Направо към съдържанието

Лучища

Лучища
Κερασώνα
— село —
Гърция
40.3519° с. ш. 21.2036° и. д.
Лучища
Западна Македония
40.3519° с. ш. 21.2036° и. д.
Лучища
Костурско
40.3519° с. ш. 21.2036° и. д.
Лучища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина850[1] m
Население1 човек (2021 г.)

Лу̀чища или Лю̀тища (произношение в местния говор Лу̀чишча, на гръцки: Κερασώνα, Керасона, до 1927 Λούτιστα, Лутиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Лучища е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лучища има 90 жители българи.[3]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либишово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[4]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лучища е обозначено като гръцко селище.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Лучища преди Балканската война има 20 гръцки къщи.[6]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Керасона.[7]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война от нападения на проправителствени банди.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 126[1] 100[1] 89[1] 107[1] 72[1] 56[1] 37[1] 23[1] 11[1] 6 2 1
Родени в Лучища
  • Пасхал Минов (Πασχάλης Μήνου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[8]
  • поп Стерьо (Παπαστέργιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[8]
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  5. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  6. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  7. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  8. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 81. (на гръцки)