Направо към съдържанието

СД (служба за сигурност)

Вижте пояснителната страница за други значения на СД.

Служба за сигурност на райхсфюрер СС
Sicherheitsdienst des Reichsführers SS
Отличителен знак на СД
Информация
Основаване1931 г.
Закриване8 май 1945 г.
Типразузнавателна служба
Юрисдикция Нацистка Германия
СедалищеБерлин
Служители6482 (февруари 1944 г.)
Отговорен министърХайнрих Химлер (1931 – 1945)
РъководителиРайнхард Хайдрих (1931 – 1942)
Хайнрих Химлер (1942 – 1943)
Ернст Калтенбрунер (1943 – 1945)
Висшестоящ органГлавно управление за имперска сигурност
Карта
Служба за сигурност на райхсфюрер СС в Общомедия

Службата за сигурност на райхсфюрер СС (на немски: Sicherheitsdienst Reichsführer SS) или СД е първата вътрешна служба за сигурност на НСДАП, а по-късно – служба за сигурност на райхсфюрера на СС.

През 1939 г. Химлер чрез обединение на СД със SiPo (ЗиПо, полицията за сигурност) образува РСХА, където службата за сигурност (СД) остава като 3-ти департамент. Началник на СД е Райнхард Хайдрих, а след неговото убийство в началото на лятото на 1942 г., ръководството е поето от Хайнрих Химлер.

Това е първата разузнавателна служба на нацистката власт и се счита за сестринска организация на Гестапо. Между 1933 и 1939 г. СД се администрира като независимо бюро към СС, а след това е прехвърлена към Главното управление за имперска сигурност (РХСА).[1] Райнхард Хайдрих иска СД да постави всеки индивид в Третия райх под „постоянно наблюдение“.[2]

След края на Втората световна война трибуналът на Нюрнбергските процеси обявява СД за престъпна организация, заедно с останалите части на РХСА. Последният ръководител на СД, Ернст Калтенбрунер, е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е обесен през 1946 г.[3]

  1. Weale 2012, с. 140 – 144.
  2. Buchheim 1968, с. 166 – 167.
  3. Weale 2012, с. 410 – 411.