Направо към съдържанието

Робин Уилямс

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Робин Уилямс
Robin Williams
американски актьор и комедиант
Робин Уилямс (2011)
Робин Уилямс (2011)
Роден
Робин Маклорин Уилямс
Починал
11 август 2014 г. (63 г.)
ПогребанСанфранциски залив, САЩ
РелигияЕпископална църква в САЩ
Националност САЩ
Учил вКолеж „Клеърмонт Маккена“ (Клеърмонт)
Колеж „Марин“ (Кентфилд
Джулиард (Ню Йорк)
Работилактьор, комедиант
Актьорска кариера
Активност1972 – 2014
ОскариПоддържаща мъжка роля:
1997 Добрият Уил Хънтинг
Златен глобусСесил Демил – 2005
Актьор в мюзикъл или комедия:
1987 Добро утро, Виетнам
1991 Кралят на рибарите
1993 Мисис Даутфайър
Актьор в сериал – комедия:
1978 Морк и Минди
ГрамиBest Comedy Album
1980 Reality...What a Concept
1988 A Night at the Met
1989 Добро утро, Виетнам
Best Spoken Comedy Album
2003 Robin Williams – Live 2002
Семейство
СъпругаВалери Веларди
(1978 – 1988)
Марша Гарсес Уилямс
(1989 – 2008)
Сюзън Шнайдер
(2011 – 2014)
ДецаЗакари Пим „Зак“ Уилямс
Зелда Рей Уилямс
Коди Алън Уилямс
Уебсайтwww.robinwilliams.com
Робин Уилямс в Общомедия

Робин Уилямс (на английски: Robin Williams) е американски актьор и комик. Известен с уменията си за импровизация[1][2] и голямото разнообразие от герои, които създава спонтанно и изобразява във филми, както в драми, така и в комедии,[3][4] той е смятан за един от най-великите комедианти на всички времена.[5][6] Удостоен е с множество награди, включително Награда „Оскар“, две награди „Еми в праймтайм“, шест награди „Златен глобус“, пет награди „Грами“ и две награди на Гилдията на актьорите. Удостоен е със Златен глобус на името на Сесил Демил през 2005 г.

Уилямс започва да изпълнява стендъп комедия в Сан Франциско и Лос Анджелис в средата на 70-те години и издава няколко комедийни албума, включително Reality ... What a Concept през 1980 г.[7] Става известен с ролята на извънземния Морк в ситкома на Ей Би Си „Морк и Минди“ (1978–1982).[8] Получава първата си главна филмова роля в игралния филм „Попай“ (1980). Печели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за „Добрият Уил Хънтинг“ (1997). Другите му роли, номинирани за „Оскар“, са за „Добро утро, Виетнам“ (1987), „Обществото на мъртвите поети“ (1989) и „Кралят на рибарите“ (1991).

Участва в добре приетите от критиците драми „Светът според Гарп“ (1982), „Москва на Хъдсън“ (1984), „Пробуждане“ (1990), „Опасно безсъние“ (2002), „Експресно фото“ (2002) и „Най-добрият баща в света“ (2009). Той също участва в „Играчки“ (1992), „Клетка за птици“ (1996) и „Пач Адамс“ (1998), както и в семейни филми като „Хук“ (1991), „Мисис Даутфайър“ (1993), „Джуманджи“ (1995), „Джак“ (1996), „Флабър“ (1997), „Семейна ваканция“ (2006) и трилогията „Нощ в музея“ (2006–2014). Той дава гласа си на анимационните филми „Аладин“ (1992), „Роботи“ (2005), „Весели крачета“ (2006) и неговото продължение Весели крачета 2 (2011).

Той е на 13-о място в списъка на „100 най-големи комици за всички времена“.[9] През 2009 година е отличен като Легенда на Дисни.[10]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Уилямс е роден в Болница „Сейнт Лука“ в Чикаго, Илинойс,[11] на 21 юли 1951 г.[12] Баща му Робърт Фицджералд Уилямс (1906–1987), е старши изпълнителен директор в подразделението Линкълн-Мъркюри на Форд.[13][14] Майка му Лори Маклорин (1922–2001) е бивш модел от Джаксън, Мисисипи, чийто прадядо е сенаторът и губернаторът на Мисисипи Анселм Дж. Маклорин.[15] Уилямс има двама по-големи природени братя: Робърт по бащина линия (известен също като Тод,)[16] и Маклорин по майчина линия.[17] Докато майка му е част от Църквата на Христос-учения, Уилямс е възпитаван в епископалната вяра на баща си.[18][19] Уилямс приписва на майка си важното ранно влияние върху хумора му и той се опитва да я разсмее, за да привлича вниманието ѝ.[20]

Учи в държавното основно училище в Лейк Форест, Илинойс, в Основно училище „Гортън“ и в Средно училище „Диър Пат“.[21] Описва себе си като тихо дете, което не преодолява срамежливостта си, докато не се включва в гимназиалния театър.[22] Приятелите му го помнят като много забавен.[21] В края на 1963 г., когато Уилямс е на 12 години, баща му е преместен в Детройт. Семейството живее във ферма с 40 стаи на 8 хектара[23] в предградието „Блумфийлд Хилс“, Мичиган, където учи в частното Провинциално дневно училище „Детройт“.[21][24] Той е в училищния отбор по борба и е избран за председател на класа.[25]

Тъй като и двамата му родители работят, Уилямс е отчасти отгледан от прислужницата на семейството. Когато е на 16 г., баща му се пенсионира рано и семейството се премества в Тибурон, Калифорния.[26][27][28] След това Уилямс учи в Гимназия „Редууд“ в близкия град Ларкспър. По време на дипломирането си през 1969 г. е избран за „Най-вероятно да не успее“ и „Най-забавен“ от съучениците си.[29] След като завършва гимназия, Уилямс се записва в мъжкия колеж „Клеърмонт“ в Клеърмонт, за да учи политология. Напуска, за да следва актьорско майсторство.[26][30] Учи театър в продължение на три години в Колеж „Марин“ – 2-годишен държавен колеж в Кентфилд, Калифорния. Според професора по драма в колежа Джеймс Дън дълбочината на таланта на младия актьор става очевидна, когато той е избран за участие в мюзикъла „Оливър!“ като Фейджин. Уилямс често импровизира по време на престоя си в драматичната програма, оставяйки членовете на актьорския състав в истерия.[31]

През 1973 г. Уилямс получава пълна стипендия за Училище „Джулиард“ (група 6, 1973–1976) в Ню Йорк. Той е един от 20-те студенти, приети в класа първокурсници, и той и Кристофър Рийв са единствените двама, приети от Джон Хаусман в програмата за напреднали в училището през същата година. Уилям Хърт и Манди Патинкин също са му съученици.[32][33]

Уилямс и Рийв имат клас по диалекти, преподаван от Едит Скинър – един от водещите преподаватели по глас и реч в света; според Рийв, Скинър е бил впечатлен от Уилямс и способността му незабавно да се представя с много различни акценти. Основният им учител по актьорско майсторство е Майкъл Кан, който е „еднакво объркан от това човешко динамо“. [34] Уилямс вече има репутация на забавен, но Кан критикува лудориите му като обикновена стендъп комедия. В по-късна продукция Уилямс кара критиците си да замълчат с добре приетото си изпълнение на старец в „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс. Уилямс и Рийв остават близки приятели до смъртта на Рийв през 2004 г.

Уилямс напуска Джулиард[35][36] в първата си година през 1976 г. по предложение на Хаусман, който казва, че няма нищо повече, на което Джулиард може да го научи.[37][38] Джералд Фрийдман, друг негов учител в Джулиард, казва, че Уилямс е гений и че консервативният и класически стил на обучение в училището не му подхожда; никой не се учудва, че той си тръгва.[39]

По време на кариерата си той страда от проблеми със злоупотреба с наркотични вещества и от случаи на тежка депресия. Намерен е мъртъв в дома си в Парадайс Кей, Калифорния, през август 2014 г., на 63-годишна възраст.[40] Смъртта му е обявена за самоубийство. Според вдовицата му той е бил диагностициран с Болест на Паркинсон и е изпитвал депресия, тревожност и нарастваща параноя.[41] Аутопсията му обаче установява дифузна болест на телцата на Леви[42][41] и специалисти по Деменция с телца на Леви казват, че симптомите му съответстват на тази болест.[43][44] [42]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1976 – 1983 г.: Стендъп комедия и „Морк и Минди“

[редактиране | редактиране на кода]

Уилямс започва да изпълнява стендъп комедия в района на залива на Сан Франциско през 1976 г.[45] Той прави първото си представление в Холи Сити Зуу – комедиен клуб в Сан Франциско, където се издига от поддържащ бар.[46] Мести се в Лос Анджелис и продължава да изпълнява стендъп комедия в клубове, включително в „Комеди Стор“. Там през 1977 г. е видян от телевизионния продуцент Джордж Шлатер, който го кани да се появи на възобновяване на шоуто му Laugh-In. Шоуто е излъчено в края на 1977 г. и е дебютната телевизионна изява на Уилямс.[47] През същата година Уилямс също прави шоу в комедийния клуб LA Improv за Хоум Бокс Офис.[48] Докато възраждането на Laugh-In се проваля, това води Уилямс до телевизионната му кариера. Той продължава да изпълнява стендъп в комедийни клубове като Рокси, за да поддържа уменията си за импровизация остри.[47][49]

Първата му филмова роля е малка роля в нискобюджетната комедия от 1977 г. Can I Do It... 'Til I Need Glasses?. Първата му главна роля обаче е като Попай в игралния филм „Попай“ (1980), в който Уилямс демонстрира актьорските си умения, демонстрирани преди това в телевизионната му работа; комерсиалното разочарование от филма обаче не се дължи на представянето му.[50][51]

След съживяването на Laugh-In и появята в актьорския състав на „Шоуто на Ричард Прайър“ по Ен Би Си, Уилямс е избран от Гари Маршал за ролята на извънземния Морк в епизода 'My Favorite Orkan' от 1978 г. на телевизионния сериал Happy Days („Щастливи дни“)[52]. Търсен като заместител в последния момент на напускащ актьор, Уилямс впечатлява продуцента със странното си чувство за хумор, когато сяда на главата си, когато е помолен да седне на прослушването[53]. Като Морк Уилямс импровизира голяма част от своите диалози и физическа комедия, говорейки с висок, назален глас, и се възползва максимално от сценария. Актьорите и екипът, както и ръководителите на телевизионната мрежа, са дълбоко впечатлени от представянето му. Появата на Морк се оказва толкова популярна сред зрителите, че довежда до отделния телевизионен ситком „Морк и Минди“, в който Уилямс си партнира с Пам Добър и който се излъчва от 1978 до 1982 г.; шоуто е написано, за да напасне неговите екстремни импровизации в диалога и поведението. Въпреки че изобразява същия герой като в Happy Days, поредицата се развива в настоящето в Боулдър, Колорадо, вместо в края на 1950 г. в Милуоки. В своя пик ситкомът има седмична аудитория от 60 млн. зрители и се смята за мястото на превръщане на Уилямс в суперзвезда.[54] Той е много популярен сред младите хора, защото Уилямс се превръща в „мъж и дете, жизнерадостен, с гумено лице, безкраен бликащ от идеи“.[55] Морк става популярен, представян е на плакати, книжки за оцветяване, кутии за обяд и други стоки.[56] Ситкомът 'има такъв успех в първия си сезон, че Уилямс се появява на 12 март 1979 г. на корицата на списание „Тайм“.[57] Тази снимка е поставена в Националната портретна галерия на САЩ в Смитсоновия институт малко след смъртта му, за да позволи на посетителите да отдадат почитта си.[58] Уилямс също се появява на корицата на сп. „Ролинг Стоун“ от 23 август 1979 г., сниман от Ричард Аведън.[59]

С успеха си в „Морк и Минди“ Уилямс започва да достига до по-широка аудитория със своята стендъп комедия, като се започне от края на 70-те и през 80-те години, включително три специални комедийни комедии на Хоум Бокс Офис : Off The Wall (1978), An Evening with Robin Williams (1983) и A Night at the Met (1986).[60] Уилямс печели наградата „Грами“ за най-добър комедиен албум за записа на неговото шоу на живо през 1979 г. в нощния клуб „Копакабана“ в Ню Йорк, Reality... What a Concept („Реалността... Каква концепция“).[61]

1982 – 1999 г.: Филмова слава и признание

[редактиране | редактиране на кода]
Звездата на Уилямс на Холивудската алея на славата

Актьорът продължава да играе ролята на главен герой в игралния филм „Светът според Гарп“ (1982). Той продължава с други по-малки роли в по-малко успешни филми, като „Оцелелите“ (1983) и Клуб „Парадайз“ (1986), въпреки че казва, че тези роли не са помогнали за напредъка на филмовата му кариера.[62]

През 1986 г. Уилямс е водещ на 58-те награди на Академията.[63] На следващата година се появява в специалния комедиен скеч Carol, Carl, Whoopi and Robin (1987), като играе заедно с Керъл Бърнет, Карл Райнър и Упи Голдбърг. Уилямс също е редовен гост в различни токшоута, включително The Tonight Show Starring Johnny Carson[64] и Късното нощно шоу на Дейвид Летърман, в което се появява 50 пъти.[65]

Първият му голям пробив идва от главната му роля в игралния филм „Добро утро, Виетнам“ (1987) на режисьора Бари Левинсън, която му носи номинацията за „Оскар“ за най-добра мъжка роля.[66] Действието на филма се развива през 1965 г. по време на войната във Виетнам, като Уилямс играе ролята на Адриан Кронауер – радио говорител, който забавлява войниците с комедия и сарказъм. Позволено му е да играе ролята без сценарий, импровизирайки повечето от репликите си.[67] През микрофона той създава гласови импресии на различни хора, включително Уолтър Кронкайт, Гомер Пайл, Елвис Пресли, г-н Ед и Ричард Никсън.[68]

Уилямс се появява заедно със Стив Мартин в Линкълн център в постановка извън Бродуей на пиесата „В очакване на Годо“ през 1988 г.[69][70] Много от следващите му роли са в комедии, обагрени с патос, като „Мисис Даутфайър“ и „Пач Адамс“.[71] През 1989 г. Уилямс играе учител по английски в частно училище в „Обществото на мъртвите поети“, което включва финална емоционална сцена, която според някои критици е вдъхновила едно поколение и е станала част от поп културата.[72] По подобен начин представянето му като терапевт в „Добрият Уил Хънтинг“ (1997) дълбоко засяга и някои истински терапевти.[73] В „Пробуждане“ (1990) Уилямс играе лекар по образец на Оливър Сакс, автор на книгата, по която е базиран филмът. По-късно Сакс казва, че начинът, по който е работил умът на актьора, е "форма на гений". През 1991 г. той играе възрастния Питър Пан във филма „Хук“, въпреки че казва, че ще трябва да свали 11 kg за ролята.[74] Тери Гилиъм, който режисира Уилямс в два от филмите му, „Кралят на рибарите“ (1991) и „Приключенията на Барон Мюнхаузен“ (1988), казва през 1992 г., че Уилямс има способността да „преминава от маниакален през луд до нежен и уязвим ... [Уилямс имаше] най-уникалния ум на планетата. Няма никой като него там." [75]

Уилямс озвучава герои в няколко анимационни филма, а гласовата роля на Джина в анимационния мюзикъл „Аладин“ (1992) е написана за него.[76] Първоначално той отказва ролята, тъй като е филм на Дисни и не иска студиото да печели от продажбата на стоки, базирани на филма. Той я приема с определени условия: „Правя го основно, защото искам да бъда част от тази анимационна традиция. Искам нещо за децата си. Сделка е, че просто не искам да продавам нищо...“.[77] Уилямс импровизира голяма част от диалога си, записвайки приблизително 30 часа лента,[78] и се представя за десетки известни личности, включително Ед Съливан, Джак Никълсън, Робърт Де Ниро, Граучо Маркс, Родни Дейнджърфийлд, Уилям Ф. Бъкли младши, Питър Лори, Арнолд Шварценегер и Арсенио Хол.[79] Ролята му в „Аладин“ става една от най-известните и най-обичаните му, а филмът е най-касовият през 1992 г. и печели множество награди, включително специалната награда „Златен глобус“ за вокална работа за Уилямс.[80] Той е обявен за Дисни легенда през 2009 г.[81]

Поради нарушаване на споразумението на Дисни с Уилямс относно използването на джина в рекламата на „Аладин“, Уилямс отказва да подпише договор за директното видео продължение „Аладин и завръщането на Джафар“ (1994), където вместо това джинът е озвучен от Дан Кастеланета. Когато Джефри Каценберг е заменен от Джо Рот като председател на Студия „Уолт Дисни“, Рот прави публично извинение на Уилямс.[82] Уилямс от своя страна повтаря ролята във второто продължение „Аладин и царят на разбойниците“ (1996).[83] През това време той дава гласа си на „Фърнгъли: Последната екваториална гора“ (1992). Други драматични негови изпълнения на включват „Москва на Хъдсън“ (1984), „В какво се превръщат мечите“ (1998) и „Двестагодишен човек“ (1999).[84]

В началото на 2000-те г. Уилямс демонстрира ново ниво на своята гъвкавост, като играе по-мрачни роли, отколкото през предходните десетилетия. Появява се с колегата си комик Били Кристъл в некредитирано камео в началото на епизод от 1997 г. на третия сезон на ситкома „Приятели“.[85]

Изпълненията на Уилямс му носят различни признания, включително „„Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за ролята му в „Добрият Уил Хънтинг“,[86] както и две предишни номинации за „Оскар“, съответно за „Обществото на мъртвите поети“ и като проблемен бездомник в „Кралят на рибарите“.[86] Сред актьорите, които са му помогнали по време на актьорската му кариера, той цитира Робърт де Ниро, от когото е научил силата на мълчанието и икономичността на диалога, когато играе. От Дъстин Хофман, с когото си партнира в „Хук“, той научава да приема напълно различни типове герои и да трансформира героите си чрез екстремна подготовка. Уди Алън, който режисира него и Били Кристъл в „Да разнищим Хари“ (1997), също помага на Уилямс.[87]

2000 – 2014 г.: Детски филми и завръщане в телевизията

[редактиране | редактиране на кода]

Уилямс води токшоу за Одибъл, което е излъчено през април 2000 г. и е достъпно само на уебсайта на Одибъл.[88] В „Опасно безсъние“ (2002) той играе убиец, бягащ от лишен от сън детектив от полицията на Лос Анджелис (изигран от Ал Пачино) в провинциална Аляска.[89] Също така през 2002 г. в психологическия трилър „Експресно фото“ Уилямс изобразява емоционално разстроен техник по проявяване на снимки, който е обсебен от семейство, за което проявява снимки от дълго време.[90] В научнофантастичния психологически трилър от 2004 г. „Последен спомен“ Уилямс играе професионалист, който се специализира в редактирането на спомените на неприятни хора в безкритични мемоари, които се представят на погребения. Многобройните му телевизионни изяви включват епизод на Whose Line Is It Anyway?[91] и епизод на „Закон и ред: Специални разследвания“. Той е хедлайнер на собственото си моноспектакъл Robin Williams: Live on Broadway, който се играе в театъра на Бродуей през юли 2002 г.[92] Стендъп работата на Уилямс е последователна нишка през цялата му кариера, както се вижда от успеха на неговия моноспектакъл (и последвалото DVD). През 2004 г. той е избран на 13-то място в списъка на Комеди Сентрал за „100-те най-добри стендъпи на всички времена“.[93] През 2006 г. е изненадващият гост на Наградите „Nickelodeon Kids' Choice“[94] и се появява в епизод на Extreme Makeover: Home Edition, излъчен на 30 януари. [95] След шестгодишна пауза, през август 2008 г. Уилямс обявява ново турне в 26 града – „Робин Уилямс – оръжия за себеунищожение“. То започва в края на септември 2009 г. и приключва в Ню Йорк на 3 декември, като е предмет на специално телевизионно шоу по HBO на 8 декември 2009 г.[96]

През 2006 г. той участва в пет филма, включително „Мъж на годината“ – политическа сатира, и „Нощен слушател“ – трилър за радиоводещ, който осъзнава, че дете, с което е развил приятелство, може да не съществува.[97] Уилямс продължава да озвучава анимационни филми, включително „Роботи“ (2005), филмовия франчайз „Весели крачета“ (2006-2011) и има некредитирано вокално изпълнение във „Победител“ (2006). Той също така озвучава холографския герой д-р Ноу във филма на живо „Изкуствен интелект“ (2001). Той е гласът на The Timekeeper – бивша атракция в Дисни Уърлд за робот, пътуващ във времето, който среща Жул Верн и го отвежда в бъдещето.[98]

Уилямс през 1996 г.

През 2010 г. се появява в скеч с Робърт Де Ниро в „Събота вечер на живо“, а през 2012 г. участва като гост в два сериала на Еф Екс – „Луи“ и „Уилфред“.[99] Той прави своя актьорски дебют на Бродуей в „Бенгалски тигър в багдадската зоологическа градина“ на Раджив Джоузеф, поставена в Театър „Ричард Роджърс“ на Бродуей на 31 март 2011 г. За изпълнението си е номиниран за наградата на Drama League за изключителен изтъкнат изпълнител.[100] През май 2013 г. Си Би Ес стартира нов сериал – „Откачалки“ (The Crazy Ones), с участието на Уилямс,[101] който е свален след един сезон.[102] „Най-гневният мъж в Бруклин“ е последният филм на Уилямс, който излиза по екраните приживе. Във филма той играе Хенри Олтман – ядосан и огорчен мъж, който се опитва да промени живота си, след като му е казано, че има нелечима болест.[103] Четири филма с участието на Уилямс са пуснати след смъртта му през 2014 г.: „Нощ в музея: Тайната на гробницата“, A Merry Friggin' Christmas, Boulevard и „Абсолютно всичко“.[104]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Робин с втората си съпруга Марша през 1989 г.

Уилямс се жени за първата си съпруга Валери Веларди през юни 1978 г., след съжителството с комедиантката Илейн Буслър.[105] Веларди и Уилямс се запознават през 1976 г., докато той работи като барман в таверна в Сан Франциско. Синът им Закари Пим „Зак“ Уилямс е роден през 1983 г.[106] Двамата се развеждат през 1988 г.[107]

Въпреки че е съобщено, че Уилямс започва любовна афера с бавачката на Закари, Марша Гарсес през 1986 г.,[108] Веларди заявява в документалния филм от 2018 г. „Робин Уилямс: Влезте в ума ми“, че връзката му с Гарсес е започнала след като двамата са се разделили.[109] На 30 април 1989 г. Уилямс се жени за Гарсес, която е бременна в шестия месец с първото им дете. Имат две деца заедно – Зелда Рей Уилямс (р. 1989) и Коди Алън Уилямс (р. 1991). През март 2008 г. Гарсес подава молба за развод, позовавайки се на непреодолими различия.[110] Разводът е финализиран през 2010 г.

Уилямс се жени за третата си съпруга, графичната дизайнерка Сюзън Шнайдер, на 22 октомври 2011 г. в Света Елена (Калифорния).[111] Двамата живеят в къщата си в Сий Клиф (Сан Франциско), Калифорния.[112]

В Ню Йорк Уилямс е част от клуба на бегачите „Уест Сайд YMCA“ и демонстрира обещаващи резултати с 34:21 min на 10-километрово бягане в Сентръл Парк през 1975 г.[113] Той също така обича колоезденето, след като започва спорта отчасти като заместител на наркотиците. Прави голяма колекция от велосипеди и става фен на професионалното шосейно колоездене, като често пътува до състезателни събития като Обиколката на Франция.[114][115] През 2016 г. неговите деца даряват 87 от неговите велосипеди в подкрепа на Фондация „Challenged Athletes“ и на Фондация „Кристофър и Дана Рийв“.[116]

Любимите му книги са трилогията „Фондация“ на Айзък Азимов[117], а любимата му книга като дете е „Лъвът, вещицата и дрешникът“ на Клайв Стейпълс Луис, която по-късно споделя с децата си.[118]

Уилямс харесва както настолните ролеви игри, така и видеоигрите.[119][120] Дъщеря му Зелда е кръстена на главната героиня на „Легендата за Зелда“ – семейна любима поредица от видеоигри.[121][122][123] Той е голям фен на Аниме и на колекционирането на фигури –една от неговите фигури е героят Deunan Knute от аниме филма „Ябълково семе“, чийто фен е. Той също така харесва филма Innocence Ghost in the Shell и получава DVD копие на Paranoia Agent, подписано от режисьора му Сатоши Кон.[124][125][126]

Уилямс е отгледан и понякога се идентифицира като епископален. Той също така описва себе си като „почетен евреин“[127] и на 60-ия Ден на независимостта на Израел през 2008 г. се появява на Таймс Скуеър заедно с няколко други знаменитости, за да пожелаят на Израел честит рожден ден.[128]

През 80-те г. използва кокаин[129][130] и присъства на вечерта когато неговият Джон Белуши умира от свръхдоза.

Той е приятел на Кристофър Рийв, с когото е състудент в Джулиард, Ню Йорк. През 1995 г., след падане от кон, Рийвс остава на инвалидна количка и Уилямс оказва финансова помощ за лечението му и за научните изследвания на болестта.[131]

Участия

[редактиране | редактиране на кода]
Игрални, телевизионни и късометражни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр бележки
1977 Can I Do It 'Till I Need Glasses? адвокат; мъж със зъбобол И. Робърт Леви комедия
1978 Sorority '62 Хенри Тони Чиски комедия тв филм
1980 Попай Popeye Попай Робърт Олтман комедия, семеен
1982 Светът според Гарп The World According to Garp Ти Ес Гарп Джордж Рой Хил комедия, драма
1983 Оцелелите The Survivors Доналд Куинел Майкъл Ричи комедия, криминален
1984 Москва на Хъдсън Moscow on the Hudson Владимир Иванов Пол Мазурски комедия, драма
1986 Seize the Day Томи Уилхелм Филдър Кук комедия, драма
Клуб „Парадайз“ Club Paradise Джак Моникър Харолд Реймис комедия
Най-добрите времена The Best of Times Джак Дънди Роджър Спотисуд комедия
1987 Добро утро, Виетнам Good Morning, Vietnam Ейдриън Кронауър Бари Левинсън драма, военен
Jonathan Winters: On the Ledge протежето на Биг Еди Питър Ферара комедия тв филм
1988 Приключенията на барон Мюнхаузен The Adventures of Baron Munchausen кралят на Луната Тери Гилиъм приключенски
Portrait of a White Marriage търговец на климатици Хари Шиърър комедия некредитиран
1989 Back to Neverland Робин Джери Рийс комедия, анимация късометражен
Обществото на мъртвите поети Dead Poets Society Джон Кийтинг Питър Уиър драма
1990 Автокъща (Човекът-кадилак) Cadillac Man Джоуи О'Брайън Роджър Доналдсън комедия, криминален
Пробуждане Awakenings доктор Малкълм Сейър Пени Маршъл биографичен, драма
1991 Shakes the Clown Марти Фромаж Бобкат Голдуейт комедия, криминален
Отново мъртва Dead Again Доктор Коузи Карлайл Кенет Брана криминален, драма
Кралят на рибарите The Fisher King Пери Тери Гилиъм драма, комедия
Хук Hook Питър Банинг/Питър Пан Стивън Спилбърг приключенски, фентъзи
1992 A Spinal Tap Reunion: The 25th Anniversary London Sell-Out Робин Уилямс Джим де Берджи и Лореън Итън-Хог комедия, музикален тв филм
Играчки Toys Лесли Зево Бари Левинсън фентъзи, семеен
1993 Мисис Даутфайър Mrs. Doubtfire Даниел Хилард/мисис Даутфайър Крис Кълъмбъс комедия, семеен и продуцент
Аз, човекът Being Human Хектор Бил Форсайт семейна драма
1994 In Search of Dr. Seuss бащата Винсънт Патерсън анимация, биографичен тв филм
1995 Джуманджи Jumanji Алан Париш Джо Джонстън приключенски
На Уонг Фу, с благодарности! To Wong Foo, Thanks for Everything! Julie Newmar Джон Шмид Джон Джейкъб Джингелхаймер Шмит комедия, драма некредитиран
Девет месеца Nine Months доктор Козевич Крис Кълъмбъс романтичен, комедия
1996 Хамлет Hamlet Озрик Кенет Брана драма
The Secret Agent Професорът Кристофър Хемптън драма, трилър некредитиран
Джак Jack Джак Пауъл Франсис Форд Копола комедия, драма
Клетка за птици The Birdcage Арманд Голдман Майк Никълс комедия
1997 Добрият Уил Хънтинг Good Will Hunting Шон Магуайър Гас Ван Сант драма
Флабър Flubber професор Филип Брейнард Лес Мейфийлд комедия, семеен
Да разнищим Хари Deconstructing Harry Мел Уди Алън комедия
Ние сме баща ти Fathers' Day Дейл Пътли Айвън Райтман комедия, романтичен
1998 Пач Адамс Patch Adams Хънтър „Пач“ Адамс Том Шадиак комедия, биографичен, драма
В какво се превръщат мечтите What Dreams May Come Крис Нилсън Винсънт Уорд драма
1999 Двестагодишен човек Bicentennial Man Андрю Мартин Крис Кълъмбъс научна фантастика, семеен
Якоб лъжеца Jakob the Liar Якоб Хайм/(разказвач) Питър Касовиц драма, военен и продуцент
2002 Опасно безсъние Insomnia Уолтър Финч Кристофър Нолан трилър
Смърт на Смучи Death to Smoochy Рандолф „Дъгата“ Смайли Дани Де Вито драма, комедия
Експресно фото One Hour Photo Сиймор „Сай“ Периш Марк Романек трилър
2003 The Rutles 2: Can't Buy Me Lunch Ханс Хенки Ерик Айдъл комедия тв филм
2004 Noel Чарли Бойд; свещеник Чаз Палминтери драма
Затворът на миналото House of D Папас Дейвид Духовни комедия, драма
Последен спомен The Final Cut Алън Хакман Омар Наим драма, трилър
2005 Бяла пустош The Big White Пол Барнел Марк Милод криминален, драма
2006 Мъж на годината Man of the Year Том Добс Бари Левинсън комедия, драма
Нощ в музея Night at the Museum Теодор Рузвелт Шон Леви приключенски, комедия
Беда на колела RV Боб Мънро Бари Зоненфелд комедия
Нощен слушател The Night Listener Гейбриъл Нун Патрик Стетнър драма, криминален
2007 Сватбен лиценз License to Wed отец Франк Кен Куопис комедия, романтичен
Огъст Ръш August Rush Максуел „Магьосника“ Уолъс Кирстен Шеридън музикален, драма
2009 Робин Уилямс – оръжия за самоунищожение Robin Williams: Weapons of Self Destruction себе си Марти Калнър комедия тв моноспектакъл; и сценарист
Психоаналитик Shrink Холдън Джонас Пате комедия, драма некредитиран
Най-страхотният баща на света World's Greatest Dad Ланс Клейтън Бобкат Голдтуайт комедия, драма
Нощ в музея 2 Night at the Museum: Battle of the Smithsonian Теодор Рузвелт Шон Леви приключенски, комедия
Стари кучета Old Dogs Дан Рейбърн Уолт Бекер комедия
2013 Тежка сватба The Big Wedding отец Мойнингам Джъстин Джакам комедия, драма
Иконом на седем президенти The Butler Дуайт Айзенхауер Лий Даниълс биографичен, драма
Лицето на любовта The Face of Love Роджър Ари Посин драма, мистерия
2014 Принцът на Провидънс The Prince of Providence Майкъл Коренте драма
Boulevard Нолан Мак Дито Монтиел драма
Най-гневният мъж в Бруклин The Angriest Man in Brooklyn Хенри Алтман Фил Алдън Робинсън комедия, драма
A Merry Friggin' Christmas Върджил Мичлър Тристам Шапиро комедия, драма
Нощ в музея: Тайната на гробницата Night at the Museum: Secret of the Tomb Теодор Рузвелт Шон Леви приключенски
2018 Робин Уилямсː Влезте в ума ми Robin Williams: Come Inside My Mind себе си Марина Зенович документален
Телевизионни сериали
година заглавие оригинално заглавие роля жанр бележки
1977 The Richard Pryor Show различни комедия сезон 1, еп. 1 и 2
Eight Is Enouph член на група комедия, семеен сезон 2, еп. 12
1977-1978 Laugh-In регулярен изпълнител комедия сезон 1, еп.1-4
1978 America 2-Night Джейсън Шайн комедия сезон 1, еп. 8 и 53
1978-1979 Happy Days Морк комедия, семеен сезон 5, еп. 22 и сезон 6, еп. 24
1978-1982 Mork & Mindy Морк; себе си комедия, семеен в 94 епизода
1979 Out of the Blue Морк комедия сезон 1, еп.1
1982 Faerie Tale Theatre принц Робин; жабата фентъзи сезон 1, еп.1
SCTV Network различни комедия сезон 2, еп. 6
1984 Pryor's Place Габи комедия, семеен сезон 1, еп. 6
1986 Cinemax Comedy Experiment комедия в 1 епизод
1994 Homicide: Life on the Street Робърт Елисън криминален, драма сезон 2, еп. 1
The Larry Sanders Show комедия сезон 3, еп. 1
1997 Приятели Friends Томас романтичен, комедия сезон 3, еп. 24 (некредитиран)
1999 L.A. Doctors Хюго Кинсли драма сезон 1, еп. 14
2003 Freedom: A History of US Фермер от Мисури; Джосая Куинси; ген. Юлайсис С. Грант; Оливър Райт и Уилбър документален сезон 1, еп. 3, 4, 6, 11
2008 American Idol Иван 'Боб' Попанов музикален, документален сезон 7, еп. 29
Закон и редːˑ Специални разследвания Law & Order: Special Victims Unit Мерит Рук криминален сезон 9, еп. 17
2009 Спондж Боб Квадратни гащи SpongeBob SquarePants себе си анимационен сериал сезон 6, еп. 23
2010 Saturday Night Live себе си комедия сезон 36, еп. 8 (некредитиран)
2012 Wilfred д-р Еди драма сезон 2, еп. 1
Luoie Робин комедия, драма сезон3, еп. 6
2013-2014 Откачалки The Crazy Ones Саймън Робъртс ситком в 22 епизода
Озвучаване
година залавие оригинално заглавие роля режисьор жанр бележки
1982 Mork & Mindy/Laverne & Shirley/Fonz Hour Морк анимация тв сериал
1987 Dear America: Letters Home from Vietnam Бейби-сан Бил Кутюрие документален тв филм
1988 Rabbit Ears: Pecos Bill разказвач Тим Раглин семеен късометражен
1991 Rabbit Ears: The Fool and the Flying Ship разказвач Крейг Роджърс семеен късометражен
A Wish for Wings That Work Киви Скип Джоунс анимация тв филм
1992 Аладин Aladdin Джинът Рон Клемънтс и Джон Мъскър анимация
Фърнгълиː Последната екваториална гора Ferngully: The Last Rainforest Бати Кода Бил Кройер анимация
The Timekeeper Пазителят на времето Джеф Блайт приключенски късометражен
1995 Aladdin on Ice Джинът Стив Байндър смеен, комедия тв филм; некредитиран
1996 Аладин и царят на разбойниците Aladdin and the King of Thieves Тад Стоунс анимация
1998 One Saturday Morning семеен тв сериал (сезон2, еп. 5 и 8)
Aladdin's Math Quest семеен, приключенски видео игра
2001 Изкуствен интелект A.I. Artificial Intelligence д-р Знам Стивън Спилбърг научна фантастика
2005 Роботи Robots Фендър Крис Уедж и Карлос Салдана анимация
2006 Весели крачета Happy Feet Рамон/Ловлейс Джордж Милър анимация
Победител Everyone's Hero Кристофър Рийв, Даниел Сейнт Пиер, Колин Брейди анимация некредитиран
2011 Весели крачета 2 Happy Feet Two Рамон/Ловлейс Джордж Милър анимация
2015 Абсолютно всичко Absolutely Anything кучето Денис Тери Джоунс научнофантастична комедия

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
Година Продукция Награда Резултат
1979 „Морк и Минди“ Златен глобус за най-добър актьор в сериал – комедия награда
1980 Златен глобус за най-добър актьор в сериал – комедия номинация
1985 „Москва на Хъдсън“ Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия номинация
1988 „Добро утро, Виетнам“ Оскар за най-добра мъжка роля номинация
Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия награда
1989 Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля номинация
1990 „Обществото на мъртвите поети“ Оскар за най-добра мъжка роля номинация
Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля номинация
Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм номинация
1991 „Пробуждане“ Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм номинация
1992 „Кралят на рибарите“ Оскар за най-добра мъжка роля номинация
Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия награда
Сатурн за най-добър актьор номинация
1993 „Играчки“ Сатурн за най-добър актьор номинация
„Аладин“ Сатурн за най-добър актьор в поддържаща роля награда
1994 „Мисис Даутфайър“ Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия награда
1996 „Джуманджи“ Сатурн за най-добър актьор номинация
1998 „Добрият Уил Хънтинг“ Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля награда
Златен глобус за най-добър поддържащ актьор номинация
Сателит за най-добър актьор в поддържаща роля в драма номинация
1999 „Пач Адамс“ Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия номинация
Сателит за най-добър актьор в мюзикъл или комедия номинация
2000 „Двестагодишен човек“ и „Якоб лъжеца“ Златна малинка за най-лош актьор номинация
2003 „Опасно безсъние“ Сатурн за най-добър актьор в поддържаща роля номинация
„Експресно фото“ Сателит за най-добър актьор в драматичен филм номинация
Сатурн за най-добър актьор награда
„Смърт на Смучи“ Златна малинка за най-лош актьор в поддържаща роля номинация
2005 Златен глобус на името на Сесил Демил награда

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Kahn, Mattie. When Norm Macdonald Met Robin Williams – 'The Funniest Man in The World' // ABC News, August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 19 октомври 2014.
  2. ↑ Raab, Lauren. Robin Williams, 'funniest man alive,' dead at 63 // The Bradenton Herald. August 11, 2014. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2014. Посетен на 19 октомври 2014.
  3. ↑ Say What? Robin Williams' Most Iconic Character Voices // VH1 News. Посетен на November 4, 2018.
  4. ↑ Remembering Robin Williams – the man with 1000 voices // GQ Magazine UK. Посетен на 4 ноември 2018.
  5. ↑ The 25 Funniest People Of All Time // Business Insider. Посетен на 26 ноември 2018.
  6. ↑ The 50 Best Stand-up Comics of All Time // Paste Magazine. Посетен на 15 юли 2020.
  7. ↑ Nachman, Gerald. Seriously Funny: The Rebel Comedians of the 1950s and 1960s. New York City, Pantheon Books, 2003. ISBN 978-0-375-41030-7.
  8. ↑ Robin Williams Has Been Voted Funniest Person Ever // Grintage Ireland. Архивиран от оригинала на 2018-11-26. Посетен на 26 ноември 2018.
  9. ↑ Comedy Central Presents: 100 Greatest Stand-Ups of All Time // Internet Movie Database. Посетен на 26 декември 2007.
  10. ↑ 2009 Disney Legends Award Recipients to Be Honored During D23 Expo in Anaheim // PR Newswire, 1 септември 2009. Архивиран от оригинала на 2013-07-27. Посетен на 1 септември 2009.
  11. ↑ Chicago Native Robin Williams Recalled 'Good Times' Growing Up Here // CBS Local. Посетен на 18 август 2014.
  12. ↑ Източниците си противоречат. The Robin Williams Scrapbook и Енциклопедия Британика, както и две отпечатъни биографии, The Life and Humor of Robin Williams: A Biography и Robin Williams: A Biography, дават като рожденна година 1952. Обаче в интервю от 4 юли 2007 г. Уилямс говори за себе си като 55-годишен:" Monk, Katherine. Marriage 101 with Robin Williams // Canada.com. July 4, 2007. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2012. Посетен на 8 февруари 2008. Той също потвърждава ложденната си дата като 2 юли 1951 г. в интервю за фенсайт от 2008 г.: Stuurman, Linda. [May 25, 2008] July 12, 2008. RWF talks with Robin Williams: Proost! Архив на оригинала от юли 24, 2011 в Wayback Machine.." The Robin Williams Fansite.
  13. ↑ Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
  14. ↑ Shipman, Robert. Genealogy buffs find Williams' roots in Evansville // The Washington Times. 13 август 2014. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
  15. ↑ Rubenstein, Steve. Laurie Williams – comedian's mother // San Francisco Chronicle. 8 септември 2001. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2014. Посетен на 25 ноември 2011.
  16. ↑ McLellan, Dennis. R. Todd Williams, 69; winery founder, comic's brother // Los Angeles Times. Посетен на 10 февруари 2008.
  17. ↑ Donahue, Michael. Robin Williams' Half-brother Is An All-out Fan // Chicago Tribune. 25 декември 1991. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 20 октомври 2014.
  18. ↑ Gristwood, Sarah. Bobbin' Robin // Mail & Guardian. June 18, 1998. Архивиран от оригинала на 4 октомври 2006. Посетен на 26 декември 2007.
  19. ↑ Topel, Fred. Robin Williams on License to Wed // CanMag. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 26 декември 2007.
  20. ↑ video: "Robin Williams – Inside The Actors Studio" Архив на оригинала от юни 22, 2015 в Wayback Machine., 10 юни 2001
  21. ↑ а б в Cullotta, Karen Ann. Robin Williams' childhood in Lake Forest remembered // Chicago Tribune. 13 август 2014. с. 7. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
  22. ↑ {{{title}}}.
  23. ↑ Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
  24. ↑ Moore, Mary Ellen. Robin Williams. Grosset & Dunlap, 1979. ISBN 978-0-448-17128-9. Посетен на 12 август 2014.
  25. ↑ Strauss, Valerie. How high school changed Robin Williams' life // The Washington Post. 11 август 2014. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2014. Посетен на 13 август 2014.
  26. ↑ а б Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
  27. ↑ Weber, Bruce. Robin Williams, the Comic, Confronts Robin Williams, the Actor // The New York Times. May 28, 1989. с. A1. Архивиран от оригинала на 26 август 2014. Посетен на 24 август 2014.
  28. ↑ Klemesrud, Judy. Robin Williams Dons an Emigre's Guise // The New York Times. 15 април 1984. с. A21. Архивиран от оригинала на 26 август 2014. Посетен на 24 август 2014.
  29. ↑ Landrum, Gene N. Paranoia & Power: Fear & Fame of Entertainment Icons. Morgan James Publishing, 2007. ISBN 978-1-60037-274-2. с. 30–31.
  30. ↑ Golum, Rob. Robin Williams, Oscar Winner, Dies After Hanging Himself // Bloomberg News.
  31. ↑ Hansen, Megan. 'We knew him as a neighbor': Marin remembers Robin Williams // Marin Independent Journal. August 11, 2014. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 13 август 2014.
  32. ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
  33. ↑ Reeve, Christopher. Still Me. New York City, Random House, 1998. ISBN 978-0-679-45235-5. с. 167–172.
  34. ↑ Reeve, Christopher. Still Me. New York City, Random House, 1998. ISBN 978-0-679-45235-5. с. 167–172.
  35. ↑ Empty citation (help)
  36. ↑ WTF with Marc Maron – Remembering Robin Williams // WTF with Marc Maron. 11 август 2014. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 21 октомври 2014.
  37. ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
  38. ↑ For Juilliard, Ex-Student Hams It Up // The New York Times. 18 май 1991. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2012. Посетен на August 12, 2014.
  39. ↑ Blair, Caroline. NC Comedian: Robin Williams Was My Hero, My Influence // Time Warner Cable News. August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 19 август 2014.
  40. ↑ Martin, Nick. San Francisco Neighbours Mourn Robin Williams // Sky News, August 13, 2014. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 13 август 2014.
  41. ↑ а б Robin Williams' widow speaks: Depression didn't kill my husband // CNN, November 4, 2015. Архивиран от оригинала на 4 ноември 2015. Посетен на 6 април 2018.
  42. ↑ а б LBDA Clarifies Autopsy Report on Comedian, Robin Williams // Lewy Body Dementia Association. Архивиран от оригинала на 2020-08-12. Посетен на 19 април 2018.
  43. ↑ McKeith, IG. Robin Williams had dementia with Lewy bodies—so, what is it and why has it been eclipsed by Alzheimer's? // The Conversation. Архивиран от оригинала на November 4, 2016. Посетен на 6 април 2018.
  44. ↑ How Lewy body dementia gripped Robin Williams // Scientific American. 30 септември 2016. Архивиран от оригинала на 10 април 2018. Посетен на 9 април 2018.
  45. ↑ Hartlaub, Peter. Robin Williams' heart never strayed far from San Francisco // San Francisco Chronicle. Посетен на 27 юни 2020. (на английски)
  46. ↑ Empty citation (help)
  47. ↑ а б Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
  48. ↑ video: "Young Robin Williams at the Los Angeles Improv, 1977 Архив на оригинала от февруари 1, 2020 в Wayback Machine.
  49. ↑ Robin Williams Live at the Roxy 1978 // Посетен на 31 август 2023.
  50. ↑ Rea, Steven. Robin Williams, 63, comic genius // The Philadelphia Inquirer. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 18 август 2014.
  51. ↑ Spitznagel, Eric. Popeye Is the Best Movie Robin Williams Ever Made // Vanity Fair (magazine). Посетен на 13 август 2014.
  52. ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
  53. ↑ Robin Williams Biography // Biography Channel. Посетен на 27 септимври 2012.
  54. ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
  55. ↑ Empty citation (help)
  56. ↑ Mork & Mindy // retrojunk.com. Посетен на August 12, 2014.
  57. ↑ Empty citation (help)
  58. ↑ Forgione, Mary. The lighter side of Robin Williams, now at National Portrait Gallery // Los Angeles Times. August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 14 август 2014.
  59. ↑ Williams, Robin. Rolling Stone, 18 май 2006
  60. ↑ Benedictus, Leo. Comedy gold: Robin Williams' A Night at the Met // The Guardian. London, England, 6 декември 2012. Архивиран от оригинала на 26 юни 2019. Посетен на 3 декември 2014.
  61. ↑ Grammy Award Nominees 1980 – Grammy Award Winners 1980 // Awardsandshows.com. Посетен на 9 август 2019.
  62. ↑ Empty citation (help)
  63. ↑ O'Connor, John J. The Academy Awards Ceremony // The New York Times. 26 март 1986. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
  64. ↑ "Robin Williams on Johnny Carson's Tonight Show – 1991" в
  65. ↑ Lockett, Dee. Letterman Remembers the First Time He Met Robin Williams // Slate. Посетен на 23 октомври 2014.
  66. ↑ {{{title}}}.
  67. ↑ Inventing Vietnam: The War in Film and Television. Philadelphia, Temple University Press, 1991. ISBN 978-0-87722-862-2. с. 238.
  68. ↑ Empty citation (help)
  69. ↑ Kuchwara, Michael. Still 'Waiting for Godot': Robin Williams, Steve Martin play it for laughs // The Free Lance–Star. November 26, 1988. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2020. Посетен на 23 октомври 2014.
  70. ↑ Rich, Frank. Review/Theater: 'Godot': The Timeless Relationship of 2 Interdependent Souls // The New York Times. 7 ноември 1988. Архивиран от оригинала на 25 май 2015. Посетен на January 22, 2023.
  71. ↑ Monk, Katherine. A clown and his demons: Robin Williams mixed zany comedy, sharp satire and pathos (with video) // The Vancouver Sun. 12 август 2014. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
  72. ↑ Goodman, Jessica. Robin Williams and the 'O Captain' Scene That Inspired a Generation // HuffPost. 11 август 2014. Архивиран от оригинала на 13 октомври 2014. Посетен на 23 октомври 2014.
  73. ↑ Neale, Ryan Thomas. Requiem for a Therapist: A Tribute to Robin Williams // HuffPost. Посетен на 23 октомври 2014.
  74. ↑ Rolling Stone, February 21, 1991, с. 26.
  75. ↑ Empty citation (help)
  76. ↑ Turning Robin Williams into 'Aladdin's' Genie. https://www.youtube.com/watch?v=akOo9XqAyxE&t=2m24s. 
  77. ↑ McDonald, Soraya Nadia. Robin Williams almost didn't make 'Aladdin,' and a generation of children is grateful that he did // The Washington Post. August 15, 2014. Архивиран от оригинала на 16 декември 2017. Посетен на 10 септември 2017.
  78. ↑ Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
  79. ↑ Empty citation (help)
  80. ↑ Golden Globes, USA (1993) // IMDb. Посетен на January 7, 2021.
  81. ↑ 2009 Disney Legends Award Recipients to Be Honored During D23 Expo in Anaheim // Reuters. 1 септември 2009. Архивиран от оригинала на 14 декември 2013. Посетен на 26 януари 2017.
  82. ↑ Welkos, Robert. Abracadabra: Disney, Robin Williams Quit Feud // Los Angeles Times. October 24, 1994. Архивиран от оригинала на 14 юли 2017. Посетен на 12 юли 2017.
  83. ↑ Cerone, Daniel Howard. Genie Grants Disney's Video Wish : Marketing: Robin Williams will reprise his 'Aladdin' role in 'King of Thieves,' continuing the emergence of direct-to-video projects as an industry gold mine. // Los Angeles Times. September 27, 1995. Архивиран от оригинала на 12 май 2021. Посетен на 15 август 2014.
  84. ↑ Brennan, Sandra. Robin Williams // AllMovie. Посетен на 12 август 2014.
  85. ↑ Cook, Jon. Comedians Crystal and Williams in "Friends" episode // canoe.ca. Посетен на 12 август 2014.
  86. ↑ а б {{{title}}}.
  87. ↑ Lax, Eric. Conversations with Woody Allen: His Films, the Movies, and Moviemaking. New York City, Knopf Doubleday, 2007. ISBN 978-0375415333. с. 52.
  88. ↑ Robin Williams and Audible Announce New Weekly Internet Program. // Business Wire. The Free Library, 6 януари 2000. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2018. Посетен на 21 ноември 2018.
  89. ↑ Williams, Karl. Insomnia (2002) // AllMovie. Посетен на August 12, 2014.
  90. ↑ Deming, Mark. One Hour Photo (2002) // AllMovie. Посетен на 12 август 2014.
  91. ↑ {{{title}}}.
  92. ↑ The Broadway League. "Robin Williams: Live on Broadway" Архив на оригинала от 2010-02-12 в Wayback Machine., IBDB.com. 19 януари 2019.
  93. ↑ Comedy Central Presents: 100 Greatest Stand-Ups of All Time // IMDb. Архивиран от оригинала на 2008-03-11. Посетен на 26 декември 2007.
  94. ↑ Kids' Choice Awards // CBS News, 1 април 2006. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
  95. ↑ Quick Takes: An 'Extreme Makeover' salute to military families // Los Angeles Times. 3 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 7 декември 2014. Посетен на 12 август 2014.
  96. ↑ Gans, Andrew. HBO to Air Robin Williams' Weapons of Self-Destruction // Посетен на 27 юни 2020. (на английски)
  97. ↑ Brennan, Sandra. Robin Williams // AllMovie. Посетен на 12 август 2014.
  98. ↑ Veness, Susan. The Hidden Magic of Walt Disney World: Over 600 Secrets of the Magic Kingdom, Epcot, Disney's Hollywood Studios, and Animal Kingdom. Vero Beach, Florida, Adams Media, 2009. ISBN 978-1-4405-0432-7. с. 74. Посетен на July 17, 2015.[неработеща препратка]
  99. ↑ Stanhope, Kate. Robin Williams Dies of Suspected Suicide at 63 // TV Guide. Посетен на October 23, 2014.
  100. ↑ Isherwood, Charles. Ghostly Beast Burning Bright in Iraq // The New York Times. March 31, 2011. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
  101. ↑ Empty citation (help)
  102. ↑ Empty citation (help)
  103. ↑ Hachard, Tomas. The 'Angriest' Robin Williams Sadly Becomes The Inspirational One // NPR, 22 май 2014. Архивиран от оригинала на 13 септември 2018. Посетен на 13 септември 2018.
  104. ↑ Elavsky, Cindy. Celebrity Extra // Downriver Sunday Times. King Features, 24 август 2014. Архивиран от оригинала на April 3 април 2019. Посетен на 5 септември 2014.
  105. ↑ Empty citation (help)
  106. ↑ Empty citation (help)
  107. ↑ Holahan, David. Robin Williams bio revelations: Infidelity, substance abuse, insecurity over Jim Carrey // USA Today. Посетен на 28 юли 2021.
  108. ↑ Empty citation (help)
  109. ↑ LaSalle, Mick. Robin Williams gets his just due in documentary 'Come Inside My Mind' // San Francisco Chronicle. July 11, 2018. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2018. Посетен на 25 октомври 2018.
  110. ↑ Garchik, Leah. Robin Williams' wife files for divorce after nearly 19 years // San Francisco Chronicle. March 27, 2008. Архивиран от оригинала на 29 март 2008.
  111. ↑ Chaney, Jen. Robin Williams and Susan Schneider reportedly wed // The Washington Post. 24 октомври 2011. Архивиран от оригинала на October 16, 2018. Посетен на 18 август 2014.
  112. ↑ Empty citation (help)
  113. ↑ Empty citation (help)
  114. ↑ Murphy, Brian. Tour de Lance: 100 percent pure // ESPN. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2007. Посетен на 29 юни 2007.
  115. ↑ Empty citation (help)
  116. ↑ Cycle of Life | Paddle8 // Paddle8. Посетен на 9 ноември 2016.
  117. ↑ Шаблон:Cite interview
  118. ↑ Robin Williams. It's time for a convoluted stream of consciousness. Ask Me Anything! // Reddit.com. Посетен на 12 август 2014.
  119. ↑ Szymanski, Mike. Robin Williams Confesses to Another Addiction ... the Internet // Zap2it. Chicago, Illinois, Tribune Media Services, August 21, 2002. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2002. Посетен на 22 август 2014.
  120. ↑ DeMaria, Rusel, Wilson, Johnny L. High Score!: The Illustrated History of Electronic Games. 2nd. New York, McGraw-Hill Education, 2003. ISBN 978-0-07-223172-4. с. 154. Посетен на 23 януари 2017.
  121. ↑ Boutin, Paul. Live coverage of Google Keynote with Robin Williams // Engadget. Посетен на 6 февруари 2023.
  122. ↑ Terdiman, Daniel. Robin Williams yucks it up for 'Spore' // CNET. Посетен на 19 август 2014.
  123. ↑ Dungeons and Dragons Game Day at London Dungeon // Viewlondon.co.uk. Посетен на August 29, 2010.
  124. ↑ Peters, Megan. Robin Williams' Daughter Asks Fans To Help Identify His Massive Anime Collection // Comic Book. 17 май 2018. Архивиран от оригинала на 7 август 2018. Посетен на 9 февруари 2020.
  125. ↑ Robin Williams loved Anime, I did not know that ... (from user babysaidmaybe) // Imgur. Посетен на 9 февруари 2020.
  126. ↑ Macdonald, Christopher. More Robin Williams on Anime // Anime News Network. 5 май 2005. Архивиран от оригинала на 7 август 2020. Посетен на 9 февруари 2020.
  127. ↑ Borschel, Amanda. 'Honorary Jew' Robin Williams, 63, found dead // The Times of Israel. August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
  128. ↑ Celebrity Salute to Israel @ Times Square // Посетен на 12 август 2014.
  129. ↑ Anna Guaita, Addio a Robin Williams, si è impiccato. Un amico: era depresso e senza soldi, в il Messaggero.it, 12 август 2014
  130. ↑ E' morto Robin Williams, trovato senza vita in casa. Si sospetta suicidio, в Il MESSAGGERO, 12 август 2014.
  131. ↑ (EN) Robin Williams - Charity Work, Events and Causes, на LookToTheStars.org. Посетено на 13 февруари 2024 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robin Williams в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робин_Уилямс&oldid=12415871“.