Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Кьонигсберг“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Кьонигсберг“
(„Кьонигсберг II“)
Königsberg-Klasse
Интернираният „Емден II“ в Скапа Флоу, 1919 г.
Флаг Германия
Клас и типЛеки крайцери от типа „Кьонигсберг“
Следващ типЛеки крайцери тип „Кьолн“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Висбаден“
ПроизводителAG Weser в Бремен и др., Германска империя.
Планирани4
Построени4
В строеж1914 г. – 1917 г.
В строй1916 г. – 1933 г.
Утилизирани3
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5440 t (нормална);
7125 t (пълна)
Дължина151,4 m
Дължина по водолинията
148,8 m
Ширина14,2 m
Газене5,96 m
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 20 – 40 mm
(40 – 60 mm скосове);
гласис: 100 mm;
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини „военноморски тип“;
12 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност31 000 к.с. (22,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)
Далечина на
плаване
5500 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1340 t въглища и 500 t нефт
Екипаж475 души
Кръстени в чест наНемски градове
Въоръжение
Артилерия8x1 150 mm;
Зенитна артилерия2x1 88 mm
Минноторпедно
въоръжение
4x1 500 mm ТА;200 морски мини[1][~ 1]
Леки крайцери тип „Кьонигсберг“
(„Кьонигсберг II“)
в Общомедия

Кьонигсберг, или Кьонигсберг II (на немски: Königsberg) са серия леки крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Явяват се последващо развитие на крайцерите от типа „Висбаден“. Всичко от проекта са построени 4 единици: „Кьонигсберг“ (на немски: SMS Königsberg[~ 3]); „Карлсруе“ (на немски: SMS Karlsruhe); „Емден“ (на немски: SMS Emden) и „Нюрнберг“ (на немски: SMS Nurnberg). Всички крайцери носят имена на кораби загинали в началния период на войната. Втората серия на тези леки крайцери се наричат „Кьолн II“.

Главният калибър се състои от осем скорострелни 15 cm SK L/45[~ 4] оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, две са на кърмата, линейно-терасовидно, и четири по всяка страна в средната част на кораба. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m[2]. Боекомплектът им съставлява 1040изстрела или 130 снаряда на ствол. Зенитното въоръжение на корабите първоначално се състои от две 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия. Крайцерите имат и четири 50 cm торпедни апарата: два 50 cm подводни ТА и два надводни, с общ запас от осем торпеда. Освен това могат да носят до 200 мини за поставяне на заграждения[1].

Схемата на броневата защита е променена спрямо предходния тип[3].

Дългият, макар и доста тесен броневи пояс с 60 mm никелова броня, в носовата си част той има дебелина 18 mm, в кърмовата липсва, хоризонталният участък от броневата палуба има дебела 20 mm никелова броня, скосовете са 40 mm. Малко след началото на главния пояс минава 40 mm носов траверс. В носа плоската палуба с дебелина 20 mm е разположена под водолинията, както е при крайцерите-минни заградители тип „Брумер“. Кърмовата част се защитава от 40 mm палуба и 60 mm скосове. Бойната рубка има дебелина на стените от 100 mm круповска броня, а стоманения 20 mm покрив е от никелова броня. Оръдията на главния калибър са прикрити от щитове с дебелина 50 mm. Далекомера е прикрит от 30 mm броня.

Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влизане в строй Съдба
Кьонигсберг AG Weser август 1914 г. 18 декември 1915 г. 12 август 1916 г.
Карлсруе Kaiserliche Werft Wilhelmshaven май 1915 г. 31 януари 1916 г. 15 ноември 1916 г.
Емден AG Weser 1914 г. 1 февруари 1916 г. 16 декември 1916 г.
Нюрнберг Howaldtswerke 1915 г. 14 април 1916 г. 15 февруари 1917 г.
  1. Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  3. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (150 × 45).
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кёнигсберг II““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​