Потребител беседа:Мико/2017

Светозар Милетич

Спретнах една статия за офицера Светозар Милетич (значимостта е на ръба, въпреки, че е загинал във война като старши офицер), може би ще е добре да има и една за чичо му Светозар, за да не се бъркат. Трябва да се помисли и за именуването на статиите. Идеи? --Стан (беседа) 00:18, 2 януари 2017 (UTC)

Е, тоя нишият ще е (офицер) - другият е много много сериозна сръбска политическа фигура. Шаблон за родословно дърво требва дасе спретне. --Мико (беседа) 08:32, 2 януари 2017 (UTC)

За секунди ще я преведем сръбската статия за чичо му, ама нема чорав източник... Да изчакаме подобрение казвам . Иначе всички препратки водят към чичо му - не знам така ли да го оставим или да изтрием, за да я оставим червена. Или просто ще напишем мъниче. --Мико (беседа) 09:07, 2 януари 2017 (UTC)

Петричани и костурчани

Има няколко на края, които не знам минават ли или не? Оставям на тебе и на Кочев да решите. --Алиса Селезньова (беседа) 11:36, 7 януари 2017 (UTC)

Виж, моля те, в спомените на Анастас Янков за Яков Янков - цитирах ги вътре по Билярски.--Алиса Селезньова (беседа) 13:08, 7 януари 2017 (UTC) +Палешутски и Спространов - 65 и 120.--Алиса Селезньова (беседа) 14:23, 7 януари 2017 (UTC)

Цитирах. Палешутски не го намирам, май е у Подпоручика. В дневника на Спространов са само некви ежедневки - нищо смислено. --Мико (беседа) 17:08, 7 януари 2017 (UTC)

Благодарско - аз май имам нещо на Палешутски, ще потърся като се прибера.--Алиса Селезньова (беседа) 18:57, 7 януари 2017 (UTC)

Помош

Мико, помагај [1][2][3]? Постоело ви ова село?--Р ашо 22:25, 16 януари 2017 (UTC)

Здрасти, Raso mk:. Е, как да нема такова село - това е Пърдейци, Гевгелийско. Сърбите са го били прекръстили на Степаново (не знам на кого). --Мико (беседа) 20:27, 17 януари 2017 (UTC)

Одлично. Чудно, не ви е споменато тоа во статијата ;) Позз--Р ашо 20:57, 17 януари 2017 (UTC)

Хахаха - ще го оправим, ама нема източник. --Мико (беседа) 05:39, 18 януари 2017 (UTC)

Raso mk:. Ето и източник [4], но нема година на преименуването за жалост. --Мико (беседа) 05:49, 18 януари 2017 (UTC)

Смрадликови

Макар и с нежелание налага се да дам едно рамо на АнтониВал за „тропичен пояс“. Това си е възприет термин в географията като част от климатичните пояси. Виж Климатична_класификация_на_Алисов#Тропични пояси. --Сале (беседа) 14:37, 23 януари 2017 (UTC)

А, ок - на мене ми е безразлично. Просто пуристките подбуди са зловещи. Изобщо пробвай с добро пак - може и да излезе нещо - аз вдигнах ръце. --Мико (беседа) 14:42, 23 януари 2017 (UTC)

О да направо е страшно, но в случая все пак става въпрос за доволно популярен термин. --Сале (беседа) 15:39, 23 януари 2017 (UTC)

Боян мага

Смятаният от някои за основател на богомилското учение, според уикипедиа бг не е богомилски религиозен деец, за да се тормози уикипедианския редови потребител луксферуер--Luxferuer (беседа) 13:20, 27 януари 2017 (UTC)

Енигма. --Мико (беседа) 19:21, 27 януари 2017 (UTC)

Пленум на ЦК от 1966

Може да ти е интересно http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1960-1969/3017-------12--1966- на с. 73 долу обсъждат какво са си говорили с Кръсте Цървенковски за Македония и имали македонска националност и самосъзнание.--Ilikeliljon (беседа) 17:32, 2 февруари 2017 (UTC)

Да, благодарско - може да се използва един цитат от Живков в статия за промяната на курса или в статия БКП и МВ. На Тито нещата не виждам как да ги приложим. --Мико (беседа) 18:38, 2 февруари 2017 (UTC)

Киречкьой

Ако ти се занимава с това... --Спас Колев (беседа) 15:20, 3 февруари 2017 (UTC)

Свети Илия при Сугарево не е писан. --Алиса Селезньова (беседа) 08:30, 4 февруари 2017 (UTC)

ОК. --Мико (беседа) 13:11, 4 февруари 2017 (UTC)

Скендербег војвода

Здраво Мико. Дали деецот Рафаел Камхи имал титула војвода, односно дали водел чета?--Р ашо 18:33, 4 февруари 2017 (UTC)

Мислим не - не съм го срещал споменат като войвода. --Мико (беседа) 06:57, 5 февруари 2017 (UTC)

OK. Thx--Р ашо 20:03, 5 февруари 2017 (UTC)

Сиропиталище

Здрасти, можеш ли да кажеш причината поради която смяташ, че статията трябва да се изтрие? Виждам, че има добри препратки към нея (Специални:Какво_сочи_насам/Сиропиталище) и ми се вижда нормално да е пренасочваща. --Стан (беседа) 11:08, 5 февруари 2017 (UTC)

Ами, струва ми се нередно препратки да сочат към пренасочваща. Така или иначе явно това ще е детски дом някой ден - тоест по-добре е да си е червена препратка, за да не се заблуждава, че е написана. --Мико (беседа) 11:28, 5 февруари 2017 (UTC)

Тогава може просто „Сиропиталище“ да бъде пренасочваща към Детски дом. По този начин при създаването на детски дом, ще имаме пренасочваща към него и редакторите няма повторно да създават „Сиропиталище“. Не съм сигурен дали този вариант е осъществим, но ми се вижда добър вариант. А може ида направим едно мъниче и всичко да си дойде на мястото. --Стан (беседа) 11:36, 5 февруари 2017 (UTC)

Точно така - към детски дом трябва да е. Бих написал мъниче, но не съм уверен в знанията си по темата. --Мико (беседа) 12:01, 5 февруари 2017 (UTC)

Замених просто препратките към статия сиропиталище с препратки към думата сиропиталище в Уикиречник. Вероятно има мегдан и за статия в Уикипедия, но не знам кога би се появила.
— Luchesar • Б/П 17:04, 6 февруари 2017 (UTC)

Хаха- когато некой я напише. --Мико (беседа) 17:06, 6 февруари 2017 (UTC)

Да, смисълът очевидно беше „не знам кога би се появил тоя, дето ще я напише“. :) — Luchesar • Б/П 17:17, 6 февруари 2017 (UTC)

Хахах - усещам аз, че е игра на нерви, но засега устоявам. --Мико (беседа) 18:07, 6 февруари 2017 (UTC)

Не виждам причина да няма червена препратка - рано или късно ще се напише, обектът си е напълно значим за Уикипедия и не е за Уикиречник.--Алиса Селезньова (беседа) 14:04, 25 февруари 2017 (UTC)

Сдружение Уикимедия България

Здравей, Мико/2017!
На националната среща през декември 2016 няколко души изразиха желание да подготвят учредяването на сдружение Уикимедия България, като за целта прегледат и обсъдят съществуващия Проект за устав на сдружението и го предложат на вниманието на общността.

Обръщаме се към теб с молба да заявиш интереса си (а ако си член на потребителската група да го препотвърдиш) на тази страница. Разчитаме на твоето участие и в ежеседмичните обсъждания, както и на мнението ти каква да бъде процедурата за вземане на решения, касаещи сдружението, до момента на реалното учредително събрание и избора на ръководство. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:08, 11 февруари 2017 (UTC)

Нови статии с гръцки източници

Здравей, ако имаш възможност, би ли обърнал внимание на приносите на потребител ‎89.215.131.22, който създава доста нови статии само с гръцки източници. Прилича ми на АИА. Поздравиǃ --Молли (беседа) 09:29, 24 февруари 2017 (UTC)

Да - Ангел е, от време на време проверям, но не мога да му насмогвам. Писах преди време на Разговори, но немаше реакция от никого. --Мико (беседа) 13:14, 24 февруари 2017 (UTC)

Аз се опитвам да проверявам руски и английски, но и аз не насмогвам. Дано още някой се включи. --Молли (беседа) 15:11, 24 февруари 2017 (UTC)

Преглеждам ги отвреме навреме и аз - последните ги зачистих и блокирах последното ай пи, защото на няколко места откровено беше фалшифицирал източниците.--Алиса Селезньова (беседа) 14:06, 25 февруари 2017 (UTC)

Климент Бояджиев

Да знаеш коя може да е тази Преспа, която се споменава в началото на статията? Долна, горна? --Стан (беседа) 23:05, 25 февруари 2017 (UTC)

Не - немам представа. Не мислим и, че може да се намери. --Мико (беседа) 16:17, 26 февруари 2017 (UTC)

Енории

Ето тука ги има енориите. [5]--Алиса Селезньова (беседа) 15:44, 28 февруари 2017 (UTC)

Не знам - да ги правим в таблица като традиционни? Иначе да - по сички църкви са заявени тия енории, все едно че са действащи, а не са. И изобщо енория може би требваше да се появи в шаблона? Отделно селата на Тасос са недописани. --Мико (беседа) 20:38, 28 февруари 2017 (UTC)

Ще го направим - ти ще цитираш източнико. --Мико (беседа) 07:25, 19 март 2017 (UTC)

Буковски Манастир

Буковски Манастир Greetings Miko, I don't know if this would be of interest, but the surviving Church Slavonic manuscripts from the Bukovo Monastery south of Bitola are on line at the Svetozar Markovic University Library. The Gospel: http://arhiva.unilib.rs/cirilica/dokument/5/cetvorojevandjelje, Prolog for September to December: http://ubsm.bg.ac.rs/engleski/dokument/15/prolog-za-septemba-decembar Meneon for November: http://ubsm.bg.ac.rs/engleski/dokument/12/minej-za-novembar Meneon for March and April: http://ubsm.bg.ac.rs/engleski/dokument/8/minej-za-mart-i-april Cheers. Drenowe (беседа) 13:04, 17 март 2017 (UTC)Drenowe (беседа) 23:20, 16 март 2017 (UTC)drenowe

We can use the title pages as illustrations and put the links in the article itself. Greetings and thank you for the links.--Алиса Селезньова (беседа) 12:11, 18 март 2017 (UTC)

Yes - I'll do it. --Мико (беседа) 07:25, 19 март 2017 (UTC)

Translation request and Greetings from Belarusian Wikipedia

Dear Мико, Greetings from Belarusian Wikipedia. I would like to ask you to translate the article about Belarusian writer en:Uladzimir Karatkievich/ de:Uladsimir Karatkewitsch. Thank you in advance. --Rymchonak (беседа) 05:16, 6 април 2017 (UTC)

Захари Бояджиев

Мико, ти имаше ли енциклопедия „Българската възрожденска интелигенция“? Ако не бъркам, може ли да погледнеш дали има нещо различно, като данни за Захари Бояджиев, който е значима личност за възраждането на българщината в Неврокопско и въобще в Източна Македония. Добре е да допълним статията, че е малко бедничка.--Кочев (беседа) 13:10, 20 април 2017 (UTC)

Не - немам я. Но като разцъквам сканираното й издание - май го нема. Само тоя търновчанин присъства. [6] --Мико (беседа) 14:48, 20 април 2017 (UTC)

Има го, като Захария Бояджиев. Книгата преди я имаше Подпоручика, ама нещо се изгуби. А дали Алиса я няма?--Кочев (беседа) 15:02, 20 април 2017 (UTC)

Да - има го, но нема повече информация от тая, която имаме. [7] --Мико (беседа) 15:07, 20 април 2017 (UTC)

Серски манастир

Мико, не знам дали видя книгата на Хаджи Исая за Серския манастир от 1864 година. В нея има доста материял, но си трябва време. В началото на книгата е поместена страхотна гравюра на манастира. Дали може да я ползваме и я пуснем в обръщение?--Кочев (беседа) 13:43, 20 април 2017 (UTC)

Не мога да я отворя - забива ми компютърът, което ми се случва често с пдф от тоя сайт. Иначе, разбира се, че можем да използваме всичко от тая книга. Ако успея да я отворя, ще я кача. --Мико (беседа) 14:41, 20 април 2017 (UTC)

Предварително ти благодаряǃ Жив и здравǃ--Кочев (беседа) 15:04, 20 април 2017 (UTC)

Кочев: - готово, качих снимките, имам некви въпросчета по беседите на Серски манастир и Исая. --Мико (беседа) 14:05, 25 април 2017 (UTC)

Джорджина

Дали можеш да допишеш Джорджина Кинг-Люис по енциклопедията, молим?--Алиса Селезньова (беседа) 18:43, 22 април 2017 (UTC)

[8]

Брестница

Мико, коя точно брестница се споменава в Борислав Иванов (МПО) ? --Стан (беседа) 17:19, 28 април 2017 (UTC)

Не знам - вероятно добричката, заради Варна в следващата част на изречението, но е само предположение. --Мико (беседа) 17:21, 28 април 2017 (UTC)

Общомедия

За това ако може да се добави нещо - Commons:Commons:Deletion_requests/File:KoteHristov.jpg. --Спас Колев (беседа) 12:50, 12 май 2017 (UTC)

Добавих - това е неква епидемия от страна на тоя пич. --Мико (беседа) 13:28, 12 май 2017 (UTC)

Позволих си да добавя текст в шаблона, но май се оказа грешка. Тези 120 години не знам от къде се появиха, но явно 5 години са сериозен проблем, освен, ако не е правена преди 1897 г.--Спасимир (беседа) 13:44, 12 май 2017 (UTC)

Водя беседа на страницата за изтриване. Съвсееем налудничаво става. --Мико (беседа) 13:46, 12 май 2017 (UTC)

Nk:, Спасимир: - ако кажете и вие по некоя приказка - може би ще е добре. --Мико (беседа) 13:54, 12 май 2017 (UTC)

Ще взема да предложа всичките 55 хиляди... [9]. --Спас Колев (беседа) 09:06, 9 юни 2017 (UTC)

Абе, той върви по такива с грешки в шаблона - иначе да - пълно отсъствие на здрав разум. Требва просто да се изръчка сайта на НБКМ или еуропеана и да се прикачат всички снимки с фотографите им. Изобщо и не се занимавай - най-добре го пусни за бързо. До една година некой патриот ще го е качил с фалшив лиценз, който ще задържи 10 години... --Мико (беседа) 11:35, 9 юни 2017 (UTC)

Момчил

Здравей, можеш ли да видиш тази статия. Поисках източник за твърдението, че е погребан на връх Свобода от подозрително айпи и на страницата в отговор беше качен файл на гръцки, без да бъде посочена страница. Аз нищо не разбирам. Поздрав! Jingiby (беседа) 13:53, 14 май 2017 (UTC)

Иванчо Карасулията

Здрасти, в тази статия Костурино кое ли ще да е? --Стан (беседа) 20:31, 24 май 2017 (UTC)

Не знам - виждал съм я тая препратка. И двете стават - по-скоро е струмишкото, мъгленското е гъркоманско и през планината, но не знам наистина. --Мико (беседа) 04:18, 25 май 2017 (UTC)

Чешма под чинара

Здрасти, това е чешмата под чинара или греша. Тъкмо си открих една снимка от по-близък план, за да я кача.--Спасимир (беседа) 06:42, 26 май 2017 (UTC)

Абсорутно е тя. Страшен си :).--Мико (беседа) 06:45, 26 май 2017 (UTC)

Аверкий и Чипев

Виж, моля те, в Освободителната борба на българите в Аверкий Тетовски за още нещо.--Алиса Селезньова (беседа) 12:02, 28 май 2017 (UTC) Виж, моля те, и това тук за Никола Чипев. Данке.--Алиса Селезньова (беседа) 15:23, 28 май 2017 (UTC)

Немаше много кво да добавим. --Мико (беседа) 17:13, 28 май 2017 (UTC)

Наместниците абсолютно заслужават (и изобщо може би категория да се направи некаква?), но общината е червена препратка - по книгата на Янишлиев и на Хаджидинев може да се направи?--Мико (беседа) 17:22, 28 май 2017 (UTC)

Данке - ще опитам.--Алиса Селезньова (беседа) 17:29, 28 май 2017 (UTC)

„Българските градски общини в Македония 1878-1903“

Миналата година е излязла тази книга на Росица Лельова и подозирам, че ще има полезни неща. --Стан (беседа) 08:53, 1 юни 2017 (UTC)

Не съм я засичал, ако я видим, ще я купим - имаме и доста ненаписани дори. --Мико (беседа) 11:35, 1 юни 2017 (UTC)

Снимки

Виж тук съм засякъл няколко снимки на македонски бандити от твоята зона, ако искаш да ги ползваш. [10], [11], [12], [13]. Фотографите са Владиков и другият, който се чете трудно е Андрей Андреев от Пловдив, за когото няма статия. --Бабрадов (беседа) 14:12, 8 юни 2017 (UTC)

От този Андрей, ако на куп ще се прекачват, Джингиби е намерил снимки и тук [14]. --Алиса Селезньова (беседа) 15:50, 8 юни 2017 (UTC)

Ще ги погледнем. --Мико (беседа) 19:41, 8 юни 2017 (UTC)

Качих всички, които представляват интерес за мене - около 20. Спокойно могат да се качат и останалите на тоя Андреев - могат да се ползват. --Мико (беседа) 14:22, 9 юни 2017 (UTC)

Аюрведа

Здравейте,

Бих искал най-учтиво да попитам защо редакциите ми се отхвърлят за страницата на Аюрведа?

Смея да твърдя, че практикувам достатъчно дълго Аюрведичната алтернативна медицина (над 4 годни), като ни най-малко не твърдя, че тя лекува всичко и всеки. Това е алтернативна медицина за духа и тялото и това което съм написах е абсолютно точно.

Също така признавам, че не обърнах внимание на вашия текст който редактирах и в последната си редакция от днес се поправих, за което се извинявам за причиненото неудобство. Разбира се, че има случаи на отравяне с олово, но да не забравяме, че фатални случаи има навсякъде по света и в традиционната медицина. Също така има много шарлатани, които не са доказани специалисти и практикуват без знания. Точно поради тази причина мисля, че е правилно и коректно от Ваша страна да оставите този абзац за отравянето, който не бях забелязал до сега.

Ще се надявам да се получи някаква дискусия между нас, защото не искам да създавам конфликт или напрежение помежду ни.

Благодаря Ви за отделеното време Никола Минков

Защото това е рекламен текст от платена брошура, изпълнен с глупости.--Мико (беседа) 18:51, 8 юни 2017 (UTC)

Статистика за ЦИЕ 2017

Готова е общата статистика за приключилото състезание ЦИЕ Пролет 2017: Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2017/Статистика.

По време на състезанието бяха написани общо 500 статии. 34 от тях са посочени за 2 държави, а 4 статии са посочени като част от 3 държави – Балтийско-Адриатически коридор, Варшавска конфедерация (1573), Балтийска митология и Угро-фински народи. Най-много статии като страна са написани за Гърция – 121, а като тема – за култура, 151. Състезанието приключи със 100 статии за жени.

Моля участниците да прегледат и проверят статистиката, преди да приключим официално с този етап. За евентуални пропуски, неточности или несъответствия в таблицата или за заявка за по-детайлна информация/статистика - моля, пишете на беседата на състезанието.--MediaWiki message delivery (беседа) 06:58, 9 юни 2017 (UTC)

Translating Ibero-America is back! Come and join us :)

Hi!

Iberocoop has launched a translating contest to improve the content in other Wikipedia related to Ibero-American Culture.

We would love to have you on board :)

Please find the contest here

Hugs!--Anna Torres (WMAR) (беседа) 00:14, 12 юни 2017 (UTC)

Истрага

Здраво Мико. Дали знаеш која е оваа хероина? Р ашо 16:58, 12 юни 2017 (UTC)

Съжалявам - не знам. Виде ли, че навсекъде е Атанова, но на едно место е Алтанова/Алтънова - това най-вероятно е верното име. --Мико (беседа) 17:26, 12 юни 2017 (UTC)

Битолчанка е тази. Четничка на Сандански. Кръстина Петкова. --Стан (беседа) 17:36, 12 юни 2017 (UTC)

Одлично. Мерси. Еве ја на ризницата. Сега треба и статија да се напише, нели МикоР ашо 21:36, 12 юни 2017 (UTC)

Колекция „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлинския договор (1878)“

Здрасти, почнах да сканирам от колекция „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлинския договор (1878)“ в ЦДА. Някои от снимките се повтарят с вече качени. От тези, ако има с по-добро качество, ще е супер. Слагам им съвсем малки описания, но за това качвам и обратната страна на снимките, за да се виждат надписите. Понеже ги качвам в движение, мисля, че най-лесно е да се следят тук и тук.--BASA Спасимир (беседа) 17:31, 15 юни 2017 (UTC)

ОК - отлично. --Мико (беседа) 05:26, 16 юни 2017 (UTC)

Готово, минах през всички и доколкото можах оправих категории, фотографи, лицензи и ги разнесох новите и по-качествените. Изплъзва ми се само тоя Мичо File:BASA-1932K-1-425-9a-Micho Voyvoda.jpg. Не мога да разбера: "Отъ Масм (?) грънчаря Мичо войвода с. Пътел(е)". Вероятно е от Пътеле, но е възможно и първото да е некво селище - мислех си за Мала Църцория като Мала Цънцоря, но по-скоро не. Има само един Мичо и той е от Косинец, а не от Пътеле. --Мико (беседа) 07:36, 16 юни 2017 (UTC)

Тази Файл:BASA-1932K-1-426-3-Atanas Ivanov and Iliya Rusev.jpg на Илия Русев и Атанас Иванов (който не е тоя Атанас Иванов) може да се изреже, за да се ползва вместо тази от Илюстрация Илинден, понеже е по-добра. --Мико (беседа) 07:38, 16 юни 2017 (UTC)

Резнах снимкта – двамата, Атанас Иванов и Илия Русев.--Спасимир (беседа) 08:05, 16 юни 2017 (UTC)

Разблах го - получил е снимката от Маслина Грънчарова - много съм тъп. --Мико (беседа) 18:44, 17 юни 2017 (UTC)

Спасе - тия всичките, които са датирани 1932 са от Великия македонски събор, който е в 33? Откъде е датата 32? Мислиш ли, че си струва да ги местим? --Мико (беседа) 11:03, 18 юни 2017 (UTC)

В описа на архивната единица е посочена 1932 г., но щом е 1933 г., ще е по-добре да са коректно написани тук. Мога да ги преместя. --Спасимир (беседа) 11:36, 18 юни 2017 (UTC)

На всички снимки датата е 12 феврураи 1933 г. с изключение на тая с влаковете, която най-вероятно е от 11. --Мико (беседа) 11:41, 18 юни 2017 (UTC)

Да, влакът е от 11 - [15] "На 11 февруари хилядното делегатско множество е извозено до гр. Г. Джумая с няколко движещи се един след друг влакове. " --Мико (беседа) 12:02, 18 юни 2017 (UTC)

Готови са. Гадното е, че са изрезки от вестник и качеството не е добро. Могат и да се изрежат - без рамката с надписа.--Спасимир (беседа) 12:10, 18 юни 2017 (UTC)

Отлични са - не се излагай. Повече от отлични. За некои - да, може да се изрежат, но нека оставим и на грядущите поколения да свършат нещо. --Мико (беседа) 12:12, 18 юни 2017 (UTC)

Аз съм готов и с тая партида - само един от галичките ще го напишем ей сега. От османските картички снимките могат да се ползват, но нищо не се разбира, прегледах ги да измислим нещо - не. --Мико (беседа) 12:15, 18 юни 2017 (UTC)

Наличието им е чудесно, спор няма. Изрязвам и продължавам да качвам. Има още 15 а.е. сканирани за качване. И още 20 за сканиране другата седмица.--Спасимир (беседа) 12:20, 18 юни 2017 (UTC)

Резни ми молим те и печатите от Файл:BASA-1932K-1-427-23a-T. Kushev.jpg и Файл:BASA-1932K-1-427-34a-Ekaterina Simitchieva.jpg - ще ги ползвам. --Мико (беседа) 12:24, 18 юни 2017 (UTC)

Така дано да е добре: c:File:BASA-1932K-1-427-23.jpg и c:File:BASA-1932K-1-427-34.jpg. Само описанията и категориите трябва да се променят.--Спасимир (беседа) 12:39, 18 юни 2017 (UTC)

Абе, Спасе, аз забравиф да слагам Източник:Агенцията - а тва беше част от сделката нали? Дай ми образец и ще минем назад, където сме ги използвали да ще го сложим - а, ако имаш време мини и ти по снимките. --Мико (беседа) 10:05, 19 юни 2017 (UTC)

Не е толкова страшно, по-важното е да има номерата и източника на самите снимки в Общомедия, иначе може като тук. Ще мина и аз--Спасимир (беседа) 11:01, 19 юни 2017 (UTC)

Готови са тия от последната група. --Мико (беседа) 13:40, 19 юни 2017 (UTC)

• @ Спас Тоя Гьоджев Файл:BASA-1932K-1-427-13-N. Gyodzhev.jpg за мене е Гьондов и е Наум Гьондов? Сигурно ли е Гьоджев? --Мико (беседа) 12:18, 19 юни 2017 (UTC)

Така е записан в описанието на архивната единица, но е възможно и да има грешка в изписването на името му - дали при разчитането на подписа върху снимката или при набиране на описанието.--Спасимир (беседа) 19:37, 19 юни 2017 (UTC)

За мен подписът без колебание е „Н. Гьондов“. Добавих си го към списъка за правене.
— Luchesar • Б/П 13:46, 23 юни 2017 (UTC)

Неясни

• Файл:BASA-1932K-1-427-17-Petar Nikolov Kalaydzhiev.jpg - тоя е от 20-те години вмровец. Има един Петър Николов от Мехомия, но един и двама ли са Петър Николовци.
• Файл:BASA-1932K-1-427-28-T. Nikov.jpg - Тодор Ников - вероятно убит михайловист, съдейки по това, че снимката е пратена на Асен Аврамов
• Файл:BASA-1932K-1-427-29-Dr. P. Nikolov.jpg - доктор в дебранска носия, в Дебър, 1907 г. Възможно и да не е лекар, а Д. Н. Николов или Д. П. Николов. Може да е тоя Файл:BASA Regional State Archives Directorate Plovdiv Panyot Kostov not classified.jpg, ако снимката е флопната (щото тая с пушката е правилна, съдейки по затвора) - има брадавица в окото, веждите са различни, но ако е повдигнал вежди на тая с пушката...? Иначе Панчо Васков е Николов, но не мяса.

За мен човекът от първата и втората снимка е един и същ - на младини и по-стар.--Алиса Селезньова (беседа) 15:34, 23 юни 2017 (UTC)

• Файл:BASA-1932K-1-427-2-Pop Vicho.jpg - тоя е Вачо и е от некоя статия на Сребрен Поппетров (най-вероятно от Илюстрация Илинден), некой ден може да изникне
• Файл:BASA-1932K-1-425-9-Micho Voyvoda.jpg - вероятно от Пътеле, съдейки по "с. Пътел" на гърба, но пък нема такъв пътелеец

Нови две

Току-що качих още две а.е. - Наредби, наставления и инструкции на ВМРО за управлението на Македония под българска власт, за финансовата част на ВМРО, за дейността на задграничното представителство и др., 1924-1925 г. и втората - Доклади, изложения, декларации, писма и др. на ВМРО за организационното състояние, характера и дейността на организацията, 1911-1931 г.: 1932К-1-8 и 1932К-1-10

Почвам ги - първите гръцки са тотално сгрешени, некви гръцки писма са си. --Мико (беседа) 17:01, 5 октомври 2017 (UTC)

Статията за Струмишки митрополит Наум

Уважаеми Мико, --Мико

Бих искал да Ви попитам за конкретните причини на премахването на статията. Не мога да се съглася с вашата редакция относно капитализациите, но ще бъдат редактирани! Няма решение по въпросите за капитализациите на църковни термини на съвременния български език. За справка може да отворите една богословска книга от 80 или 90 г. Знам, че съвременния български език не се съобразява с църковната терминология, но си има причини поради, които изписването на определени титли се изписват по този начин. Както виждате добавям достатъчно препратки и не съм съгласен с коментара Ви че са ненужни. Какво значи външни препратки? Нали богатството и достоверността целят, колкото повече, толкова по-добре. Не мога да се съглася, че няма източници. Посочил съм петнадесет. Ако имате в предвид, че посочките не са правилни, защото не са добавени град и година на издаване на книжното тяло, то ще ги поправя. Информацията, която предоставям има за цел да даде по актуален поглед относно живота и творчеството на Струмишкия митрополит. Информацията, която Вие предлагате е непълна и остаряла.

След като поправя всичко гореописано ще мога ли да я публикувам отново? 

С уважение,

Покаяние (беседа) 17:57, 17 юни 2017 (UTC) Слави Спасов

Здравейте. Правописният речник е нормативен - в този случай прилагателните не се капитализират. (Правилното твърдение е, че църквата не се съобразява с правописа, а не обратното.) Текстът Ви е без източници. Аз слагам правилни вътрешни препратки към митрополитите Вие ги премахвате или ги заменяте с външни. Иначе разширяване на статиите е добре дошло - можете да видите, че в момента тъкмо с това се занимавам - оправям статиите, свързани с епископата на БПЦ. Вижте някоя добра - например напосоки Неофит Скопски (екзархийски митрополит), за да видите как изглежда - всяко твърдение си има посочен източник. --Мико (беседа) 18:04, 17 юни 2017 (UTC)

Страница в Миладинова

Здрасти, можеш ли да добавиш страниците от Царевна Миладинова в Пейзаново и пейзановска носия? Много странно цитатът от 103 страница го няма онлайн?[16]--Алиса Селезньова (беседа) 10:39, 23 юни 2017 (UTC)

Готово. Мнимиите много трудно се разцъкват заради скапаните придихания и ударения - по-скоро ти. --Мико (беседа) 15:33, 23 юни 2017 (UTC)

Багодарско. Ще пробвам - бех им хванала цаката на ударенията по едно време.--Алиса Селезньова (беседа) 15:35, 23 юни 2017 (UTC)

Македонска искра

Малко помощ тук с Македонски глас? --Стан (беседа) 10:29, 27 юни 2017 (UTC)

Алиса сигурно е права - ше потърсим и аз, но най-вероятно нищо не е излизало. --Мико (беседа) 05:59, 28 юни 2017 (UTC)

Ще довършиш ли унията, моля те. --Алиса Селезньова (беседа) 13:29, 1 юли 2017 (UTC)

ОК. --Мико (беседа) 15:17, 1 юли 2017 (UTC)

Грешка

Това връщане е някаква грешка: [17]. Не знам как е станало --Стан (беседа) 22:24, 2 юли 2017 (UTC)

Победители и награди - ЦИЕ Пролет 2017

Макар и с известно забавяне, за което се извиняваме, журито успя да уточни вида на наградите и начините на поръчване, разплащане и доставка за тазгодишното състезание. Молим победителите в отделните категории да си изберат книга/книги от онлайн книжарница (например Хеликон или друга подобна, но без антикварни книжарници и изборът да е на книги, които са в наличност), като се има предвид следното разпределение - 72 лева за първо място в една от 6-те категории и 45 за второ (тоест максимум един участник може да поръча книги до 117 лева като победител в дадена категория и като спечелил второ място в друга. Или 2х45 за две втори места и т.н.). Молим победителите до една седмица да изпратят следната информация на имейл asenstefanov28bg@gmail.com, за да извършим бързо доставката:

1. Избраните заглавия на книга/ книги
2. Имена на получател
3. Мобилен телефон (нужен за известяване от куриерската фирма)
4. Адрес за доставка (или офис на куриерската фирма откъдето да се вземе доставката, ако не желаете да посочвате личен адрес. Най-удобно би било това да е Еконт, тъй като имаме вече утвърдена практика с тях, но няма да е проблем и друга фирма).

Ако имате допълнителни въпроси за процеса, книжарница или избора на книга, моля задайте ги на беседата на Vodnokon4e или на горепосочения имейл. Поздрави и до следващото състезание!--MediaWiki message delivery (беседа) 11:16, 3 юли 2017 (UTC)

Борислав Иванов (МПО)

Идеи коя е тая Брестовица? --Стан (беседа) 22:52, 11 юли 2017 (UTC)

Вероятно е Брестница (област Добрич) и после се мести във Варна. Но е предположение. --Мико (беседа) 06:01, 12 юли 2017 (UTC)

Битка на Ножот

Имаш ли някакъв списък на убитите в тази битка? Имам тук няколко имена, но не всичките. Може би е редно да добавим един такъв списък. Днес са точно 110 г. от битката. --Стан (беседа) 17:26, 14 юли 2017 (UTC)

Не - немам. Некъде мерках списък, но беше препеан на новоскопски и го зарезах. --Мико (беседа) 18:44, 14 юли 2017 (UTC)

Христо Цветков

Г-да, изразявам несъгласие с клеветнически квалификации- "сръбски агент-провокатор" в статията за Христо Цветков деец и войвода на ВМОРО. Позоваване на автор - Дечо Добринов не освобождава от отговорност Уикипедия за нанасяне на морални и други щети на лицата, част от Уикипедия. Във монографията си ВМРО /обединена/, на която се позовава авторът на статията за Христо Цветков в Уикипедия, на стр. 62 Дечо Добринов е написал, цитирам: „ Но изглежда, Хр.Цветков и Л. Поповски, и някой други новоприети „обединисти”всъщност са агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти” ги използува за разстройването на работата и нелегалната мрежа на ВМРО /Ив.Михайлов, бележка моя/ в Западна Македония и Албания.” Използваната дума „изглежда” показва, че „научният” метод, който използва Дечо Добринов е в посока на „чух че една жена била казала”. С препратака към извора за това „обосновано” предположение под № 70 в монографията, където очакваме да бъде посочен документ, спомен или каквото и да е заслужаващо доверие доказателство, намираме следния текст, цитирам: „По-късно това се установява по безспорен начин и провокаторите са изгонени от ВМРО/обединана/”. Автор на този текст, на този „извор” за твърдението на Дечо Добринов е.. Дечо Добринов. Няма други препратки, няма каквито и да е доказателства, освен самоцитиращият се с предположения, „изводи” и т.н., „учен” Добринов. На Цариградската конференция на ВМРО /обединена/, Христо Цветков е един от деветимата участници и никой не поставя под съмнение неговата лоялност. На конференцията на ВМРО – обединена, не е допуснат Лазар Поповски като сръбски агент. Доколко той е бил такъв, един Господ знае, и не може да се вярва на "учени" като Дечо Добринов, които преди 10 ноември 1989 година превъзнасяха Яне Сандански, серчани, левицата, а хулеха главореза, фашиста Иван Михайлов, а след промените обърнаха нещата на 180 градуса и Сандански се оказа главорез, предател, агент, а Иван Михайлов херувим. За Дечо Добринов, който има нужда да изпере „научната” си съвест със цитирам:”В процеса на задълбочаване на изследванията и преосмисляне на многобройния документален материал, авторът ревизира някои становища, изказани в по-ранни публикации по темата.”- Дечо Добринов, ВМРО/обединена/ стр. 8., такива произволни твърдения са обясними, но учен, който застъпва тези на едно от крилата на ВМРО, и за който, всички които не са от това крило , което той смята за легитимно са предатели, агенти, людоеди т.н.не могат да служат за извор на Уикипедия, коята спорд мен, трябва да дава безпристрастна информация за личности и събития. Още веднъж искам да повторя, че на Уикипедия е отговорността за уронващи престижа, достойнството и честта на описаните личностти. В този смисъл са и отговорностите на редакциите, които оставят обидни, неверни и т.н. коментари под статиите, които публикуват. Не искам да Ви звучи като заплаха, но ще използвам всички законови методи да спра тези клевети по адрес на човек, който, ако прочетете статията, десетилетия е отдал живата си за освобождението на Македония - като комита, войвода, възстаник, кандидат-подофицер от Българската войска.

Здравейте, мисля че имате съвсем смислен отговор на Уикипедия:Разговори, където ще напиша и аз мнението си, което напълно съвпада с това на Алиса.--Мико (беседа) 08:00, 22 юли 2017 (UTC)

Написах един текст, но не е публикуван. Ще се опитам да го повторя. В текста по-горе ясно показвам, че Дечо Добринов в монографията си ВМРО /обединена/, цитирана като извор от Уикипедия, не стъпва на никакъв факт за твърденията си относно Хр.Цветков. Това е установено и от потребителите "Подпоручикъ" и "Мико" 2011 година. Нещо повече, дори Дечо Добринов, съзнавайки несъстоятелността на твърдението си, изполва следния текст, цитирам: "Изглежда Хр. Цветков и Л Поповски са агент-провокатори..."."Изглежда",според българския тълковен речник означава: струва ми се, чини ми се, като че ли, сякаш, комай, може би, вероятно, май че, тъй да се каже.... В статията в Уикипедия е използван вече текстът, цитирам: "Според Дечо Добринов, Поповски и Цветков всъщност са „агент-провокатори .... . Употребата на "всъщност" - наистина, действително,в действителност,фактически, дори, даже, нещо повече, което е използвано от Уикипедия превръща предположението - изглежда, на Дечо Добринов, до абсолютна истина, даже нещо повече. Тук отговрноста на Уикипедия е само нейна. Смятям че, коректността изисква де се премахне изцяло този непочиващ на нищо текст. Най-малкото, което трябва да се направи и то е в съотвествие на горенаписаното и от Вас, да се замени "всъщност" с "изглежда", употребена от Дичо Добринов, с което позоваването на неговия труд и име ще е коректно. Имам усещането че се сблъскваме с Вас г-жо, или г-це Селезньова във форумите и на страниците на Фейсбук - профила ми е Попалексов, извинявам се че Ви пренебрегнах в обръщението, пропуск е, нищо повече.Поп Анигнош (беседа) 10:58, 22 юли 2017 (UTC)Поп Анигнош (беседа) 12:04, 22 юли 2017 (UTC)

Карта ако ти е интересна

[18] --Uroboros ^беседа 18:07, 30 юли 2017 (UTC)

Благодарско. Това е вариация на Йорданивановата карта, но може да влезе в Попкоцев. --Мико (беседа) 05:44, 31 юли 2017 (UTC)

Източник?

За Българомани някакъв източник да имаш подръка? --Спас Колев (беседа) 08:50, 31 юли 2017 (UTC)

Ми в Гугъл Букс има доста [19]. --Мико (беседа) 11:13, 31 юли 2017 (UTC)

Шестнадесети корпус на НОВЮ

Някаква идея за този Орляк? Би трябвало да е в крайна северо-източна Вардарска Македония. --Стан (беседа) 09:34, 2 август 2017 (UTC)

Връх е - ето тука се говори за него Раненци. --Мико (беседа) 09:45, 2 август 2017 (UTC)

Георги Димитров

Моля да погледнете беседата към статията за Георги Димитров и добавените източници/обяснения/отговори. Да си призная, аз по-добри първични източници от това и по двата въпроса (ударението и прякора) не мога да си представя и според мен са незабавно проверими от всеки, който може да чете и чува. Научни статии или монографии за популярността на прякора или произнасянето на името действително не мога да посоча, но не разбирам как това пречи и двете твърдения да бъдат проверени: дали е известен като Гошо Тарабата (ДА), и дали исторически ударението е било на последната сричка (НЕ). А ако след това сте все още несъгласен, моля да обясните с конкретни аргументи какво липсва на посочените от мен източници за да са благонадеждни.
--89.64.11.135 06:07, 17 август 2017 (UTC)

Отговорих Ви вече. --Мико (беседа) 06:08, 17 август 2017 (UTC)

Дилофо (дем Загори)

Здравей, виждам, че ти си писал статията Дилофо (дем Загори). Споменато е българското село Сопот, което нещо не ми пасва. Единственото село с това име се намира в област Ловеч, което не ми звучи вероятно. Има още 4 села Сопот, но се намират в Македония. Най-вероятно е някое от тях. Би ли могъл да конкретизираш? --Молли (беседа) 07:29, 23 август 2017 (UTC)

Не те разбирам - препратката е към пояснителната Сопот, както и трябва да е. --Мико (беседа) 07:34, 23 август 2017 (UTC)

Старото му име произлиза от село Сопот, което би трябвало да е конкретно село. Ако имаш предвид принципното наименование, тогава трябва да се махне препратката към пояснителната страница. Иначе стои червена. --Молли (беседа) 07:37, 23 август 2017 (UTC)

Не, не конкретно село: Сопотсели е гръцко предаване на българската форма Сопот село - и правилно си е към пояснителната, където трябва да се изведе етимологията. За съжаление нямам тоя том на етимологическия. Може да се погледне в руски или полски речници. --Мико (беседа) 07:39, 23 август 2017 (UTC)

Не го оспорвам. В такъв случай просто трябва да се махне препратката, за да не червенее. --Молли (беседа) 07:43, 23 август 2017 (UTC)

Но защо? В пояснителната статия (ще) е етимологията на всички мокри неща. --Мико (беседа) 07:44, 23 август 2017 (UTC)

Идеята е по статиите да не останат червени препратки. Иначе разбирам логиката. С това се занимаваме няколко човека от известно време --Молли (беседа) 07:48, 23 август 2017 (UTC)

Не виждам причина да няма червена препратка. Тя сочи към смислена страница със смислен текст. Подобно нещо има на много места - залагани са и препратки към пояснителни. Пример Марчища: Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи... Марчичи ще е пояснителна. --Мико (беседа) 07:54, 23 август 2017 (UTC)

Така е и Бистрица. --Мико (беседа) 08:45, 23 август 2017 (UTC)

ОК --Молли (беседа) 09:02, 23 август 2017 (UTC)

Готово - Чигот добави и етимологията. --Мико (беседа) 14:30, 23 август 2017 (UTC)

Атласът на Симовски

Това да ти се намира: Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2? Поздрави, --Dido3 (беседа) 11:19, 23 август 2017 (UTC)

Не - Преснимал бех от НБКМ Населените места на Симовски единствено, но го потурчих копието.--Мико (беседа) 11:22, 23 август 2017 (UTC)

Ударението на оня Кончен според атласа ми се струва не на място. Местните го слагат на о-то, в един гръцки вестник го пишат по същия начин. Ама Симовски вика друго :-). Поздрави, --Dido3 (беседа) 13:42, 23 август 2017 (UTC)

Тодор Минков хан

Вчера пропуснах да те питам: нямаш ли нещо за човека? Споменаваме го в статията за хана, а не е ясно дали е замесен (поне като наемател) с цитираното събрание от 1897 г. Виж, като заговорихме за пансиона в Николаев, и почнах статия за него - дори член-кор бил, но неуважен от нас досега. Впрочем пансионът май другояче се е казвал в Беларус, ще го впиша. --Elkost (беседа) 17:00, 28 август 2017 (UTC)

Тоя с хана и членкорът са различни. Отбелязъл съм си до потърсим за ханджията. --Мико (беседа) 17:06, 28 август 2017 (UTC)

Ясно, различни са. Само го дадох за пример: заговорихме за членкора, разрових се и взеха да излизат интересни неща, вкл. че продължението на Южнославянския пансион в Беларус май е с друго име. --Elkost (беседа) 17:24, 28 август 2017 (UTC)

Advisor

Здравей, защо не си пуснеш Адвайзора? Виждам, че статиите, които правиш имат неща за поправяне като дълги тирета и други подобни дребни, което ми говори, че нямаш пуснат адвайзор. От голяма помощ е и помага за оправяне на кавички, тирета и други на вече създадени статии. Не знам обаче как се пуска. Дали от настройките или нещо трябва да се прави, така че питай Лъчо за това.--Ilikeliljon (беседа) 18:13, 29 август 2017 (UTC)

Аз войната срещу тиретата не я разбирам и съответно не участвам. На клавиатурата ми има едно тире - ползвам него. С кво друго е полезен той Адвайзър? --Мико (беседа) 19:58, 29 август 2017 (UTC)

Оправя кавички, разстояния, параметри на шаблони, хваща ако има някъде шкльокавица, скоби, които не както трябва и други от този род.--Ilikeliljon (беседа) 20:37, 29 август 2017 (UTC)

Истанбулски колеж Сен Беноа

Привет! Д. Войников и Т. Пеев учат в колежа на възраст 20-25 год. Той да не е след средното обр.? --Elkost (беседа) 16:44, 31 август 2017 (UTC)

Немам си идея. --Мико (беседа) 18:42, 31 август 2017 (UTC)

И според мен трябва да е средно училище, ама се чудя защо толкова късно са го минали - да не са били учители? А "колеж" ли е? Щото само при нас е такъв, иначе го срещам като "лицей" - в "Истина-Веритас" и в "Сега". --Elkost (беседа) 19:21, 31 август 2017 (UTC)

То лицей е същото. По моите източници пише колеж. --Мико (беседа) 19:27, 31 август 2017 (UTC)

Според fr:Lycée Saint-Benoît d'Istanbul официално е лицей, но за известно време има статут на кралски колеж. --Спас Колев (беседа) 08:43, 1 септември 2017 (UTC)

Надпис

На 120 страница, десната - Братя кои? Савинови?--Алиса Селезньова (беседа) 19:00, 2 септември 2017 (UTC)

Да. Гурко Савинов, Костадин Савинов. --Мико (беседа) 19:13, 2 септември 2017 (UTC)

Тука [20]има две до самия чинар. Могат да се идентифицират на картата. Май ги има и в това с надписите - поне едната.

Народна библиотека в Скопие

Има един интересен материал за тази библиотека, а нямаме статия: [21]. Ако ти представлява интерес, можеш да хвърлиш един поглед. Ако направиш статия пиши – сигурно имам някакви дребни материали с които да допълня. --Стан (беседа) 10:20, 5 септември 2017 (UTC)

Добре. Сградата и библиотеката най-вероятно отделно ще станат. До сградата ще стигнем умерено скоро като приключим с охридските. --Мико (беседа) 10:23, 5 септември 2017 (UTC)

Всъщност не - нищо нема за сградата [22] (отделно е и зловещо грозна). --Мико (беседа) 10:27, 5 септември 2017 (UTC)

Тази библиотека е различен обект на статия от сегашната скопска. От това, което чета виждам, че е поместена в сградата на Скопския (философския) факултет. Днешната библиотека е също е поместена в Скопския факултет (създадена 23 ноември 1944). Реално библиотеката на Скопския факултет е разграбена и доста повредена от местното население след заминаването на сръбската власт. Доста неща могат да се извадят и за Шоптраянов, който от македонците е представен като комунист и борец от НОВ. --Стан (беседа) 10:41, 5 септември 2017 (UTC)

Ааа - ок. --Мико (беседа) 11:04, 5 септември 2017 (UTC)

Коста Войнович

Дали е удобно да погледнеш Коста Войнович - от Ангеловите е, но като че ли не е съвсем за махане? --Спас Колев (беседа) 13:08, 6 септември 2017 (UTC)

Добре е - нема просто източници. --Мико (беседа) 19:21, 6 септември 2017 (UTC)

Премествания

Преместих няколко статии понеже самият номер се пише веднага след символа за номер без спейс. Поздрави.--Rebelheartous (беседа) 13:35, 6 септември 2017 (UTC)

Напротив - разстояние има. --Алиса Селезньова (беседа) 13:37, 6 септември 2017 (UTC)

Спейс? Мислех, че му казваме „интервал“ на български. И да, Алиса е права, това го пише дори в нашата статия Номер (знак).

„

В текста знакът „№“ се използва само заедно с отнасящото се към него число, от което се отделя с разстояние, например, № 11.

“

— Luchesar • Б/П 13:44, 6 септември 2017 (UTC)

Не намирам в момента точното правило, но например ето как се изписва в списание Български език и литература (електронна версия), 2008, № 1 в текст, посветен на правописа, което си е авторитет. Ето пример в литературна енциклопедия. А отделно и любимата на всички Наредба № 6. Поздрави, --Алиса Селезньова (беседа) 13:48, 6 септември 2017 (UTC)

Плюс мнението на проф. Мурдаров, с когото аз поне не бих спорил: „Той също поясни, че когато използваме специалния знак за номер, първата цифра се пише след интервал, има разстояние и това трябва да се спазва.“
— Luchesar • Б/П 13:54, 6 септември 2017 (UTC)

О, грешката е моя в такъв случай. Връщам си думите назад.--Rebelheartous (беседа) 14:45, 6 септември 2017 (UTC)

Орбелос

Орбелос е пояснителна страница вместо нормална, каквато смятам трябва да бъде. Мнението ти? Поздрави, --Dido3 (беседа) 10:03, 9 септември 2017 (UTC)

Аз приницпно съм съгласна. Трябва да изглежда нещо такова - Орбелос е планина на Балканския полуостров, споменавана от античните автори, чиято идентификация е спорна и нататък от кого и къде е спомената и възможните идентификации от различните съвременни учени. Плюс това, че гърците са прекръстили Али ботуш на Орвилос.--Алиса Селезньова (беседа) 10:19, 9 септември 2017 (UTC)

Аз мисля абсолютно същото. Просто некой требва да го направи. --Мико (беседа) 15:48, 9 септември 2017 (UTC)

Шаблон

Шаблон Хаджимишеви си го забравил. --Алиса Селезньова (беседа) 08:49, 28 септември 2017 (UTC)

Да. --Мико (беседа) 16:26, 28 септември 2017 (UTC)

Архитектурни

Здравей,

Като гледам тези архитектурни статии, се сещам, че преди време бях заел от библиотеката на МНИ сборника "Архитектурата на почвата на Македониjа: прилози за истражуваньето на историjата на културата на почвата на Македониjа", кн. 10, Скопje 2000. Има някои интересни статии, та ако мислиш, че може да ти свърши работа, казвай.--Simin (беседа) 15:12, 30 септември 2017 (UTC)

Заел и невърнал. Ми дай.--Мико (беседа) 08:34, 1 октомври 2017 (UTC)

Анастасиополис-Периторион

Какво мислиш за такава статия: Αναστασιούπολις - Περιθεώριον. Поздрав. Jingiby (беседа) 15:29, 1 октомври 2017 (UTC)

Не знам за името. Може би античното и средновековното по отделно? Не знам наистина. Ако искаш, напиши я с тире. --Мико (беседа) 15:34, 1 октомври 2017 (UTC)

Става въпрос, че това е столицата на Момчиловите владения - Буруград, но аз не разбирам гръцки. Jingiby (беседа) 15:35, 1 октомври 2017 (UTC)

Ааа - аз да я напишем. Оф, ми сложно ще е - требва да се търсят човешки източници за идентификацията, хода на разкопките и т.н. --Мико (беседа) 15:37, 1 октомври 2017 (UTC)

Доколкото ми подсказва гугъл-преводач, съществува вероятност да са били два отделни градски центъра с две имена, но за това има спор. Jingiby (беседа) 15:41, 1 октомври 2017 (UTC)

Да - нещо такова четем и аз. Зарежи го, требва си по-експертен поглед. --Мико (беседа) 15:42, 1 октомври 2017 (UTC)

Васил Друмев

А почему статья так называется? Ведь монашества его никто не лишал? ~ Чръный человек (беседа) 21:00, 1 октомври 2017 (UTC)

Чръный человек:, это правда и он так и был известен как Климент, а потом коммунистическая власть насильствено секуларизировала его имя. Одна новая биография сделала первый шаг к возвращению думаю [23]. --Мико (беседа) 05:53, 2 октомври 2017 (UTC)

Пингът не работи, ако в същата редакция не присъстват и тилдите на подписа, т.е. добавяне на пинг към предишна реплика не постига желания резултат, ако не се актуализира и подписа.
— Luchesar • Б/П 10:58, 2 октомври 2017 (UTC)

Хахаха - каква глупост поднебесна.--Мико (беседа) 13:00, 2 октомври 2017 (UTC)

Действительно не работает: мне сообщений не приходило. ~ Чръный человек (беседа) 13:34, 2 октомври 2017 (UTC)

В этой биографии авторы установили его дату рождения? ~ Чръный человек (беседа) 13:34, 2 октомври 2017 (UTC)

Чръный человек: У меня ее нет к сожалению - разные исследователи дают разыние даты - от 1840 до 1842. Насчет имя - вот это издание наоборот Климент титулярно и (Васил Друмев в скобках) [24] Я бы подкрепил переименование, но не думаю что общность пойдет на это. Отдельно - посмотри пожалуйста и Беседа:Неофит Видински (и там пинг не сработал) - думаю что надо выбрать 1865 как год рождения. --Мико (беседа) 16:49, 2 октомври 2017 (UTC)

Да, я видел. Даже интересно - откуда берётся такое разнообразие дат? ~ Чръный человек (беседа) 06:52, 3 октомври 2017 (UTC)

Разние источники - и ни один из них крещельное свидетельство . --Мико (беседа) 07:55, 3 октомври 2017 (UTC)

Интересно было бы найти. А вдруг и вправду он умер в возрасте 105 лет! Признаюсь, сколько я не изучал биографии епископов - такого мне не встречалось. А вообще насколько хорошо в Болгарии с сохранностью архивов? ~ Чръный человек (беседа) 20:14, 3 октомври 2017 (UTC)

С 1878 - хорошо, но османские - сплошной хаос. Я историю слышала что болгарская держава купила поезд с архивних документов которие турки продали как макулатуры. --Алиса Селезньова (беседа) 11:56, 4 октомври 2017 (UTC)

Это точно. См. Васил Шанов. Даже после того, как турецкие власти поняли, что именно они продали как макулатуры, были какие-то попытки вернуть документов назад.--Simin (беседа) 11:03, 12 октомври 2017 (UTC)

Пилаво

Здрасти, абе можеш ли да опиташ да намериш координатите на Пилаво? Молим.--Алиса Селезньова (беседа) 14:06, 7 октомври 2017 (UTC)

Не е сто процента, но са разкопки на хълм, на левия брег на Брегалница в атара на Бурилчево - мислим е то. --Мико (беседа) 14:20, 7 октомври 2017 (UTC)

В македонската са същите.
— Luchesar • Б/П 14:22, 7 октомври 2017 (UTC)

Хаха - еми кой да се сети на лесното... --Мико (беседа) 14:23, 7 октомври 2017 (UTC)

Иван Златанов

Можеш ли да измислиш подходящо преместване, че станаха трима с това име, от които двамата от ВМОРО? --Стан (беседа) 23:44, 12 октомври 2017 (UTC)

Готово. Имаше един декоратор - в два филма Борис и Време разделно, който не можем да го преценим заслужава ли и я свалих препратката. --Мико (беседа) 04:59, 13 октомври 2017 (UTC)

Порфирий Палеолог

Мико, видях, че си поправи тази статия. Откога на български се слага празно място преди и след тире между две цифри, обозначаващи години, страници и т.н. („1917 - 1918 г.", „стр. 25 - 38")? Според правописния речник празно място не се слага („1917-1918 г.", „стр. 25-38"). Не знам защо Уикипедия:Съветник настоява на обратното; ти като по-опитен знаеш ли? Поздрави: Груйчо (беседа) 07:18, 13 октомври 2017 (UTC)

Немам никва идея - мен навремето в 80-те са ме учили, че тирето се отделя винаги освен при числата, сложните съществителни и сравнителните и превъзходните степени. Тука поведоха некъв поход срещу тирето на клавиатурите, което се оказа късо и може би това да е и косвена жертва оттогава. Оправяй, което сметнеш за неверно. --Мико (беседа) 13:57, 13 октомври 2017 (UTC)

Това правило, на което са те учили, важи и досега. Но да ти кажа, нямам сили да поправям навсякъде. Този въпрос трябва да се реши централно от активните потребители (не такива епизодични дописници като мен). Цял ред статии вече са преорани с Уикипедия:Съветник и тиретата между числа са отделени със спации. Груйчо (беседа) 14:40, 13 октомври 2017 (UTC)

Пиши на Разговори :). А, по-добре продължи да оправяш по-смислените неща - това е поправимо с бот. --Мико (беседа) 14:47, 13 октомври 2017 (UTC)

Базилики

На серията раннохристиянски базилики требва да им се сложи Шаблон:Археологически обект, а не храм и изобщо да се махнат от категоризациите по епархии.--Алиса Селезньова (беседа) 12:42, 18 октомври 2017 (UTC)

Аам, прави като отметаме.--Мико (беседа) 14:13, 18 октомври 2017 (UTC)

?--Алиса Селезньова (беседа) 08:05, 19 октомври 2017 (UTC)

Панайот Карамфилович

Има некакъв хаос с имената. Нали купува биографията му? StanProg: - тоя Еманоел Петров явно му е племенник на Панайот, а не син и като чета напълно става за статия - командвал е полк. В този смисъл, Мико може да направи родословно дърво. --Алиса Селезньова (беседа) 08:05, 19 октомври 2017 (UTC)

Да. Тъкмо се сдобих с нея. Ще я отворим тия дни и ще оправим - седи тука на една купчина с биографии на разни хора. Мога и да ти я дам. --Мико (беседа) 16:13, 19 октомври 2017 (UTC)

Между другото този банският кмет Васил Манов е бил кмет на Добринище и околийски началник - ето тук е копирано от вестник „Струма“ и „Премълчани истини. Лица, събития и факти от българската история (1941-1989)“, стр. 190 (видях го и в гугъл букс). Отделно тук се говори за Васил Манов от Банско, помощник-кмет на Силистра - дали е той примерно за кратко в 1944 година?--Алиса Селезньова (беседа) 13:42, 21 октомври 2017 (UTC)

Ми, напиши го. --Мико (беседа) 13:46, 21 октомври 2017 (UTC)

Алиса Селезньова: Да, племенник му е. Бащата на Еманоил е майор Петър Манев Карамфилович. Ще премахна излишния текст и ще добавя брат му. И двамата не мисля, че имат значимост, Еманоил и капитан, бил е нач-щаб, не командир (моя грешка), а баща му ротен командир и н-к на пограничен участък. --Стан (беседа) 10:03, 24 октомври 2017 (UTC)

Алиса Селезньова: Всъщност си върнах промените. В справочника на Руменин е под името Петър. Коригирах статията. --Стан (беседа) 10:07, 24 октомври 2017 (UTC)

Вариант е и ако Петър и Панайот са близнаци, понеже датата на раждане и града съвпадат. Няма да пипам повече, като се обработи биографията ще разберем как са точно нещата. --Стан (беседа) 10:18, 24 октомври 2017 (UTC)

Вмъкване на снимки от Общомедия в Категория: Кметове на Монтана

Здравейте! Работя върху статии от категорията "Кметове на Монтана", където сте редактор и един от създателите на страницата "Стефан Николов (кмет)", благодаря за илюстративния материал "Осветяване на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Фердинанд. В момента имам два файла в Общомедия: "Angel Ivanov.jpg" и "Pametnik na Ignat Popov.jpg", които по неясни причини не успях да вмъкна в съответните страници: "Ангел Иванов" и "Игнат Попов" в Категория: "Кметове на Монтана". Бихте ли проверили като опитен редактор какви са причините и ако няма проблем от ваша страна да ги вмъкнете в посочените страници. С поздрав:--Lgerasimov48Igerasimov48 (беседа) 14:41, 22 октомври 2017 (UTC)

Ей сега. Вижте после в шаблона как се прави. --Мико (беседа) 14:45, 22 октомври 2017 (UTC)

Сграда на музея „Западна Македония в НОВ“

Грешка ли е това "Паметник-костница" от НОВ? :) --Стан (беседа) 09:55, 24 октомври 2017 (UTC)

--Мико (беседа) 12:54, 24 октомври 2017 (UTC)

Трол

Защо требва да се хранят троловете, сега? Нали обикаляш редовно беседите на хората да ги възпираш - явно от много раздаване си забравил са оставиш малко спирачна течност и за тебе си.--Алиса Селезньова (беседа) 14:30, 25 октомври 2017 (UTC)

Ааа не - на мене пък ми писна в крайна сметка да търпим подобно нещо - от къв зор? Същата работа като с еквилибриум, но там имам морална спирачка - тука не.--Мико (беседа) 14:40, 25 октомври 2017 (UTC)

Обсада

Ако можеш, удари едно рамо в Обсада на Свети град, молим.--Алиса Селезньова (беседа) 11:26, 5 ноември 2017 (UTC)

ОК.--Мико (беседа) 14:12, 5 ноември 2017 (UTC)

А Къща на улица „Климентска“ № 35 - защо не 45? Мислех, че е 35 в Културното наследство, но не я намерих.--Алиса Селезньова (беседа) 17:59, 11 ноември 2017 (UTC)

Хаха - мести бе смело, немай задръжки. --Мико (беседа) 18:59, 11 ноември 2017 (UTC)

Можеш ли, молим, да видиш в Екзарха точно за какво става дума тук [25] - къде е делегат?--Алиса Селезньова (беседа) 14:26, 3 декември 2017 (UTC)

За съжаление го немам тоя сборник. В Дневника му има две споменавания на йеродякон Евгений, който според индекса бил учител в Софийската семинария. Второто със сигурност е тоя, но е супер енигматично и не мога да го разбера. --Мико (беседа) 14:29, 3 декември 2017 (UTC)

Да, аз се обърках, че е дневникът. Сигурен ли си, че за него става въпрос? Шиваров е учител там също.--Алиса Селезньова (беседа) 14:32, 3 декември 2017 (UTC)

Това е поздравителен адрес към Екзарха по случай 25 години на трона. Не Шиваров не е бил в Мелнишко. --Мико (беседа) 14:38, 3 декември 2017 (UTC)

Ааа, аз за Софийската семинария помислих. Данке.--Алиса Селезньова (беседа) 15:15, 3 декември 2017 (UTC)

Денко Николов

Здравейте, информацията за раждането и смъртта на Денко Николов е от некролог във вестник "Македония" от 21 ноември 1933 г. бр.2124, стр.3 Batan4o (беседа) 13:20, 16 ноември 2017 (UTC)

Музей на вода

Не се ли казва "Заливът на костите"? Виж билета преди да изтрият файла - https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bay_of_Bones.gif --Rumensz (беседа) 20:18, 17 ноември 2017 (UTC)

Не знам в интерес на истината вече. Ту така, ту онака. --Мико (беседа) 20:29, 17 ноември 2017 (UTC)

Благодарност

20 000 статии за Македония Мико, за мен е огромна радост да ти закача тази скромна значка на потребителската страница. Тя е израз на огромна благодарност за неуморния ти труд по статии, свързани с областта Македония, благодарение на който Портал:Македония в Уикипедия на български език достигна (и премина ) 20 000 статии. Поздрави!--Алиса Селезньова (беседа) 14:45, 8 декември 2017 (UTC)

Гологанови

Музиковедът от СУ - проф. Жан Гологанов е правнук на видинския кмет д-р Бърни Бончев, което означава, че е внук на Иван Гологанов (полковник). Как мислиш? Жан Любенов Гологанов. Дата на раждане. 30.03.1949 г. Място на раждане. гр. Казанлък. Бил е агент на ДС. Jingiby (беседа) 04:57, 22 декември 2017 (UTC)

За мене е абсолютно така - внук на Иван Гологанов. То нема и как да е друго яче - едва ли друга черка на Бонче се е омъжила за некой Гологанов - тя Църквата го забранява две сестри да взимат двама братя за съжаление. --Алиса Селезньова (беседа) 14:35, 22 декември 2017 (UTC)

Да и според мене е така. --Мико (беседа) 17:28, 22 декември 2017 (UTC)

Митрополити

Серия митрополити в Солун. [26] --Алиса Селезньова (беседа) 14:38, 22 декември 2017 (UTC)

Ми - давай. --Мико (беседа) 17:28, 22 декември 2017 (UTC)

Дали може да видиш на страница 379 дали Царевна не пише още нещо за Христо Боботанов? Онлайн нещо не се ориентирах и я цитирах по Гугъл букс ама е бележка под линия и си мисля, че в основния текст все нещо трябва да има още смислено. Когато имаш време - не е спешно.--Алиса Селезньова (беседа) 17:51, 30 декември 2017 (UTC)

Да, на 379 в бележките на редактора пише : Христо Боботанов (Боботинов) преподава и във вардаропортенското училище през 1899 - 1901, а от 1901 - 1905 г. в училището на Пиргите. --Мико (беседа) 19:15, 30 декември 2017 (UTC)

И нищо друго?--Алиса Селезньова (беседа) 19:23, 30 декември 2017 (UTC)

Не. --Мико (беседа) 20:25, 30 декември 2017 (UTC)