Направо към съдържанието

Позиции в баскетбола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Позиции в баскетбола

В баскетбола има три главни позиции – защитници, нападатели (крила) и център. По-специално те се разделят на разиграващ защитник, атакуващ защитник, леко крило, тежко крило и център. Правилата на играта не определят някакви позиции, но с времето са станали част от играта.

Разиграващ защитник

[редактиране | редактиране на кода]

Разиграващия защитник (пойнт гард) организира нападението и пази задното поле. Неговата роля е толкова важна за отбора, че може да се каже, че той е двигателя на терена. Трябва да притежава следните качества: усет към играта, да борави добре с топката, да подава добре, също така да е пъргав и да има бързи крака. Трябва да може да дриблира еднакво добре и с двете ръце, да пресира прекия си съперник и да играе здраво в защита. Когато е свободен, да може да вкарва от далечно разстояние, също и да разбира противниковите защити. Обикновено разиграващия защитник не получава толкова публично признание за играта си, но треньора и съотборниците му знаят колко е ценен за отбора.

Атакуващия защитник съответства на позиция „2“ или още наречения „стрелящ защитник“. Обикновено той е по-добрия стрелец в гардовата двойка. Той трябва да разбира играта добре, и да борави с топката без проблеми, да подава добре, също като разиграващия защитник да е пъргав и да има бързи крака и да дриблира еднакво добре и с двете ръце, и да може да притиска здраво противника си докато е в защита. Не трябва да има проблеми с вкарването на стрелба от 7 до 10 метра от коша. Трябва да разчита противниковата защита, и да знае как да се движи без топка. Трябва да се учи в нападение, в случай че пойнт-гарда бъде надиграван или трябва да напусне мача, за да може да го замести. Обикновено работата му е да отбелязва точки и да помага на съотборниците си за същото.

Лекото крило е най-повратливият играч в отбора. Трябва да притежава бързина, да е добър борец под коша, да подава добре. Да може да играе защита по цялото игрище, и най-вече да е добър стрелец, който да бележи без проблем от всяка позиция по крилата, около трапеца и под коша. Най-добрите леки крила имат волята да вкарват и често контролират мача с невероятния си атлетизъм. Също така лекото крило трябва да се движи добре по терена, за да тича на бърза атака.

Също като разиграващия защитник тежкото или силното крило, не получава кой знае какво признание. Обикновено, ако върши работата си добре, неговата роля на човек, който върши мръсната работа е гарантирана. Трябва да е добър борец, както в нападение така и в защита. Заедно с центъра, тежкото крило контролира зоната под коша. Много от характеристиките им са идентични. Трябва да подава добре, и да бележи със същия успех. Трябва да дриблира смело, и да има силен пробив. Трябва да тича добре и да покрива терена на бърза атака. Трябва да е до противника и в двата края на терена.

Обикновено, центъра е най-високия човек на терена. Трябва да е пъргав, да бъде агресивен в борбата под коша и в защита. Трябва да се държи малко арогантно, на ръба на нахлаството. Трябва да е цар под коша. С нагласа и действия, трябва да доказва, че тази територия е негова. Трябва да може да се разчита на него да бележи от къса и средна дистанция. Не трябва да има проблеми със силови завършвания от двете страни на коша, независимо дали са след финт. Трябва да е лидер на отбора в защита, винаги да говори на съотборниците си. Трябва да подава добре и да вижда кога има свободен играч на паркета. Трябва да вижда как е пазен от противниците си и да се възползва от това. Трябва да има здрави ръце, добра координация и добър отскок.