Пелеканос
Пелеканос Πελεκάνος | |
— село — | |
Панорама на Пелеканос | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Синяк |
Надм. височина | 760 m |
Население | 232 души (2021 г.) |
Пелеканос в Общомедия |
Пелека̀нос или Пелка (на гръцки: Πελεκάνος, до 1928 година Πέλκα, Пелка[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо) на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Пелеканос е разположено на 760 m надморска височина,[2] западните поли на планината Синяк (Синяцико, Аскио) и в северните на планината Ризо. Отдалечено е на 18 km югозападно от Влашка Блаца (Власти), на 7 km северозападно от Ератира (Селица), на 22 km северно от Сятища и на 13 km югоизточно от Богатско (Вогацико). Край Пелеканос е разположен Домовищкият манастир „Света Параскева“.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пелка е гръцко село в Населишка каза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пелка и има 580 жители гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пелка е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 115 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пелка (Πέλκα), Населишка каза, живеят 585 гърци елинофони християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пелка (Pelka) има 575 гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пелка остава в Гърция. В 1928 година е прекръстено на Пелеканос.
В 1938 година е построена църквата „Успение Богородично“.[8]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 664[2] | 594[2] | 714[2] | 931[2] | 926[2] | 825[2] | 712[2] | 632[2] | 614[2] | 523 | 269 | 232 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пелеканос
- Аргириос Папаризос (1764 – 1851), гръцки просветен деец
- Константинос Мустаклис (1871 – 1950), гръцки зограф[9]
- Починали в Пелеканос
- Зисо Калиманов (? – 1943), роден в Добролища гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Πελεκάνος - Αξιοθέατα // ΠΕΛΚΑ - Πελεκάνος Κοζάνης. Посетен на 8 януари 2015.
- ↑ Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 228. (на гръцки)
- ↑ Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151
|