Направо към съдържанието

Обществена поръчка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обществената поръчка (също наричана публичен търг) е административна процедура за възлагане на поръчка за доставки, извършване на услуги или строителни работи, които се осъществяват от органи, организации и лица в рамките на публичния сектор.

Тръжна процедура в България

[редактиране | редактиране на кода]

В България тези процедури са регламентирани със Закона за обществените поръчки от 15.05.2016 г., който определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.

Обявяване на процедура

[редактиране | редактиране на кода]

Обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на:

  1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
  2. свободна конкуренция;
  3. пропорционалност;
  4. публичност и прозрачност.

Кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения.

Изпълнител на обществена поръчка е участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, с когото възложителят е сключил договор за обществена поръчка.

Възложители на обществени поръчки са:

  1. органите на държавна власт, Президентът на Република България, Българската народна банка, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт;
  2. дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и постоянните представителства на Република България към международните организации;
  3. публичноправните организации;
  4. обединенията от субекти по т. 1 или 3;
  5. публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко от дейностите с:
  • природен газ, топлинна или електрическа енергия
  • питейна вода
  • транспортни услуги, за предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи или въжени линии
  • универсална пощенска услуга
  • експлоатацията на дадена географска област

Най-общо обществените поръчки се делят на три вида:

  • Строителство
  • Доставки
  • Услуги

Процедурите по този закон са:

  1. открита процедура;
  2. ограничена процедура;
  3. състезателна процедура с договаряне;
  4. договаряне с предварителна покана за участие;
  5. договаряне с публикуване на обявление за поръчка;
  6. състезателен диалог;
  7. партньорство за иновации;
  8. договаряне без предварително обявление;
  9. договаряне без предварителна покана за участие;
  10. договаряне без публикуване на обявление за поръчка;
  11. конкурс за проект;
  12. публично състезание;
  13. пряко договаряне.

Възложителят определя изпълнителя на обществената поръчка въз основа на оценка на офертите по един от следните критерии, посочен в обявлението:

  1. най-ниска цена;
  2. икономически най-изгодна оферта.

Публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз

В „Официален вестник“ на Европейския съюз (ЕС) се публикува информация, свързана с възлагането и изпълнението на поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1, както следва:

  1. обявленията по чл. 23, ал. 1, включително когато те се използват за оповестяване откриването на процедура;
  2. обявленията за обществени поръчки;
  3. обявленията за изменение или допълнителна информация, когато е приложимо;
  4. обявленията за възлагане на поръчки;
  5. обявленията при конкурс за проект;
  6. обявленията за изменение на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения;
  7. обявленията за доброволна прозрачност, когато е приложимо. мб-ЦД 502-01-69.RTF 29