Направо към съдържанието

Омска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Омска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Омска област на картата на РусияОмска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърОмск
Площ141 140 km²
Население1 959 822 души (2018)
13,9 души/km²
Адм. центърОмск
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторЛеонид Полежаев
Часова зонаUTC +6
МПС код55
Официален сайтwww.omskportal.ru
Омска област в Общомедия

Омска област е субект в състава на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 141 140 km2 (28-о място по големина в Руската Федерация, 0,82% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 904 102 души (25-о в Руската Федерация, 1,33% от нейното население). Административен център е град Омск. Разстояние от Москва до Омск 2555 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първият руски град в региона и един от първите в Сибир е град Тара основан през 1594 г. През 1669 г. градът е преместен на ново място. През 1716 г. е основано зимовище (острог), на мястото на което през 1768 г. е построено военно укрепление, а през 1782 г. официално е признато за град Омск. Петнадесет години по-късно, през 1797 г. градът е понижен в статут на селско селище, но през 1804 г. отново е преобразуван в град. Сега Омск е вторият по големина град в Азиатската част на Русия (Сибир) след Новосибирск. През 1762 г. е основано селището Тюкалинск, което през 1878 г. е утвърдено за град. Останалите три града в областта са преобразувани в такива през ХХ в. Омска област е образувана на 7 декември 1934 г. от части на Челябинска област и бившите Западносибирски край и Об-Иртишка област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Омска област се намира в югозападната част на Азиатската Русия, в Сибирския федерален окръг. На запад и север граничи с Тюменска област, на североизток – с Томска област, на изток – с Новосибирска област, а на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 141 140 km2 (28-о място по големина в Руската Федерация, 0,82% от нейната площ).[2]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в южната част на Западносибирската равнина по средното течение на река Иртиш (ляв приток на Об) и включва по-малките Тара-Туйска, Долноиртишка, Ишимска, Западнобарабинска и Североказахстанска равнини. Повърхността представлява полегато-вълниста равнина с височина 100 – 140 m с типични дълги, полегати и ниски възвишения (гриви), разпространени предимно в южните райони, а в северните части се простират обширни заблатени пространства. Има множество безотточни падини и плитки езерни котловини.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален, умерено студен. Зимата е продължителна и сурова със средна януарска температура около -20 °C, а лятото е късо и топло със средна юлска температура около 20 °C. Годишната сума на валежите е 300 – 400 mm, като на юг количеството им намалява. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) е 153 – 162 дни.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Омска област протичат 4230 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 19 хил.km2. Те принадлежат към водосборния басейн на река Об и безотточни райони на Об-Иртишкото (на югоизток) и Ишим-Иртишкото (на югозапад и запад) междуречия. Главната река в региона е Иртиш (ляв приток на Об), която пресича цялата област от югоизток на северозапад на протежение над 1000 km. Нейни основни притоци са: Ом (долното течение), Тара (долното течение), Оша, Ишим (долното течение) и Демянка (най-горното течение). В крайната североизточна част протичат най-горните течение на реките Ягилъяха и Чертала, леви притоци на река Васюган, ляв приток на Об. Речната мрежа в областта е разпространена крайно неравномерно, като в северната част е много гъста, а в южната практически отсъства. Всичките реки са с равнинен характер – с много меандри, малък наклон и скорост на течението. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното, от 44 – 60% за реките в северната горска зона и до 60 – 80% за реките в южната лесостепна зона. Водният им режим се характеризира с продължително пролетно-лятно пълноводие и неустойчиво лятно-есенно маловодие. В южните части много от по-малките реки през лятото пресъхват. Замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват през април или май.[3]

В Омска област има над 5 хил. езера с обща площ около 1750 km2, като над 2,6 хил. от тях са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно. Най-много са в централните ѝ части, покрай левия бряг на река Иртиш и в Барабинската низина. Много от езерата в южната част имат временен характер и се появяват само през пролетта. По произход са: крайречни (основно в северната част, по долината на река Иртиш), блатни (в Долноиртишката равнина), котловинни (предимно временни, в северните части на Ишимската равнина и в Барабинската низина), реликтови (по древните речни долини в южната част на Ишимската равнина) и други. Най-големите естествени езера в Омска област са: Салтаим, Тенис и Ик (сладководни, в северната част на Ишимската равнина), Ебейти (солено, в южната част на Ишимската равнина) и други. Блатата и заблатените земи заемат 14,36% от територията на областта – 20 268 km2, като на североизток е разположена западната част на една от най-големите блатни системи в света – Голямото Васюганско блато.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка преобладават черноземните (23,6%), блатните (21%), солонците и засолените почви (15,6%), подзолистите (13,3%), солодите (7,3%), ливадните (5,8%), сивите горски (5,7%), ливадно-подзолистите (3,6%). Най-благоприятни и най-усвоени са черноземните почви, които заемат 3,3 млн. ха.[2]

По характера на растителната покривка голяма част от територията на областта се отнася към лесостепната и степната зона, а северната част – в горската (иглолистна) зона. Горите и храстите заемат над 1/4 от територята на областта, като основните дървесни видове са: кедър, смърч, ела, бреза и осика. На юг горската зона на смесените гори постепенно преминава в доната на широколистните гори (брезово-осикови гори), а още по̀ на юг – в лесостепната зона.[2]

Животинския свят в горската зона е представен от бялка, хермелин, лисица, северен елен, лос, сърна, вълк, мечка; в лесостепната – лисица, заек, лалугер. По реките и езерата през летния сезон гнездят множество патки, гъски и други прелетни птици.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Омска област наброява 1 959 822 души (25-о в Руската Федерация, 1,33% от нейното население). Гъстота 13,88 души/km2. Градско население 73,05%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 1 648 097 души (85,8%), казахи 78 303 (4,1%), украинци 51 841 (2,7%), немци 50 055 (2,6%, татари 41 870 (2,2%) и др.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Омска област

В административно-териториално отношение Омска област се дели на 1 областен градски окръг, 32 муниципални района, 6 града, всичките с областно подчинение и 21 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Омска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Омск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Омск 573 1 178 391 гр. Омск 1 178 391
Муниципални райони
1. Азовски немски национален 1400 25 317 с. Азово 5997 30
2. Болшереченски 4332 25 737 сгт Болшерече 10 427 200
3. Болшеуковски 9500 7360 с. Болшие Уки 3968 292
4. Горковски 2990 20 082 сгт Горковское 5451 92
5. Знаменски 3651 11 475 с. Знаменское 5294 351
6. Исилкулски 2789 40 298 гр. Исилкул 23 151 145
7. Калачински 2840 39 767 гр. Калачинск 22 781 88
8. Колосовски 4753 11 286 с. Колосовка 5313 254
9. Кормиловски 1908 25 367 сгт Кормиловка 9783 50
10. Крутински 5721 15 666 сгт Крутинка 6878 185
11. Любински 3281 38 186 сгт Любински 10 435 45 Красни Яр
12. Маряновски 1652 27 602 сгт Маряновка 8720 47
13. Москаленски 2478 28 303 сгт Москаленки 9271 86
14. Муромцевски 6661 21 740 сгт Муромцево 10 350 250
15. Називаевски 5874 21 179 гр. Називаевск 11 249 149
16. Нижнеомски 3354 14 218 с. Нижная Омка 4821 121
17. Нововаршавски 2218 22 924 сгт Нововаршавка 6093 150 Болшегривское
18. Одески 1800 17 721 с. Одеское 6148 101
19. Оконешниковски 3085 13 497 сгт Оконешниково 4825 129
20. Омски 3591 100 694 с. Ростовка 5518 14 Чернолучински
21. Павлоградски 2494 18 778 сгт Павлоградка 7154 100
22. Полтавски 2804 20 598 сгт Полтавка 6860 146
23.Руско-Полянски 3321 18 183 сгт Руская Поляна 6171 160
24. Саргатски 3731 18 742 сгт Саргатское 8028 100
25. Седелниковски 5221 10 299 с. Седелниково 5316 378
26. Таврически 2736 35 676 сгт Таврическое 12 669 51
27. Тарски 15 700 45 145 гр. Тара 28 116 302
28. Тевризки 9800 14 335 сгт Тевриз 6893 453
29. Тюкалински 6390 23 579 гр. Тюкалинск 10 326 134
30. Уст Ишимски 7886 11 601 с. Уст Ишим 4802 538
31. Черлакски 4279 28 905 сгт Черлак 10 472 140
32. Шербакулски 2322 20 031 сгт Шербакул 6595 91
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Омской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, птици, свине, зърнени и фуражни култури, картофи, зеленчуци. В областта се занимават с пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 4384[4] 3745[5] 3463,2 2964,8[5] 2964,8[6] 2797,5 3029,4[6]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Тихонов С.С., Ремнёв А.В., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Омска област (Омская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът – Курилски течение [Океанариум – Оясио]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Омска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Омска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Омска_област&oldid=11980087“.