Направо към съдържанието

Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам
Auguste Villiers de l'Isle-Adam
френски писател
Роден
Починал
19 август 1889 г. (50 г.)
Париж, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

РелигияКатолическа църква
Националност Франция
Работилписател
Литература
Жанровестихотворение, разказ, пиеса, роман
Направлениеромантизъм, символизъм, декадентство
Течениесимволизъм

Подпис
Уебсайт
Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам в Общомедия

Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам (на френски: Auguste Villiers de l'Isle-Adam; 1838 – 1889) е френски писател.

Портрет от Феликс Валотон от Le Livre des masques на Реми дьо Гурмон (1898)

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бретан на 7 ноември 1838 г.

През 1862 г. става за присмех, когато предвид неговото благородническо потекло проявява претенции към свободната гръцка царска титла.

През 1882 г. прави опит да бъде избран в общинския съвет с предизборни обещания за събаряне на Голямата опера и на Пантеона.

Едва след 1883 г. започва да живее от писателска дейност след скромния успех на неговите разкази на ужасите.

С фантастичните си романи и новели е смятан за основател на френския символизъм. Романът му „L'Ève future“ е сред първите фантастични творби и едновременно сатира за науката.

Умира в Париж на 19 август 1889 г.

Гробът на Вилие дьо л'Ил-Адам в Пер Лашез
  • Premières Poésies (поезия, 1859)
  • Isis (роман, незавършен, 1862)
  • Elën (драма в 3 действия, 1865)
  • Morgane (драма в 5 действия, 1866)
  • La Révolte (едноактна драма, 1870)
  • Le Nouveau Monde (драма, 1880)
  • Contes Cruels (разкази, 1883)
  • L'Ève future (роман, 1886)
  • L'Amour supreme (разкази, 1886)
  • Tribulat Bonhomet (художествена проза, вкл. „Claire Lenoir“, 1887)
  • L'Evasion (едноактна драма, 1887)
  • Histoires insolites (разкази, 1888)
  • Nouveaux Contes cruels (разкази, 1888)
  • Chez les passants (разкази, журналистически текстове, 1890)
  • Axël (посмъртна публикация 1890)
На български
  • „Жестоки разкази“. Превод от френски Красимир Петров, Марио Йончев. Велико Търново: „Пик“, 1992, 158 с.