Острово (дем Воден)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Острово.
| Острово Άρνισσα | |
| — град — | |
  Острово  Острово  Острово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Островска котловина |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 1242 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 580 02 |
| Телефонен код | 2381 |
| Острово в Общомедия | |
О̀строво (на гръцки: Άρνισσα, Арниса, до 1926 година Όστροβο, Острово, катаревуса: Όστροβον, Островон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градчето е разположено на 580 m надморска височина на североизточния бряг на Островското езеро на 25 km западно от Воден.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация.[4]
През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]
Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 година до лятото на 1041 година и на острова Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.[6] Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.[4] В него е имало карван сарай. Селището е смесено българо-турско, като островските турци са много стари жители на селото. Разселено е на две махали - християнска и мюсюлманска. В началото на XX век много от къщите са двукатни и трикатни, издигнати от емигранти в Америка, градчето има над 30 занаятчийски дюкяна и няколко ханчета механи.[7]
Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.[8]
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
| „ | Острово, забележително село, разположено край планинско езеро, населено наполовина от българи и наполовина от турци. То има една църква,[9] построена на мястото на стара, разрушена от турците. Прекарах тук нощта в схлупената къщурка на един честен и умен българин. Простата беседа с него изясни бита на това племе и ме запозна с езика му. Острово, по неговия разказ, е построено на мястото на древен град, който той нарече Кючук Стамбул (Малък Стамбул, дали не е Diocletianopolis?) и до сега принадлежи на към епархията на охридския митрополит.[10] | “ |
„...стигнахме въ стигнахме въ Острово, дѣто и обѣдвахме. Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се усладихѫ много. Азъ попитахъ ханджията върху населението, а той ми отговори: imis ksevrome roméïka (ний знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сѫ българи, нито пъкъ че сѫ гърци. Селото има 100 български и 50 мухамедански кѫщи.“[11]
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[12] Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.[4]
Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.[13]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.[14]
_Associtation_of_Indianapolis.jpg)
През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[15]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.[16]
В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.[17] През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО.[4]
В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.[18]
През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани.[4] При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според Йован Хадживасилевич, посетил в 1916 година Острово, в селището има само една гръцка фамилия - Хаджигьореви и няколко къщи гъркомани, като най-виден от тях е Ставре Хаджихарис, кмет на Острово.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Острово има 160 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[20]
В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Арниса.[3][21] В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци.[22] В 1940 година от 1669 жители, две трети са местни и една трета са бежанци.[3]
През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация „Охрана“.[23]
Населението спада поради изселване в големите градски центрове. Основните продукти на населението са жито, бобови култури и грозде. Водите на езерото се използват за напояване на овощни площи както и с изкуствен канал се вливат в река Вода за напълване на Владовското езеро.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орман чифлик[24][25] | Όρμάν Τσιφλίκ | Дасос Арнисис | Δάσος Αρνίσσης[26] | местност на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[24][25] |
| Карали[24] | Καραλή | Мавро Рема | Μαύρο Ρέμα[26] | река на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[24] |
| Сянга Аргач[24] или Сяга Гарджик[25] | Σιάνγκα Άργατσι | Корифи Анастасиас | Κορυφή Αναστασίας[26] | възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево (834,3 m)[24] |
| Лаброви бачила[24] | Μπάτσί Λάμπρου | Тиркомеион Ламбру | Τυροκομεϊον Λάμπρου[26] | местност в Каракамен на ЮИ от Къдрево[24] |
| Кучански брест[24][25] | Κουτσάν Σκιμπρές | Фтелия | Φτελιά[26] | река на С от Къдрево, десен приток на Вода[24][25] |
| Прибрегна нива[24] или Присекта нива[25] | Μπριμπέγνα Νιβα | Псилома | Ψήλωμα[26] | възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево (560 m)[25] |
| Голема Кастрана[25] | Μεγάλ Κάτρα | Мегало Кастро | Μεγάλο Κάστρο[26] | възвишение на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево[25] |
| Клин[24] | Κλίν | Сфина | Σφήνα[26] | възвишение на ЮЗ от Острово (597 m)[24] |
| Кайнак[24] | Καϊνάκ | Терме Пиге | Θερμαι Πηγαί[26] | възвишение на ЮЗ от Острово[24] (618 m)[25] |
| Кория[24] | Κουρί | Дасаки | Δασάκι[26] | [24] |
| Либан Лучан[24] или Лусант[25] или Лупан[27] | Λίμπαν Λουσάν | Фламурия Лука | Φλαμουριά Λουκά[26] | връх на С от Острово и на СЗ от Русилово (653,4 m)[24] |
| Костумор[24] | Κοστουμόρι | Аксиотеато | Άξιοθέατο[26] | връх на И от Русилово и на СИ от Друшка (742 m)[24] |
| Каркамиш орех[27] или Какормиш орех[24] | Κακορμις Ορέ | Каридиес | Καρυδιές[26] | местност на С от Острово[24] |
| Кадол Караагач[24] | Καντόλ Καραγάτς | Дендро | Δέντρο[26] | възвишение на С от Острово (580 m)[24] |
| Муздра[24] | Μουσδράς | Неротопос | Νερότοπος[26] | местност на С от Острово[24] |
| Чичова воденица[24] | Τσίτσοβο Ξοδενιτσα | Милос | Μύλος[26] | местност на С от Острово и на Ю от Жерви[24] |
| Лаго[25] | Λάγκο | Лукос | Λόγκος[26] | местност на ЮЗ от Жерви[24] |
| Усте | Ούστεν | Стома | Στόμα[26] | |
| Димо нива[24] | Ντιμα Νίβα | Хорафи ту Диму | Χωράφι τού Δήμου[26] | местност на С от Жерви[24] |
| Цървената вода[24] | Τσερβεντα Βοδα | Кокинонеро | Κοκκινόνερο[26] | река на С от Жерви[24] |
| Кремено[24] | Κρεμένο | Гемнос | Γκεμνός[26] | местност на С от Жерви[24] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1498[3] | 1276[3] | 1289[3] | 1669[3] | 1730[3] | 1827[3] | 1396[3] | 1464[3] | 1530[3] | 1550 | 1411 | 1242 |
Името Острово носи улица в българската столица София (Карта).
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 – ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (1876 – ?), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 – 1955), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската патриотична организация. Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – 1923).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Снимка на Острово и езерото от парапланер Архив на оригинала от 2005-05-12 в Wayback Machine.
- Ιωάννης Παπαλαζάρου. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή του Οστρόβου[неработеща препратка]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 1.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 37.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
- ↑ Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г.
- ↑ а б Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 3.
- ↑ Ιστορία της Άρνισσας // Arnissiotes. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 94.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 27.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Дедијер, Јевто. Нова Србија. Београд, Штампарија „Доситеје Обрадовић“, 1913. с. 39 – 40. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
- ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||
|
