Превземане на Одрин
- Вижте пояснителната страница за други значения на битки при Одрин.
| Превземане на Одрин | |||
| Руско-турска война (1877–1878) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 8 януари/20 януари 1878 г. | ||
| Място | Одрин | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
.svg){kind=small}
| |||||
Превземането на Одрин е действие на авангарда на Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).
Оперативна обстановка
[редактиране | редактиране на кода]След поражението на остатъчната групировка на Сюлейман паша от Западния отряд (Гурко) в битката при Пловдив и последвалата я битка при Дермендере, Караагач и Белащица разпокъсаните му части се оттеглят през Родопите и по долината на р. Марица. Заедно с тях се движат в обстановка на хаос, значителни групи турски бежанци.
Южния руски отряд след битката при Шейново, срещайки слаба съпротива, се движи най-бързо в направлението към Одрин. На 5/17 януари предните сили на авангарда на отряда (генерал-майор Александър Струков), спират грамаден обоз от турски бежанци и разпокъсани армейски подразделения и овладяват Харманли. Със силите на 3 конни полка генерал-майор Струков продължава движението на юг и влиза на 6/18 януари в опразнения от османски сили град Мустафа паша (дн. Свиленград). Едновременно започват преговори за примирие на османска делегация (Север паша и Намик паша) с великия княз Николай Николаевич. Авангардът незабавно се насочва към Одрин.
Действия на 7 – 8/19 – 20 януари
[редактиране | редактиране на кода]Сутринта на 19 януари остатъчните османски сили изоставят Одрин. Там остава полурота за охрана на консулствата на Великите сили и новоназначения управител на града, гръка Фассо (син на Намик паша). Настъпват паника и масови грабежи. Отстъпващите османски подразделения по долината на р. Марица заобикалят града. Силите на генерал-майор Струков, поради изоставане на пехотата, спират на хълмовете до българския квартал. Тук са посрещнати от 5000 души с молба да се намесят и спрат хаоса.[1]
На следващия ден 20 януари влизат в града, който се оказва строителен лабиринт, и започват борба с грабежите и мародерствата. Заловени са 26 оръдия, от които 4 круповски. На 21 януари пристигат и бежанците от района на Харманли, което води до нова вълна от насилия.[2] Вечерта пристигат главните сили (генерал-лейтенант Михаил Скобелев).
На 21 януари за губернатор на града е назначен генерал-лейтенант Владимир Свечин, който с енергични мерки възстановява реда.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 244, л.1 – 2, с. 2
- ↑ „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 245, л. 1 – 2, с. 2, док. № 252, л.1 – 2, с. 2,
- ↑ Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Изкуство и култура“, София, 1978, с. 233