Направо към съдържанието

Павел Теодосиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Теодосиев
български духовник
Роден
1886 г.
Починал

Учил вЦариградска българска духовна семинария

Павел Теодосиев е български възрожденски духовник от Македония.[1]

Роден е в 1886 година в дебърската паланка Лазарополе, тогава в Османската империя. Майка му умира докато е малък и баща му го отвежда в София, където Теодосиев завършва основно образование и прогимназия. В 1903 година започва да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1908 година.[1]

Връща се в родното си място и от учебната 1908 – 1909 г. до 1911 – 1912 година е главен български учител в Лазарополе и оглавява всички обществени начинания в селището.[1][2]

На 12 юли 1912 година Павел Теодосиев е ръкоположен за свещеник в галичката църква „Света Петка“ от митрополит Козма Дебърски. През юли и август се оттегля в Бигорския манастир и на 1 септември е назначен за архиерейски наместник в Реканското архиерейско наместничество на Дебърската българска митрополия със седалище в Галичник.[1][3]

След установяването на сръбска власт в Галичник през ноември 1912 година, Павел Теодосиев е подложен на изключителен тормоз – затварян в Жерновница и в Скопие, където се разболява от туберкулоза.[1]

Умира на 28 декември (15 декември стар стил) 1913 година в родното си село на 27 години.[1]

  1. а б в г д е Юруковъ, И. Кипро С. Симоновски // Дебърски гласъ Дебърското благотворително братство, Печатница „Рила“. 12 февруари 1938. с. 5.
  2. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  3. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, Изток Запад, 2012. с. 425.