Лудвиг II (Лигниц)
| Лудвиг II | |
| херцог на Лигниц и Бриг | |
 | |
| Роден |
1384 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1399 – 1436 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Пясти[1] |
| Баща | Хайнрих VIII (Бриг)[2] |
| Братя/сестри | Хайнрих IX фон Любен |
| Съпруга | Елизабет фон Бранденбург |
| Деца | Хедвиг фон Лигниц |
| Лудвиг II в Общомедия | |
Лудвиг II фон Лигниц (на немски: Ludwig II Hercog von Brieg und Liegnitz; * 1384 (1380/1385); † 30 май 1436) е херцог на Бриг/Бжег (1399 – 1436) с Кройцбург и херцог на Лигниц (1419 – 1436) в Полша. Той е от рода на Силезийските Пясти.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Син е на херцог Хайнрих VIII (VII) от Силезия-Любен-Бриг/Бжег (1344 – 1399) и втората му съпруга Маргарета фон Мазовия (1358 – 1388/1396), вдовица на херцог Казимир IV от Померания († 1377), дъщеря на херцог Зимовит III фон Мазовия († 1381) и Еуфемия фон Тропау (1319 – 1352). По-малък полубрат е на Хайнрих IX фон Любен (1369 – 1419/1420), херцог на Лигниц и от 1399 до 1419/1420 г. херцог на Хайнау/Хойнув, Любен и Олау/Олава.
След смъртта на баща му през 1399 г., Лудвиг II и по-големият му полубрат Хайнрих IX разделят наследената собственост. Хайнрих получава Любен, Олау, Нимпч/Немча и половин Хайнау, а Лудвиг получава Бриг с Кройцбург и Конщат. През 1404 г. херцог Лудвиг II отива на поклонение в Светите земи и там е пленен от сарацините до 1405 г.
Лудвиг II се жени пр. 14 август 1409 г. за унгарската магнатска дъщеря Хедвиг фон Заполя контеса фон Тренчин († 1414). Бракът е бездетен. Останал вдовец през 1414 г. Лудвиг II се жени втори път по времето на Констанцкия събор на 9 април 1418 г. за Елизабет фон Бранденбург (* 1403; † 31 октомври 1449, Лигниц), дъщеря на курфюрст Фридрих I (1371 – 1440) и Елизабета Баварска (1383 – 1442).[3][4][5]
Лудвиг е един от най-богатите князе по неговото време и оставя на съпругата и дъщерите му 30 000 рейнски гулдена и 10 000 бохемски гроша.[6] Лудвиг II няма мъжки наследник и от 1436 до 1469 г. следват наследствени конфликти.
Херцог Лудвиг е погребан в основания от него 1423 г. манастир „Картаузе Лигниц“, която през 1547 г. е разрушена при херцог Фридрих III, и е преместен в „Йоанитската църква“ в Лигниц, където има погребани членове на фамилията му. Там Луиза фон Анхалт-Десау построява мавзолей на Силезийските Пясти. Вдовицата му Елизабет фон Бранденбург се омъжва втори път на 17 февруари 1439 г. за доста по-младия херцог Вацлав I от Чешин (1413/1418 – 1474). Този брак е нещастен и бездетен и те скоро се разделят.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Лудвиг II и Елизабет фон Бранденбург имат децата:[7][8][9]
- Лудвиг (* 1420; † 7 януари 1435)
- Елизабет (* 5 януари 1426; † 1435)
- Магдалена (* пр. 1430; † 10 септември 1497), омъжена пр. 4 февруари 1442 г. за херцог Николаус I от Опелн (1420 – 1476) от род силезийски Пясти
- Хедвиг (* пр. 1433; † 20 октомври 1471), омъжена февруари 1445 г. за херцог Йохан I фон Любен (1425 – 1453) от род силезийски Пясти
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Historische Kommission für Schlesien: Geschichte Schlesiens. Band 1: Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel, Winfried Irgang: Von der Urzeit bis zum Jahre 1526. Thorbecke, Sigmaringen 1988, ISBN 3-7995-6341-5, S. 182, 190, 193, 196 f., 200, 203.
- Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten. Band: Schlesien (= Kröners Taschenausgabe. Band 316). Kröner, Stuttgart 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. 285 – 286, Stammtafel S. 590 – 591.
- Rudolf Žáček: Dějiny Slezska v datech. Nakladatelství Libri, Praha 2004, ISBN 80-7277-172-8, S. 101 f., 412, 428 und 430.
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 3/1:10
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 191
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 10.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.wikitree.com // Посетен на 5 юли 2019 г.
- ↑ portal.dnb.de // Колективен нормативен архив. Посетен на 5 юли 2019 г.
- ↑ Augenzeuge des Konstanzer Konzils. Die Chronik des Ulrich von Richental. Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 2014, ISBN 978-3-8062-2901-1, S. 188f.
- ↑ Ascher Sammter: Chronik von Liegnitz, Band 2, Druck von W. Pfingsten, 1864, S. 291
- ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Band 7, Teile 13 – 14, F. A. Brockhaus, 1824, S. 21
- ↑ Georg Anton W. Korn: Schlesische Urkunden zur Geschichte des Gewerberechts insbesondere des Innungswesens aus der Zeit vor 1400, 1867, S. 124
- ↑ Ludwig II, Duke of Brieg & Liegnitz, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Ludwig II Duke von Schlesien-Liegnitz-Brieg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
- ↑ Ludwig von Lüben/Ludwig II Duke of Brieg and Liegnitz, fmg.ac