Наум Спространов
| Наум Спространов | |
| български общественик | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Наум Христов Спространов е български общественик, деец на българското възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1851 година в град Охрид. Принадлежи към големия род Спространови. Получава добро образование. На 7 април 1878 година подписва за Охридска епархия (заедно с Димитър Попов за Костурска и Мъгленска, Козма Пречистански за Дебърска и архимандрит Теодосий за Драмско-Сярска) молба до великия княз Николай Николаевич, в която се отхвърлят твърденията за гръцкия характер на населението в Македония и се иска навлизане на руски войски в областта:
| „ | Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки... Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители... с цялата си преданост [ги] очакват в родината си... Поради това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, посастоящем се стараят насилствено да събират подписи и да доказват, че жителите на Македония, влизащи по Санстефанския договор в състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци...[1][2][3] | “ |
Става драгоманин към руското консулство в Солун, оглавявано от Михаил Хитрово, с помощта на екзархийския наместник Методий Кусев. Печели пълното доверие на консула и става основен осведомител за положението в Македония и съставя докладите на консула до посолството в Цариград. В Солун Спространов изпълнява редица задачи, възложени му от Екзарх Йосиф.[4] Издейства и помилването на изпратения на заточение Христо Бучков. През 1882 година Наум Спространов поема инициативата за изработване на устав на Българските църковни общини в Македония[5]. В 1883 година е назначен за княжески дипломатически агент в Солун.[6] Умира в 1887 година.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Стоян Момиров (около 1744 - 1815) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Спространов (1780 - 1850) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йоан Спространов (1804 - 1874) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Спространов (1829 - 1920) | Ангел Спространов (1831 - 1927) | Петър Спространов (1834 - 1916) | Ставре Спространов (1840 - 1930) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Спространов (1851 - 1887) | Климент Спространов (1857 - 1931) | Евтим Спространов (1868 - 1931) | Георги Спространов (1881 - 1925) | Екатерина Размова (1870 - 1957) | Анастас Спространов (1878 - 1938) | Димитър Спространов (1882 - 1958) | Тома Спространов (1885 - 1955) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Спространов (1897 - 1967) | Георги Спространов (1915 - 1968) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Спространов (р. 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Молба от представители на българската църква, изпратена от Цариград до Николай Николаевич, за незабавно навлизане на руските освободителни войски в Македония[неработеща препратка].
- ↑ Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. III, Москва, 1967, 79 – 80.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 335 - 336.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 407 – 409, 553.
- ↑ Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.282 – 283., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 13 февруари 2013
- ↑ ndt1.com, архив на оригинала от 29 ноември 2006, https://web.archive.org/web/20061129063820/http://www.ndt1.com/article.php/20050219103605844, посетен на 21 юни 2010
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 606.
