Малка Скития
Малка Скития (на гръцки: Μικρά Σκυθία, Mikrá Skythia; на латински: Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа. Територията е ограничена от делтата на река Дунав и е естествено продължение на степното причерноморско пространство, обитавано от скитски племена'.
Названието се употребява от 2 век пр.н.е. до основаването на Дунавска България. След римските завоевания на Балканите, територията ѝ е включена в римската провинция Мизия, а след разделянето ѝ в Долна Мизия. По времето реформите на император Диоклециан е обособена в отделна провинция Малка Скития (лат. Scythia Minor) в рамките на окрупнения диоцез Тракия.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- STRATEG. Defensive strategies and cross border policies. Integration of the Lower Danube area in the Roman civilization Архив на оригинала от 2020-10-25 в Wayback Machine.
- Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 536 – 537
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||