Петър Колищърков
| Петър Колищърков | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Софийски университет |
Петър Колищърков е български журналист, писател и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Колищърков е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя, в голямото българско семейство Колищъркови. През юни 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Поради военната обстановка тръгва с приятеля си Илия Лютвиев за Прилеп, но са задържани от сърбите и след отказ да се декларират като сърби са върнати в Солун. При завладяването на града от гърците Илия Лютвиев е убит, а Петър Колищърков е пленен и полужив хвърлен в затвора. Изпратен е в концлагера на остров Трикери. След шест месеца е освободен и успява да се прибере в Прилеп.[2]
Учи в Софийския университет, където в 1919 година заедно с още около тридесетина души основава Македонското студентско дружество „Вардар“. Колищърков заедно с Любомир Весов, Илия Кушев, Илия Бугарчев, Зора Здравева, Иван Михайлов (председател), Йордан Чкатров, Кръстьо Велянов и Стоян Керемидчиев) влиза в първото настоятелство на организацията.[3][4]
Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
На Първия редовен конгрес на Македонския младежки съюз (ММС) през юни 1924 година в Пловдив е избран за член на секретариата на организацията, заедно със С. Христов, Ст. Карайорданов, К. Ставрев и Ат. Гюрков.[6] На Вторият редовен конгрес на ММС, проведен на 21 и 22 август 1925 година в Горна Джумая, отново е избран в секретариата.[7]
Занимава се с журналистика и към 1928 година е административен директор на вестник „Македония“.[8]
Оставя спомени.[9] Иван Михайлов пише за Петър Колищърков:
| „ | Хубав спомен имам от прилепчанина Петър Колищърков. И той членуваше в дружеството, но повече се проявяваше в младежката организация, също разделена тогава на две крила - едното под влиянието на Гьорче Петров и Временната комисия. Колищърков имаше всякога успех, когато говореше в младежка среда. Речта му беше едновременно сериозна, но и някак интимна, топла, обогатена с шеги, които той съумяваше да каже в най-подходящ момент. Слушайки го, оставате с впечатление, че пред вас проповядва един широкосърдечен човек. И като другар бе на място.[10] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 42 - 43.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 160.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 26, 28 - 30.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 209.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 215.
- ↑ Есента на генерала! Преди 90 години коварен куршум прониза последния исторически лидер на ВМРО Александър Протогеров // Струма, 7 юли 2018. Архивиран от оригинала на 2020-08-14. Посетен на 22 септември 2018.
- ↑ Йордан Чкатров // Македонска трибуна. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 22 септември 2018.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28 - 29.
