Направо към съдържанието

Руско-грузинска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Руско-грузинска война (2008))
Руско-грузинска война
Втора студена война
Информация
Период7 – 16 август 2008 г.
МястоГрузия
РезултатРешителна победа за Русия; Признаване на Абхазия и Южна Осетия за независими държави от страна на Русия, Никарагуа и Венецуела.
Страни в конфликта
Южна Осетия
Русия
Абхазки сепаратисти
Казашки доброволци		 Грузия
MPRI[1][2]
Командири и лидери
Едуард Кокойти
Дмитрий Медведев
Анатолий Сердюков
Марат Кулахметов
Владимир Шаламанов[3]
Анатолий Хрульов
Алексадър Мелник		 Михаил Саакашвили
Давид Кезерашвили
Заза Гогава
Сили
Южна Осетия – 18 000 с резервистите; неизв. брой доброволци[4]
Русия – най-малко 15 000 редовни войници в Грузия, подкрепяни от други войски на територията на Русия; различни нередовни формирования[5]		Грузия: най-малко 37 000 редовни
MPRI: най-малко 127 американски военни инструктори[6]
ОУН: неизв. брой доброволци
Жертви и загуби
71 загинали и 323 ранени войници[7]169 загинали войници[8]
Карта
Руско-грузинска война в Общомедия

Руско-грузинската война, Войната в Южна Осетия или Кавказки конфликт през 2008 година е военен конфликт между Грузия, от една страна, и Русия, подпомагана от сепаратисти от Южна Осетия и Абхазия, от друга.

Конфликтът ескалира през юли 2008, когато след взаимни провокации между грузински войници и южноосетински милиции избухват престрелки и обстрел на позиции. В ранните часове на 8 август грузински войски започват офанзивна операция за връщането на контрола над Южна Осетия. След грузинското настъпление последва контраофанзива на руската армия, разположена в Северен Кавказ в подкрепа на южноосетинското правителство. След изтласкването на грузинските части от Южна Осетия се отваря втори фронт в Абхазия и се преминава в настъпление и превземането на селища в Централна и Западна Грузия. Данните за цивилните и военните жертви са противоречиви, а според Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) общият брой на бежанците в региона е около 158 хил. души.

Предговор

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Южна Осетия

Напрежение преди разпада на СССР

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История след разпада на СССР

[редактиране | редактиране на кода]

Дошлият на власт през 2004 грузински президент Михаил Саакашвили поставя връщането на Аджария, Южна Осетия и Абхазия под контрола на Тбилиси като една от основните цели на управлението си.[9] През същата година Аджария е интегрирана по мирен път, след като Русия се съгласява да изтегли своя военен контингент от Батуми.[10]

В контекста на засилено сътрудничество със САЩ (в Ирак и Афганистан) и вероятно бъдещо членство в НАТО Грузия приема над 100 американски[11] и германски инструктори да обучават нейните войници, изпраща войници на обучение и взима участие в редица взаимни учения със страни членки (виж Партньорство за мир). Заедно с това Грузия започва въоръжаване с чешко, украинско и друго оръжие със западен произход.

Грузински снайперисти, септември 2004

Грузия и САЩ оказват натиск над Русия за спиране на подкрепата ѝ за южноосетинското правителство. Русия от своя страна раздава руски паспорти на по-голямата част от негрузинското население на областта.[12] През 2006 година в Южна Осетия двете страни провеждат конкуриращи се референдуми и избори за президент. Докато осетинците се изказват за подкрепа на пълната независимост на Южна Осетия, грузинците в Южна Осетия подкрепят конфедерация с Грузия.

Грузия обвинява Русия, че поддържа марионетно правителство в Цхинвали, тъй като южноосетинският президент Едуард Кокойти и няколко от министрите му са бивши руски военни и разузнавачи.[13][14][15]

Ескалация през 2008

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ референдум за членство на кавказката република в НАТО, на които 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване към евро-атлантическите структури[16].

Напрежението в региона се засилва непосредствено след обявената независимост на Косово,[17] когато на 6 март Русия се оттегля от санкциите на ОНД, наложени на Абхазия през 1996.[18] Именно в отговор на косовската независимост Руската федерация заявява, че „ще преосмисли отношенията си със самообявили се републики“.[19] Абхазия и Южна Осетия изпращат призив за международно признание, повлияни от случващото се на Балканите.[20] Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните отношения на ЕС Бенита Фереро-Валднер „изразяват притеснение относно действията на Русия“ и „подкрепят териториалната цялост на Грузия“[21]

На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отлагат приемането на Грузия в НАТО.[22]

Напрежението се покачва на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили свалят грузински безпилотен самолет Хермес 450 с изтребител L-39.[23] На следващия ден грузинското министерство на отбраната публикува видео, на което се вижда как МиГ-29 сваля безпилотния самолет. Впоследствие Русия отрича обвинението и твърди, че по това време в района не е имало руски изтребители.[24][25] Москва обвинява и Грузия, че нарушава споразумението между двете страни от 1994 година и резолюцията на ООН за Абхазия, разполагайки и използвайки безпилотни самолети в областта, които могат да се използват за артилерийска навигация.[26]

През май 2008 Русия изпраща над 300 войници в Абхазия от т.нар. железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в експлоатация железопътната инфраструктура в областта. В отговор Грузия обвинява Русия, че руските войски приготвят маршрут за евентуално настъпление в Грузия и привежда своята армия в повишена бойна готовност.

През юни ОССЕ съобщава за почти всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, предприети от двете страни[27].

От 15 юли 58-а армия, заедно с 4-та военновъздушна армия на руските въоръжени сили провеждат с 8000 войници и 700 бройки военна техника мащабно учение в Северен Кавказ „Кавказ 2008“ близо до границата с Грузия, което води до допълнителна ескалация на положението[28][29] В учението взимат тези войскови части на руската армия, които по-късно са използвани в руската офанзива в Грузия[28].

На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат редовните си взаимни учения (Immediate Response) около грузинската база Вазиани[30]

На 27 юли 2008 на наблюдатели на ОССЕ е забранено от южноосетински части достъп до зона, за проверка на твърдение за изграждане и разширяване на нелегални позиции[31].

Късно на 1 август избухва конфликт между грузински и осетински войници. Грузия твърди, че южноосетинската армия е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отрича твърденията.[32] На 3 август Южна Осетия обявява мобилизация и евакуация на населението. На 5 август руският посланик Юри Попов заявява, че в случай на конфликт Русия ще се намеси.[33][34] Президентът Михаил Саакашвили нарежда на грузинските войски да прекратят огъня,[35][36] но сраженията продължават.[37][38] Грузинската страна съобщава за 10 загинали, включително цивилни и грузински миротворци, вследствие на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти.[39] Едва часове след обявеното от него прекратяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно обръщение, в което заявява намерението си да върне Южна Осетия под грузински контрол.[38]

Изходно положение

[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжени сили на Грузия

[редактиране | редактиране на кода]
Грузински Су-25
 Основна статия: Въоръжени сили на Грузия

Непосредствено преди началото на войната Грузия разполага с около 32 000 души редовен персонал, подкрепени от 240 000 резервисти. Общото оборудване в експлоатация включва 82[40] до 160[41] танка Т-72, още 110 танка Т-55, 256 артилерийски оръжия (вкл. миномети), подкрепени от ВВС с около 67 самолета и вертолета, и малък флот с 2 ракетни катера и още 17 патрулни лодки.

Въоръжени сили на Южна Осетия

[редактиране | редактиране на кода]

Южна Осетия не публикува данни относно въоръжените си сили, но според груби преценки те наброяват около 3000 души. Допълнително разполага с 3 вертолета и 87 танка,[42] повечето от които Т-55 и малък брой Т-72.

Въоръжени сили на Абхазия

[редактиране | редактиране на кода]

Абхазия разполага с 35[43] -70 танка, от 5 до 10 хил. войници, 5 самолета и 2 вертолета.[42] Русия осигурява финансови помощи на абхазкото правителство и е помагала при конфликти с грузинските военни.[44]

Участие на руски военни части

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Въоръжени сили на Русия
 Основна статия: 58-а армия (Русия)
  • Сухопътни войски

Първоначално се използват само части на 58-а руска армия, дислоцирана главно във Владикавказ и околността. 58-а руска армия оперира в координация с 4. военновъздушна армия и прехвърля над 6000 войници. През август 2008, непосредствено преди Руско-грузинската война година 58-армия руска армия разполага с 609 танка, почти 2000 БМП и БТР, 125 миномети и други оръдия, 190 установки Град и 450 зенитни системи, сред които 4 установки „Точка-У“.[45]

Руският крайцер „Москва“
  • 76-а Псковска военно-десантна дивизия с общо 1554 войници, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 войници от Ивановно[46]
  • Спецназ
    • 690 войници от „спецназ“ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.[46]
    • „спецназ“ батальони „Изток“ и „Запад“, дислоцирани в Чечения (Special Battalions Vostok and Zapad)[47]
    • 22-ри „спецназ“ батальон
  • Авиация, използвана от Русия – 4. военновъздушна армия
  • Черноморски Флот

Допълнително руските части се подкрепят от различни паравоенни отряди, съставени от казаци, абхазци и северноосетинци.

Бойни действия

[редактиране | редактиране на кода]
Останките на централните казарми на руския контингент в Южна Осетия след сраженията
Разрушена къща в Цхинвали

Грузинско настъпление

[редактиране | редактиране на кода]

Грузия започва обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа местно време с обикновена и ракетна артилерия[50][51] от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25.[52], нарушавайки споразумението от 1992.[53] Тежката бомбардировка започва с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия.[54] Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили съобщава, че Цхинвали е обграден от грузинската армия.[55]

При щурма над Цхинвали грузинската страна използва гаубици и установки RM-70[50][51]. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските части настъпват с танкове и бронетранспортьори, загубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във формация на обърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подпомогнати от артилерия и 2. бригада като резерв. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е превзет от грузинските сили[56]. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили заявява, че градът е обграден и се контролира над две трети от грузинските части[57].

Според първоначалните руски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се съобщава за над 2000 цивилни загинали и повече от 10 руски миротворци, убити от грузинските войски.[58] Впоследствие броят на загиналите цивилни е занижен до 1400[59], но критикувана от няколко независими организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма загинали, докарани в болницата на града (моргата по това време не е работела, поради проблеми с електроснабдяването).[60]

Малко след това Грузия обявява превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските части.[61]

Руска контраофанзива

[редактиране | редактиране на кода]
Военни действия в тълкуването на грузинските медии
Грузинци разглеждат останки от руска ракета в апартамент

През Южна Осетия в Централна Грузия

[редактиране | редактиране на кода]

Според официални грузински източници 150 руски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и започват настъпление в посока Цхинвали.[62] За щурма на Цхинвали са използвани освен частите на 58-а руска армия, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 войници от Ивановно[46], „спецназ“ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.[46] и 22-ри „спецназ“ батальон. Атаката е подпомогната от на 4. военновъздушна армия и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска армия генерал Анатолий Хрульов[63][64]. Грузински части се опитват да спрат руското настъпление, като подготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от руски части в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции[65].

След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, руските военни пренасят бойните действия на територията на Грузия. Първоначално руски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани[66], а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси.[67] При въздушния удар над Марнеули загиват 4 души, а при Вазиани – трима военни.[68] В хода на действията са проведени въздушни атаки срещу цели във и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.

Междувременно в Абхазия руски и абхазки военни части отварят втори фронт.

През Абхазия в Западна Грузия

[редактиране | редактиране на кода]

В Абхазия руските части са прехвърлени чрез влакове по ремонтираната през май от руски войници жп линия. Освен части на 58-руска армия настъпват, чеченските специални части „Изток“ и „Запад“[47] и абхазкото опълчение, под командването на министъра на отбраната на Абхазия Алексадър Мелник.

Настъплението се извърша в две посоки: към Зугдиди в Западна Грузия и в кодорското дефиле – единственият регион от Абхазия, останал под контрола на централната власт на Грузия след Абхазката война от 1992 – 1993 г., както и седалище на законното Правителство на Абхазката Автономна Област, оглавявано от Малхас Акишбая. В резултат правителствените части са прогонени от Абхазия в изгнание и осъществяват дейността си от Тбилиси.

Морска блокада в Черно море

[редактиране | редактиране на кода]

Според руски медии на 9 август руският черноморски флот извършва морска блокада на Грузия, като при това потапя един ракетен катер на грузинския ВМФ[69]. Според руските ВМФ, чрез блокадата трябва да бъдат спрени евентуални оръжейни доставки. Според РИА Новости, блокадата е извършена на 10 август[70]. Руският флот извършва и десант в абхазки пристанища[71].

Войната в мрежата

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Атаките в кибер пространството започнаха още преди да започнат военните действия. Така в края на юли за повече от 24-часа беше блокиран сайтът на грузинския президент Саакашвили[72].

Последствия

[редактиране | редактиране на кода]

Френски мирен план

[редактиране | редактиране на кода]
  1. да не се прибягва до използване на сила,
  2. да се прекратят военните действия,
  3. свободен достъп до хуманитарна помощ,
  4. въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на постоянното им дислоциране,
  5. въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните действия и до създаването на международни механизми руските миротворчески сили да вземат допълнителни мерки за сигурност,
  6. начало на международно обсъждане на въпросите на бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия и пътищата за осигуряване на трайната им сигурност[73]

След примирието

[редактиране | редактиране на кода]

На 20 август 2008 година руски войски контролират все още голяма част от Грузия, черноморския град Поти и региона, където разрушават военна инфраструктура[74] и са потопили най-малко седем, акостирали в пристанището кораби на грузинската брегова охрана[75][76].

Въпреки обявеното изтегляне на руските военни, на 19 август Русия контролира все още голяма част от централна Грузия, американски източници съобщават за разполагането на тактически ракети с малък обсег ОТР-21 в Южна Осетия[77], а кореспонденти на ББС за руски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси[78].

Бежанци и жертви

[редактиране | редактиране на кода]
Грузински бежанци молят за помощ
Разтоварване на американска хуманитарна помощ от грузински войници

След първоначалните сведения за 1600 загинали в Южна Осетия, Русия в крайна сметка обявява, че загиналите цивилни са 133[79]. Южноосетинското правителство съобщава за 1492 убити, но според организацията Хюман Райтс Уотч тези данни са силно завишени[80].

В доклад на същата организация има данни за извършени престъпления срещу цивилни, както от руска така и от грузинска страна във войната[81].

Според комисия на руската следствена служба загиналите военни са 64, а 19 се водят безследно изчезнали[82]. При нападението на грузинската армия между 24 000 и 30 000 граждани на отцепилата се Южна Осетия бягат към Северна Осетия, която се намира на територията на Руската федерация.[83] Близо 12 000 от тях се завръщат по домовете си след отстъплението на грузинските войски.[84]

Според представители на правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“ първоначалните данни за броя на цивилните жертви в Цхинвали са били преувеличени[85]. Броят на жертвите само в Цхинвали наброява най-малко 40 души, но се очаква броят да расте, тъй като много от цивилните са погребали загиналите си роднини, без да ги обявяват за загинали.[86]

При последвалото настъпление на руските войски над 100 000 грузинци напускат домовете си. Сред загиналите при атака на руските ВВС на 12 август над обезлюдения град Гори са и двама журналисти[87]. По време на бомбардировките на Цхинвали загива гръцки гражданин[88].

Грузия обвинява Русия в етническо прочистване и нарушаване на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. и иска защита на своите граждани от насилствените действия на руските въоръжени сили.[89] Според „Хюман Райтс Уоч“ във войната Русия използва касетъчни боеприпаси, като поне 11 цивилни са убити при руски нападения над Гори и Руиси с такива.[90]

На 14 август с два самолета, натоварени в американската база в Рамщайн Германия, започва обявената по-рано от американския президент хуманитарна помощ.[91] Допълнително е доставена и помощ от американски военни кораби в пристанищата Батуми и Поти.

Според председателя на грузинската парламентарната комисия за отбрана и сигурност Гиви Таргамадзе, общият брой на грузинските жертви са 217, от тях 15 полицаи, 133 войници и 69 цивилни[82], 70 грузински войници са безследно изчезнали, а 1469 цивилни граждани са ранени.[92]

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), общият брой на бежанците в региона е около 158 хил. души[93], според българския зам. външен министър Милен Керемедчиев, който е на официално посещение там, само в Централна Грузия има над 100 хиляди.[94]

Престъпления срещу грузинци

[редактиране | редактиране на кода]

След руската офанзива, придружена от паравоенни образувания на осетинци, абхазци и казаци и спирането на огъня на 11 август, грузинското население в Абхазия, Южна Осетия и в обявените и контролираните от Русия зони за сигурност е подложено на „военни престъпления и тежки нарушения на човешките права“[95][96][97][98].

Така например оцелели от грузинското село Тквиави съобщават за мародиращи, плячкосващи, подпалващи осетинци, според някои дори чеченци и казаци, които дори „прерязвали гърлата на мирното население“.[99] Според журналисти на Асошиейтед Прес осетински нередовни формирования нарочно изгарят домовете на грузинци, за да не могат те да се завърнат на територията им. Осетинският вътрешен министър Рашид Нургалиев е наредил предприемане на „твърди и решителни мерки“ срещу мародерите,[100] като двама от тях са показно разстреляни.[101] Според репортери на Дейли Телеграф обаче плячкосванията продължават в района на Гори, понякога подстрекавани от руски войници.[102]

Южноосетинският президент Едуард Кокойти заяви, че на грузинкото население, напуснало Южна Осетия по време на боевете, няма да бъде позволено да се завърне по домовете си, а на тези грузинци, които са останали в областта, ще бъде осигурен „хуманитарен коридор“, за да я напуснат.[103] Преди това Кокойти заяви публично за унищожените грузински села: „Ние там всичко изравнихме със земята“[22].

Престъпления срещу осетинци

[редактиране | редактиране на кода]

Един от кореспондентите на Първи руски канал съобщава, че грузинската армия умишлено използва неточни оръжия (като БМ-21), за да унищожи напълно Цхинвали и „да затрие жителите му от лицето на Земята“ понеже „без Цхинвали Южна Осетия не би съществувала“.[104] Председателят на следствения комитет, Александър Бастрикин, заявява, че свидетели са съобщили за грузински войници, хвърлящи касетъчни муниции в укрития на цивилни, а руски следователи са открили труп на бременна жена, простреляна в главата.[105] При бомбардировката над Цхинвали на 7 срещу 8 август грузинците са обстрелвали и пътна артерия, по която са се евакуирали бежанци.[106]

Военни последствия

[редактиране | редактиране на кода]

Във войната на грузинската армия е нанесено тежко поражение, както от страна на руските, така и от южноосетинските войски. Според грузинците са загинали 215 войници, но броят им вероятно е по-голям, тъй като Втора и Четвърта (най-мощната в грузинската армия) бригади са били почти изцяло унищожени.[107] Според друга агенция Първа и Втора бригади, както и Танковият батальон в Гори и артилерийските поделения вече не са боеспособни.[108] След като призна Абхазия и Южна Осетия, Русия вероятно ще разположи там свои военни бази, като се очакваше договорът с Южна Осетия да бъде подписан на 2 септември.[109][110][111] Въпреки това договор все още не е подписан, а руски кораби в пристанището няма. Според адмирал Едуард Балтин от Руския ВМФ в Сухуми могат да се разположат до 30 кораба – ракетни и противоподводни катери, както и минопочистващи кораби.[112] Някои абхазки и руски политици и военни споделиха идеята и за разполагането на военноморски бази в Сухуми и/или Питсунда.

Напрежение в Черно море

[редактиране | редактиране на кода]
Американски кораби в Черно море

Русия критикува доставката на хуманитарна помощ от американски и полски военни кораби и тяхното навлизане в Черно море. В отговор са изпратени крайцерът „Москва“ и корветата „Ивановец“ (954), които акостират пред Сухуми.

Допълнително Русия критикува, според нея непрекъснато увеличаващият се брой натовски кораби в Черно море.[113] През август в източното Черно море близо до Румъния и България се извършват годишни учения на Standing NATO Maritime Group 1.[114]

Икономически последствия

[редактиране | редактиране на кода]

Първите последствия от войната върху руските финансови пазари се забелязват още на 8 август чрез 6-процентовия спад на фондовия пазар на главния индекс РТС, като в 12.45 часа той пада до най-ниското си ниво (1,732.26) от май 2007 година насам[115]. Курсът на руската рубла отбелязва спад от 1%, спрямо другите валути[116]. В следващите няколко седмици се забелязва и изтеглянето на капитали на стойност над $ 30 млрд. долара от Русия.[117][118][119] Конфликтът се сочи от анализатори като една от причината за намаляването на руския златен резерв.[120]

За грузинския финансов пазар негативни последствия се забелязват при промяната на кредитния рейтинг от страна на Fitch Ratings от ББ – на Б + и Standard & Poor's[121]

Трасета на нефтопроводите Буку-Супса и Баку-Тбилиси-Джейхан, пресичащи Грузия

Грузия не разполага със значителни петролни или газови залежи, но е от стратегическо значение за техния транзит най-вече от Азербайджан към Европа и Америка, заобикаляйки Русия. Страховете са, че войната ще се отрази на доставките по петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (Baku-Tbilisi-Ceyhan, накратко BTC)[122]. Подаването по петролопровода BTC беше спряно на 6 август, след атентат на кюрдската работническа партия[123], а войната постави опериращата компания Боташ (Botas International Ltd) пред допълнителни предизвикателства[124]. Грузия обвини пряко Русия в опит да установи контрол и над този петролопровод[125]. На 8 август руските военновъздушни сили бомбардират пристанището на Поти, през което се осъществява главно експортът на енергийните източници, вследствие на което и по другия петролопровод Баку-Супса се спира подаването на нефт[126]. На 12 август BP, оператора на главните петролопроводи през Грузия, затваря от съображения за сигурност за неопределено време петролопроводите „Баку-Супса“, BTC както и „Южно-кавказкия газопровод“[127][128]

Цената на нефта не е засегната, като на 8 август 2008 котировките на Нюйоркската борса дори спадат с $4.82 на $115.20 за барел.[129]

Признаването на 26 август на независимостта на двете сепаратистки области от Русия води до допълнителен срив на руската фондова борса, като стойността на индекса РТС бележи спад от 6 процента.[130]

От разрушените комуникации и инфраструктура в Грузия, Армения губи над 500 милиона долара.[131]

За възстановяването от войната Европейската комисия отпуска 500 милиона евро на Грузия (вкл. на Южна Осетия и Абхазия, които ЕС разглежда като част от Грузия) като помощ за бежанците, за икономическото възстановяване и за изграждането на нова инфраструктура. По-рано САЩ обявяват, че ще предоставят помощ от 1 млрд. долара на Грузия.[132] Още на 18 август руският вицепремиер Алексей Кудрин заявява, че ще отделят 10 млрд. рубли за възстановяването на Южна Осетия.[133]

Международна реакция

[редактиране | редактиране на кода]

Лидерите на почти всички бивши членки на СССР в Европейския съюз, Полша, Великобритания[134] и Швеция безпрекословно осъждат действията на Русия в Грузия.[135] Същото прави и САЩ.[136][137]

Срещу действията на Грузия и в подкрепа на руските операции се обявяват държавните глави на Венецуела,[138] Сирия,[139] Куба,[140] както и страните от ШОС – Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан.[141] Никарагуа също изказва своята подкрепа за Русия и на 3 септември признава двете републики като независими държави.[142]

Чешкият президент Вацлав Клаус заявява „С отделянето на Косово Русия получи оправдание на действията си“.[143] Българските лидери запазват мълчание и предпочитат да излязат с позиция по въпроса, след като бъде постигната единна линия в Европейския съюз.

На 26 август 2008, само един ден след като долната и горната камара на руския парламент единодушно призовава за признаването на Абхазия и Южна Осетия, руският президент Димитрий Медведев признава двете сепаратистки републики,[144] нарушавайки точка 6. от подписаното в началото на август 2008 руско-френско споразумение. В отговор Грузия обявява, че прекъсва дипломатическите си отношения с Русия, и че нейните интереси в Русия, ще се представляват от трета страна.[97]

След едностранното признаване на независимостта на двете области от страна на Русия, страните от НАТО остро осъдиха Русия. Те отхвърлиха възможността за признаване и призоваха Русия да се отметне от решението си. На срещата страните от т.нар. „Шанхайска група“ се изказаха за мирно решаване на конфликта в рамките на ООН и подкрепиха „мироопазващите усилия на Русия в Кавказ“.[145][146][147][148][149] Други традиционни съюзници на Русия, като Сърбия, не са заели позиция, а Беларус изразява „моралната си подкрепа“ и се очаква също да признае двете републики.[150]

Становище на Русия и Грузия относно към конфликта

[редактиране | редактиране на кода]

Според грузинския президент Михаил Саакашвили Русия се опитва „да свали демократично избраното правителство от власт“ и „да смаже демокрацията“.[151]

Руският президент Дмитрий Медведев казва в изявление, че целта на Русия е „да върне Грузинската страна към мира“ и „да защитава живота и достойнството на руските граждани, независимо къде се намират те“.[152]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Осетинам была уготована участь хорватских сербов, архив на оригинала от 20 август 2009, https://web.archive.org/web/20090820093646/http://fondsk.ru/article.php?id=1600, посетен на 8 август 2009 
  2. ↑ Грузия с план за военна операция в Южна Осетия, архив на оригинала от 16 април 2014, https://web.archive.org/web/20140416181442/http://www.monitor.bg/article?id=145398, посетен на 8 август 2009 
  3. ↑ Russia's symbolic move: Vladimir Samanov to lead peace keeping troops in Abkhazia, ITAR-TASS, 12. August 2008
  4. ↑ Krasnogir, Sergey. Расстановка сил // Lenta.Ru, 8 август 2008. Посетен на 10 август 2008. (на руски))
  5. ↑ 15 000 Russian troops in Georgia, U.S. administration officials say, CNN, August 13, 2008
  6. ↑ СЪБИТИЯТА В ГРУЗИЯ И ЮЖНА ОСЕТИЯ, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924100442/http://www.septemvri23.com/Gruzia_Osetia_Rusia.htm, посетен на 25 август 2009 
  7. ↑ "Генштаб: ВС России потеряли в Южной Осетии 64 военнослужащих", Gazeta.Ru, 20 август, 2008.
  8. ↑ US says georgians weren't ready, архив на оригинала от 31 август 2008, https://web.archive.org/web/20080831191156/http://www.iht.com/articles/ap/2008/08/19/europe/EU-Georgia-Military-Tested.php?page=2, посетен на 31 август 2008 
  9. ↑ Saakashvili: Returning of Abkhazia is the main goal of Georgia  This website is for sale! – caucaz Resources and Information. // www.caucaz.com. Посетен на 30 март 2022.
  10. ↑ Russia Hands Over Batumi Military Base to Georgia, civil georgia.ge, 22.08.2008
  11. ↑ Извънредно заседание относно войната в Грузия // Архивиран от оригинала на 2008-11-20. Посетен на 2008-08-19.
  12. ↑ 00:50. RIA Novosti – Russia – South Ossetia conflict FAQs // En.rian.ru, 20 септември 2008. Посетен на 10 май 2009.
  13. ↑ ((ru)) „Осетины не имеют никакого желания защищать режим Кокойты“, Svoboda News, 2008-08-08
  14. ↑ ((ru)) Войсками Южной Осетии командует бывший пермский военком генерал-майор Архив на оригинала от 2008-08-13 в Wayback Machine., UralWeb.ru, 11 август 2008
  15. ↑ ((ru)) Миндзаев, Михаил: Министр внутренних дел непризнанной республики Южная Осетия, Lenta.Ru, 17.08.2008
  16. ↑ Plebiscite. Elections.Ge (Civil Georgia). January 11, 2008.
  17. ↑ Russia tightens ties with Georgian rebel areas // Reuters, 2008-04-16. Посетен на 14 май 2008.
  18. ↑ Russian Federation Withdraws from Regime of Restrictions Established in 1996 for Abkhazia // Министерство на външните работи на Русия, 6 март 2008. Архивиран от оригинала на 2008-09-01. Посетен на 6 март 2008.
  19. ↑ Separatist leaders give no indication of imminent recognition from Moscow // The Messenger, 2008-02-20. Посетен на 20 февруари 2008.
  20. ↑ Georgia's rebel Abkhazia calls for independence recognition // Agence France-Presse, 2008-03-08. Посетен на 9 март 2008.
  21. ↑ EU concerned at Russian moves on Abkhazia // Reuters, 2008-03-10. Посетен на 10 март 2008.
  22. ↑ а б Най-важното е имало ли е танкова колона, mediapool.bg 31.08.2008, оригинал „Самое важное – была ли колонна танков?“ www.novayagazeta.ru, 31.08.2008
  23. ↑ RIA Novosti – World – Georgian president accuses Russia of aggression
  24. ↑ RussiaToday: News: Georgia behind Abkhazia tensions: Putin, архив на оригинала от 21 април 2008, https://web.archive.org/web/20080421185341/http://www.russiatoday.ru/news/news/23724, посетен на 22 август 2008 
  25. ↑ BBC NEWS | Europe | Russia 'shot down Georgia drone'
  26. ↑ Комментарий Департамента информации и печати МИД России в связи с вопросами СМИ относительно инцидента с грузинским беспилотным самолетом 20 апреля 2008 года (Commentary of the Department of the Information and Press of the Russian Ministry of Foreign Affairs in connexion with the incident involving the Georgian UAV on April 20, 2008), 22.04.2008 ((ru))
  27. ↑ Süddeutsche Zeitung, 12. August 2008, Spirale der Eskalation
  28. ↑ а б Учения „Кавказ-2008“ продолжают дразнить Грузию: началась операция по уничтожению „террористов“ www.newsru.com, 26.08.2008
  29. ↑ Russia begins active stage of Caucasus 2008 military exercise, RIA Novosti, 15. August 2008
  30. ↑ US Army, Security cooperation exercise Immediate Response 2008
  31. ↑ „…during the monitoring, the South Ossetian side did not allow a group of military observers to enter the site of alleged fortification work“, архив на оригинала от 27 август 2008, https://web.archive.org/web/20080827150518/http://www.iqpc.co.za/News.aspx?id=119557567&m=defence, посетен на 29 август 2008 
  32. ↑ Six Die in S.Ossetia Shootout, Civil Georgia, 2 август 2008. ()
  33. ↑ Talking Through Gritted Teeth // Transitions Online. 6 август 2008. Архивиран от оригинала. Посетен на 2008-08-22. BBC Monitoring
  34. ↑ Russia vows to defend S Ossetia // BBC News, 5 август 2008.
  35. ↑ Georgia orders ceasefire in rebel region, calls for talks // AFP, 7 август 2008. Посетен на 2008-08-22.
  36. ↑ Georgia and South Ossetia announce ceasefire // RussiaToday, 7 август 2008. Архивиран от оригинала. Посетен на 2008-08-22.
  37. ↑ S Ossetia fights Georgian troops out of occupied height // Itar-Tass, 6 август 2008. Посетен на 2008-08-22.
  38. ↑ а б Heavy fighting in South Ossetia // BBC News, 8 август 2008.
  39. ↑ Руските ВВС се прицелват в Грузия
  40. ↑ BBC NEWS | Europe | Georgia 'pulls out of S Ossetia', 21.08.2008. статия от 11 август 2008.
  41. ↑ www.deagel.com, 24.08.2008
  42. ↑ а б Инфографика[неработеща препратка]. 28 август 2008
  43. ↑ Информация от Независимая Газета
  44. ↑ въоръжава двете провинции от години, а от време на време дори им „заема“ военна помощ, както през април 2007 г., когато руски хеликоптери атакуваха грузински позиции в Кодорското дефиле в Абхазия...[неработеща препратка] capital.bg, 20.08.2008
  45. ↑ Russian Ground Forces in the North Caucasus Military District[неработеща препратка]. 1 декември 2003, Colin Robinson (editing and some text), Vadim Teplitskiy (unit list) and Craig Crofoot (history text).
  46. ↑ а б в г В Цхинвали переброшены подразделения псковских десантников, www.topnews.ru, посетен на 9 август 2008
  47. ↑ а б В зону конфликта переброшены роты чеченских батальонов „Восток“ и „Запад“, lenta.ru
  48. ↑ lenta.ru
  49. ↑ lenta.ru
  50. ↑ а б Цхинвали е обграден, ИТАР-ТАСС
  51. ↑ а б Грузия струпва артилерия по границата с Южна Осетия, архив на оригинала от 15 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081015120805/http://www.istockanalyst.com/article/viewiStockNews+articleid_2467365~title_Georgia-Concentrates.html, посетен на 21 август 2008 
  52. ↑ Правда.ру – Русия влиза във войната
  53. ↑ Държавен департамент на САЩ, архив на оригинала от 29 септември 2005, https://web.archive.org/web/20050929045310/http://www.state.gov/p/eur/rls/fs/53721.htm, посетен на 29 септември 2005 
  54. ↑ Би Би Си – тежки сражения в Южна Осетия
  55. ↑ Цхинвали е почти обграден според грузински министър, ИТАР-ТАСС, архив на оригинала от 12 август 2008, https://web.archive.org/web/20080812044117/http://www.itar-tass.com/eng/level2.html?NewsID=12933348&PageNum=0, посетен на 12 август 2008 
  56. ↑ „Навсякъде има трупове. Ад е.“ Архив на оригинала от 2008-08-12 в Wayback Machine., в-к Таймс
  57. ↑ Tskhinvali almost surrounded – Georgian official // ITAR-TASS, 8 август 2008. Архивиран от оригинала на 13 август 2008. (на английски)
  58. ↑ ((ru)) Минобороны РФ заявило о расстреле российских миротворцев, Lenta.ru, 08.08.2008
  59. ↑ www.lenta.ru
  60. ↑ Русия/Грузия: Разследване на загиналите цивилни
  61. ↑ Georgia gains control over 12 villages in conflict zone[неработеща препратка], August 08.2008, medianews.ge
  62. ↑ август 2008&new_month=08&new_year=2008[неработеща препратка]
  63. ↑ Това не беше спонтанна, а планирана война в. „Новая газета“, 15.08.2008
  64. ↑ В Южной Осетии ранен командующий 58-й армией // Архивиран от оригинала на 2008-08-14. Посетен на 2008-09-11.
  65. ↑ [1] How a flat tyre took the Caucasus to war
  66. ↑ Georgia Says Russian Jet Drops Two Bombs on Vaziani Base. Civil Georgia. 8 август 2008.
  67. ↑ Reports: Russian Jet Bombs Military Airfield in Marneuli Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine.. Civil Georgia. August 8, 2008.
  68. ↑ AP: Georgia says Russian aircraft bombed its air bases
  69. ↑ Kriegsschiff versenkt USA schalten sich ein // n-tv, 10 август 2008. Архивиран от оригинала на 2008-09-11. Посетен на 11 август 2008.
  70. ↑ Netzzeitung: Russland errichtet Seeblockade gegen Georgien Архив на оригинала от 2008-08-10 в Wayback Machine., 10. August 2008
  71. ↑ Руският черноморски флот извършва десант в Абхазия, Spiegel Online, date 2008-08-10
  72. ↑ Хакерите изпревариха танковете Архив на оригинала от 2008-08-24 в Wayback Machine., capital.bg, 20.08.2008
  73. ↑ КОНФЛИКТЪТ РУСИЯ – ГРУЗИЯ dariknews.bg, 19.08.2008
  74. ↑ .....Руски войници контролират черноморското пристанище Поти..., ...Руски сапьорни части продължават да разрушават грузински военни обекти на контролираната от Москва територия....; Руските части все още са в Грузия, mediapool.bg 20.08.2008
  75. ↑ Взривената гордост на Поти (от немски Der gesprengte Stolz von Poti) франкфуртер алгемайне цайтунг.нет; снимка на взивен кораб на грузинската брегова охрана, акостирал в пристанището, видени на 24.08.2008
  76. ↑ Russian forces sink Georgian ships, aljazeera.net, 24.08.2008; снимка на миноносеца Тбилиси в пламъци, 24.08.2008
  77. ↑ Русия е разположила ракети СС-21 в Южна Осетия? dariknews.bg,19.08.2008
  78. ↑ [2] mediapool.bg, 19.08.2008
  79. ↑ Russia scales down Georgia toll
  80. ↑ СКП отказался расследовать гибель жителей грузинских сел
  81. ↑ Russia probes „Georgian genocide“[неработеща препратка]
  82. ↑ а б nzz.ch, 21.08.2008
  83. ↑ U.N.: 115 000 displaced by Georgia conflict Архив на оригинала от 2008-08-31 в Wayback Machine., CNN, 15 август 2008
  84. ↑ North Ossetia: Georgia/Russia: Update on Casualties and Displaced Civilians, Human Rights Watch, 10 август 2008
  85. ↑ Human Rights Watch: Число жертв в Цхинвали завышено www.grani.ru, 12.08.2008; North Ossetia: Update on Casualties and Displaced Civilians Human Rights Watch, 13.08.2008
  86. ↑ Лос Анджелис Таймс
  87. ↑ Холандски журналист загина в Грузия, страната му иска обяснение от Русия www.mediapool.bg, 12.08.2008
  88. ↑ Гръцки гражданин е загинал при бомбардировките в Цхинвали, агенция Фокус, от 14 август
  89. ↑ Грузия съди Русия в Хага за етническо прочистване, news.bg, 15 август
  90. ↑ Georgia: Russian Cluster Bombs Kill Civilians // Архивиран от оригинала на 2010-10-29. Посетен на 2008-08-19.
  91. ↑ Буш праща военни самолети и кораби с хуманитарна мисия в Грузия, Райс отива в Тбилиси[неработеща препратка], в-к Дневник, 13 август
  92. ↑ Senior MP: 215 Killed in Conflic Civil Georgia, 21.08.2008
  93. ↑ 158 000 са бежанците от конфликта в Кавказ[неработеща препратка], www.unhcr.de, 18 август
  94. ↑ dariknews.bg
  95. ↑ Georgia: Satellite Images Show Destruction, Ethnic Attacks. Russia Should Investigate, Prosecute Crimes, Human Rights Watch, 30.08.2008;
  96. ↑ Reuters: INTERVIEW-S.Ossetia seeks permanent Russian base, 18.08.2008
  97. ↑ а б Грузия скъса дипломатическите си отношения с Русия, mediapool.bg 30.08.2008
  98. ↑ Burning and Looting of Ethnic Georgian Villages in South Ossetia, Human Rights Watch, 30.08.2008
  99. ↑ Als brandschatzende, plündernde und mordende Nachhut folgten den Soldaten Osseten, angeblich auch Tschetschenen und Kosaken aus dem Nordkaukasus. Wer konnte, floh; manchen derer, die blieben, wurden die Kehlen durchgeschnitten. Die Zahl der herrenlosen Kühe, die durch das Dorf irren, ist größer als die der Menschen, die in Tkwiawi ausgeharrt haben.
  100. ↑ Georgian Villages in South Ossetia Burnt, Looted, Human Rights Watch, 13 август 2008
  101. ↑ "Russian pullback in doubt as US aid troops head for Georgia", Таймс, 14 август 2008
  102. ↑ Russia destroying military bases in Georgia, The Daily Telegraph, 15 август 2008
  103. ↑ S. Ossetia says Georgian refugees unable to return to region, RIAN Novosti, 15.08.2008
  104. ↑ Запис на предаване, излъчено по първи канал
  105. ↑ We have evidence of genocide, архив на оригинала от 26 август 2008, https://web.archive.org/web/20080826120543/http://www.russiatoday.com/news/news/29428, посетен на 31 август 2008 
  106. ↑ ((ru)) Грузинская сторона обстреливает дорогу, которая ведет из Цхинвали в РФ, РИА Новости, 8 август 2008
  107. ↑ [3]
  108. ↑ INTELLIGENCE BRIEFING UPDATE ARMED FORCES OF GEORGIA – ORBAT at oraclesyndicate.twoday.net
  109. ↑ Осрадио, архив на оригинала от 12 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090212224931/http://www.osradio.info/, посетен на 31 август 2008 
  110. ↑ ZDF heute, 29. August 2008, 19 Uhr, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915053926/http://www.zdf.de/ZDFmediathek/content/166?inPopup=true, посетен на 31 август 2008 
  111. ↑ RIA Novosti, 29. August 2008, Russland richtet doch Militärstützpunkt in Südossetien ein // Архивиран от оригинала на 2008-09-20. Посетен на 2008-08-31.
  112. ↑ РИА Новости – Russia could build naval base in Abkhazia
  113. ↑ www.spiegel.de
  114. ↑ NATO ships visit young NATO members Romania and Bulgaria
  115. ↑ Russian Stocks Tank; War With Georgia Feared, Dow Jones & Company 08.08.2008
  116. ↑ Russian equities tumble as tensions with Georgia escalate, The Associated Press 08.08.2008
  117. ↑ www.spiegel.de
  118. ↑ www.bloomberg.com
  119. ↑ www.bloomberg.com
  120. ↑ Россию бьет оттоком // Коммерсантъ. Посетен на 26 августа 2008.
  121. ↑ Fitch lowers Georgia's debt ratings to B+, MarketWatch 08.08.2008
  122. ↑ Analysis: energy pipeline that supplies West threatened by war Georgia conflict Архив на оригинала от 2008-09-03 в Wayback Machine., The Times 08.08.2008
  123. ↑ www.ogj.com // Архивиран от оригинала на 2020-09-21. Посетен на 2008-08-28.
  124. ↑ BTC export alternatives on hold as Russia, Georgia clash Архив на оригинала от 2012-04-18 в Wayback Machine., Oil and Gas Journal 08.08.2008
  125. ↑ Russian jets targeted major oil pipeline: Georgia, Reuters 09.08.2008
  126. ↑ UN row flares over Ossetian conflict, Financial Times 08.08.2008
  127. ↑ BP shuts in Georgia links, Upstream Today 12.08.2008
  128. ↑ BP turns on Georgia gas taps, Upstream Today 14.08.2008
  129. ↑ Oil sinks to 3-month low, CNN 08.08.2008
  130. ↑ Признаването на грузинските региони, увеличава натиска върху руските акции Архив на оригинала от 2020-09-23 в Wayback Machine. reuters.com, 28.08.2008
  131. ↑ Генсек ОДКБ огласил потери Армении за время войны в Южной Осетии // REGNUM. Посетен на 4 августа 2008.
  132. ↑ ЕК отпуска 500 млн. евро за възстановяването на Грузия www.mediapool.bg, 15.09.2008
  133. ↑ Цена победы в Южной Осетии „Пятидневная война“ обошлась России в 12,5 миллиарда рублей // Независимая газета. Посетен на 15.09.2008.
  134. ↑ Miliband urges Russia to show evidence of 'war crimes', Франс Прес, 16.08.2008
  135. ↑ Качински: Русия иска да върне „старите времена“
  136. ↑ Вече не сме 1968, предупреди Кремъл Кондолиза Райс
  137. ↑ Обама и Маккейн: Русия да прекрати войната с Грузия
  138. ↑ Венецуела осъди агресията на Грузия срещу Южна Осетия
  139. ↑ Syria supports Russia on Georgia
  140. ↑ Куба подкрепи Русия в конфликта в Южна Осетия
  141. ↑ ШОС встал на сторону Медведева
  142. ↑ Никарагуа признава Южна Осетия и Абхазия
  143. ↑ Вацлав Клаус видя връзка между конфликта в Косово и Грузия, агенция Фокус, 15 август
  144. ↑ Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия dariknews.bg, 26.08.2008
  145. ↑ Русия пред дипломатическа изолация, ЕС обмисля санкции, mediapool.bg 28.08.2008
  146. ↑ West condemns Russia over Georgia, BBC, 26 август 2008
  147. ↑ Scheffer ‘Rejects’ Russia’s Move, Civil.ge, August 26, 2008, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303170512/http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19301,, посетен на 31 август 2008 
  148. ↑ CoE, PACE Chairs Condemn Russia’s Move, Civil Georgia, 26 август 2008, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303190015/http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19300,, посетен на 31 август 2008 
  149. ↑ OSCE Chair Condemns Russia’s Recognition of Abkhazia, S.Ossetia, Civil Georgia, 26 август 2008, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304233336/http://civil.ge/eng/article.php?id=19296,, посетен на 31 август 2008 
  150. ↑ Belarus says to recognize Abkhazia, S. Ossetia, РИА Новости
  151. ↑ CNN.com/Europe: Russia trying to crush democracy, Georgia leader says // Архивиран от оригинала на 2008-08-17. Посетен на 2008-08-19.
  152. ↑ Day-by-day: Georgia-Russia crisis // BBC, 14 август 2008. Посетен на 14 август 2008.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „Грузия“         Портал „Грузия“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руско-грузинска_война&oldid=12378175“.