по пасионарната си теория за етногенезата. Според теорията на Гумильов етносите възникват вследствие на т.нар. пасионарни тласъци, имащи по всяка вероятност космическа природа, и се развиват по определени закони във взаимодействие с ландшафта и други етноси. В основния труд му труд „Етногенезата и биосферата на Земята“, са изброени девет такива тласъка, всеки от които дава началото на определен брой етноси. Съществува приблизителна периодичност на пасионарните тласъци – те се осъществяват през интервали от около 250 години, като всеки тласък засяга определена територия във формата на дълга (хиляди километри) тясна ивица върху земната повърхност.
В своите изследвания Гумильов се опира на достиженията на своите известни предшественици – идеолозите на руското евразийство Пьотр Савицки, Николай Трубецкой, Георгий Флоровски, Георгий Вернадски и др., големия руски тибетолог Николай Рьорих. Редица съвременни изследователи намират допирни точки между пасионарната теория и откритите от бележития руски биофизик Александър Чижевски закономерности, свързващи хода на историческия процес с циклите на слънчевата активност. Възгледите на Гумильов намират поддръжници не само в научните среди, но и сред политическите лидери. Горещ последовател на пасионарната теория е президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Името на Лев Гумильов носи най-реномираното висше учебно заведение в страната – Евразийският национален университет в Астана.
Умира на 15 юни 1992 година в Санкт Петербург на 79-годишна възраст.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гумилёв, Лев Николаевич. // Большая российская энциклопедия, том 8, Москва, 2007, с. 155.
- ↑ www.contact.az, архив на оригинала от 5 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170605113933/http://www.contact.az/docs/2015/Interview/071100122949ru.htm#.VbTnVLOqqko, посетен на 29 май 2017
- ↑ Ева Карий, Анна Ахматова. Кто и как творил ее родословную?, Shkolazhizni.ru, 15 януари 2017.
- ↑ Черных, Вадим Алексеевич, Родословная Анны Андреевны Ахматовой, Творческий проект Анны Ахматовой.
- ↑ Цветков Й. Лев Гумильов и историчната география на степна Евразия. – Проблеми на географията, 1, 2009.
Избрани трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Конец и вновь начало (1992)
Първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период. - История народа Хунну (1960)
- „Хуните“ (2007; ISBN 978-954-361-013-6)
- Древние тюрки (1967)
- „Древните тюрки – Великият тюркски хаганат“ (2007; ISBN 978-954-361-015-0)
- Хазарите - зигзагът на историята 2008 ISBN 978-954-361-036-5
- Открытие Хазарии (1966)
- Поиски вымышленного царства (1970)
- Древняя Русь и Великая степь (1989)
- От Руси к России (1992)
- Хунну в Китае (1974)
- Етногенез и биосфера Земли (1979)
- Древняя Русь и Великая степь (1989)
- Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
- Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Gumilevica: Биография и произведения
- ((ru)) Информационно-аналитичен портал „Център Лев Гумильов“
- ((ru)) „Гумилёв, Лев Николаевич (1912 – 1992)“, Биобиблиографичен речник на репресираните ориенталисти „Люди и судьбы“
- Произведения на Лев Гумильов в
Моята библиотека
|
