Направо към съдържанието

Пакт Сааведра Ламас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пакт Сааведра Ламас
Факсимиле на корицата на Договора за предотвратяване на войната. Източник: ДА „Архиви“.
Факсимиле на корицата на Договора за предотвратяване на войната. Източник: ДА „Архиви“.
Информация
Подписване10 октомври 1933 г.
МястоБуенос Айрес, Аржентина
Пакт Сааведра Ламас в Общомедия

Пакт Сааведра Ламас (на испански: Pacto antibélico Saavedra Lamas или Tratado antibélico de no agresion y de conciliacion) е антивоенен договор за предотвратяване на война чрез ненападение и помирение. Получава това название в чест на неговия автор Карлос Сааведра Ламас — министър на външните работи на Аржентина. Договорът е подписан на 10 октомври 1933 г. в Буенос Айрес от Аржентина, Бразилия, Мексико, Парагвай, Уругвай и Чили. До края на същата година се присъединяват Боливия, Колумбия, Коста Рика и Салвадор.[1] На 27 ноември 1934 г. към пакта се присъединява и България.[2]

През лятото на 1932 г. е изработен проект за съглашение с първоначално название „Южноамерикански антивоенен договор“. В член 3. Карлос Сааведра Ламас провъзгласява отказа от въоръжена и дипломатическа намеса на чужди държави. При официалното му представяне се посочва, че договорът изпълнява същите цели и задачи, каквито има пактът Бриан-Келог и е нов инструмент за поддържане на мира. Договорът се състои от 17 члена.[1]

През март 1933 г., САЩ заявяват своята политика на добросъседство с държавите от Латинска Америка.[3] Провежда се среща между държавния секретар на САЩ Кордел Хъл и министъра на външните работи на Аржентина Карлос Сааведра Ламас, при която се взима решение САЩ да подпишат договора за предотвратяване на война, а Аржентина се присъединява към пакта Бриан-Келог.[4] По-късно пактът „Сааведра Ламас“ е подписан и ратифициран от Италия, Чехословакия, Румъния, Испания, Югославия, Гърция и Норвегия.[1]

Указ на цар Борис III за присъединяване на България към пакта, 29 ноември 1934 г.
  1. а б в Caminos, Hugo. Saavedra Lamas, 70 años después // lanacion.com, 16.12.2006. Архивиран от оригинала на 2017-04-25. Посетен на 08.03.2014. (на испански)
  2. Указ № 202/1934 г. ЦДА, ф. 176К, оп. 6, а.е. 2427, л. 40
  3. Ермолаев, В. И. Очерки истории Аргентины. Москва, Соцэкгиз, 1961. с. 365-366.
  4. Ермолаев, В. И. Очерки истории Аргентины. Москва, Соцэкгиз, 1961.