Направо към съдържанието

Росица (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Росица.

Росица
Мост над река Росица в близост до село Горна Росица
Мост над река Росица в близост до село Горна Росица
42.7614° с. ш. 25.1161° и. д.
43.2461° с. ш. 25.7078° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария,
Област Габрово
Община Севлиево
Област Велико Търново
Община Сухиндол,
Община Павликени,
Община Велико Търново
Община Горна Оряховица
Дължина164 km
Водосб. басейн2262 km²
Отток10,6 m³/s
Начало
Мястосеверно от хижа „Мазалат“,
Калоферска планина,
Стара планина
Координати42°45′41.04″ с. ш. 25°06′57.96″ и. д. / 42.7614° с. ш. 25.1161° и. д.
Надм. височина1400 m
Устие
Мястоляв приток на река ЯнтраДунавЧерно море
Координати43°14′45.96″ с. ш. 25°42′28.08″ и. д. / 43.2461° с. ш. 25.7078° и. д.
Надм. височина44 m
Ширина30 m
Росица в Общомедия
Карта на водосборния басейн
Река Росица в района на село Батошево

Росица е река в Северна България, протичаща през област Габрово (община Севлиево) и област Велико Търново (общини Сухиндол, Павликени, Велико Търново и Горна Оряховица), ляв приток на река Янтра. Дължината ѝ е 164 km, която ѝ отрежда 13-о място сред реките на България. Река Росица е най-големият приток на Янтра.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Росица извира на 300 m северно от хижа „Мазалат“ в Калоферска планина на около 1400 m н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевската котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е „удавен“ от водите на язовир „Александър Стамболийски“. След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква – на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 m н.в., на 2 km източно от село Крушето, община Горна Оряховица.

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Росица е 2262 km2, което представлява 28,8% от водосборния басейн на Янтра, а границите му са следните:

  • на запад и северозапад – с водоброрния басейн на река Осъм;
  • на север, изток и североизток – с водосбрните басейни на малки реки, вливащи се директно в река Янтра;
  • на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Росица е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Росица. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • ← Мала Бухалница
  • → Багреница
  • ← Зелениковец
  • → Бяла река
  • ← Маришница
  • → Негойчевица
  • → Студена река
  • → Щолби
  • Лопушница 22 / 148
  • Видима 68 / 554

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишен отток при гр. Севлиево – 10,6 m3/s. По течението на реката има изградени още 4 хидрометрични станции – при с. Водолей, с. Валевци, при устието на р. Видима и при устието на Росица в Янтра.

Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният – септември. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%.

Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Много често Росица причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ протежение в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги. Реката приижда няколко пъти: през 1848, 1858, 1871, 1897 и 1901 г. На 28 юни 1939 г. след пороен дъжд водите на реката преливат. Жертвите от това наводнение са 47 на брой. Десетки къщи и пътища са разрушени, стотици домашни животни се удавят.

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т. ч. 2 града и 17 села:

Стопанско значение, природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Водите на река Росица в Дунавската равнина, особено в долното течение, се използват главно за напояване, като за тази цел през 1953 г. в най-тясната част на пролома на реката през Севлиевските височини е изграден язовир „Александър Стамболийски“. Водите на язовира и бреговете му предлагат чудесни места за отмора и риболов. В основата на стената действа ВЕЦ „Росица“, а в горното ѝ течение при село Батошево – ВЕЦ „Батошево“.

В село Батошево в близост до реката се намира Батошевският женски манастир „Въведение Богородично“.

До село Горна Росица, на левия бряг на реката е изградена модерната мотописта „Горна Росица“.

Над реката при Севлиево минава каменен мост, построен през 1857 – 1858 г. от майстор Колю Фичето.

На 9 km преди устието на реката, на левия ѝ бряг, в землището на село Никюп се намират останките на античния римски град Никополис ад Иструм, основан през 102 г. сл. Хр. от римския император Траян.