Сава Попов (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Сава Попов.
| Сава Попов | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1981 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Юрдан Сава Попов |
| Майка | Божура Попова |
| Съпруга | Душка Кюлджиева (1940 – 1981) |
| Деца | Антонина Попова |
Сава Юрданов (Йорданов) Попов е български писател, журналист, създател (заедно с Илия Бешков) на вестник „Стършел“ (1940 г.)[1] и негов главен редактор в периода 1940 – 1941.[2] Автор е на книгите „Дяволите в зимника“, „Дядо Господ по земята“, „Прости приказки“, но най-известното му произведение е „Хитър Петър“.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сава Попов е роден през 1914 в село Араблар (днес Априлово), израства в село Дере (днес Долец), Поповска околия. Баща му емигрира в Америка в годината на раждането му и първите шест години от живота си той не го познава. Завършва началното училище в селото. След 1920 г. семейството се премества в София, където Сава Попов завършва прогимназия, а след това учи във Втора софийска мъжка гимназия. През 1935 г. е приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет, където завършва три семестъра.[3] Взема си изпитите с добър успех, но прекъсва следването си.[4]
Като ученик в последните класове на Втора софийска мъжка гимназия Сава Попов е сред редакторите на ученическия полумесечник „Съзнание“. Вестникът пише за българските земи и сънародници, останали извън България – в Добруджа, Македония и Тракия. Сава Попов прави интервю с Ангел Каралийчев за рубриката „Ученици интервюират известни писатели“.[5]
Започва да публикува в пресата разкази и материали, свързани с народното творчество, събира анекдоти и притчи от различни сборници.[3][6]
През 1936 г. Сава Попов участва в издаването на „Млада воля“ – вестник на младежката организация при Всебългарския съюз „Отец Паисий“. През тази втора годишнина на вестника той пише в него статии и есета: „Трем на българската историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра“, „Борец за свобода“ – есе за Ботев, публикувано на 2 юни, „Писма от село“, спомени от родното място.[7]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първата му книга е „Хубавицата муха“, публикувана през 1937 г., илюстрирана от художника Илия Петров. Поръчана е и издадена от Главната дирекция на народното здраве.[3][8] Историята, разказана в книгата, е приказна, но има прагматична цел – да запознае децата с опасностите от разнасяне на заразни болести от мухите[3] и да възпита в тях хигиенни навици. Възможно е задачата да му е била поверена от Младежкия червен кръст, в който Сава Попов е активен член – по това време той пише реферати, участва в събори, сътрудничи на техния вестник „Аз служа“.
През 1938 г. излиза неговата повест за деца „Дяволите в зимника“, а през 1939 г. – „Дядо Господ по земята“, и двете от издателството Т. Ф. Чипев. Автор на илюстрациите е Илия Бешков.[3][8] И двете творби са посрещнати добре и от критиците, и от публиката.[3]
По време на Втората световна война издава три детски книги: „Прости приказки“ (1943), „Тримата лакомци“ (1943) и Настрадин Ходжа и Хитър Петър. Весели приказки“, илюстратор Михаил Блек (1944).[3][8] Написва и „Африкански приказки“, а Стоян Анастасов рисува илюстрации, но книгата не се издава заради трудната ситуация в края на войната и липсата на хартия.[3]
През 1958 излиза творбата му „Хитър Петър“, с редактор Ангел Каралийчев и рисунки от Илия Бешков, за когото това са последните илюстрации. През 1965 г. е второто ѝ издание, през 1974 г. – ново издание с тираж 80 000.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Попов, Сава. 44 приказки за Хитър Петър. София, Хермес, 2007. с. 72.
- Попов, Сава. Дяволите в зимника. Български писател, 1968. с. 95.
- Попов, Сава. Дядо Господъ по Земята. София, Т. Ф. Чипев, 1939. с. 49.
- Попов, Сава. Приказки за Хитър Петър. Отечество, 1991. с. 124.
- Попов, Сава. Прости приказки. Варна, Държавно издателство, 1965. с. 90.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чолева, Силвия. Кой е Сава Попов? // bnr.bg, 11 януари 2023. Посетен на 22 април 2023.
- ↑ а б Кой е Сава Попов, или как се отключва личен архив // capital.bg. Посетен на 22 април 2023.
- ↑ а б в г д е ж з и Кой е Сава Попов? Отключването на един архив. Сава Попов // savapopov.humorhouse.bg.
- ↑ Стайков, Антон, Цекова, Свобода. Кой е Сава Попов? Отключването на един архив. Габрово, Музей на хумора и сатирата, 2022. ISBN 978-954-8714-56-3. с. 46.
- ↑ Стайков, Антон, Цекова, Свобода. Кой е Сава Попов? Отключването на един архив. Габрово, Музей на хумора и сатирата, 2022. ISBN 978-954-8714-56-3. с. 40.
- ↑ От село Дере до щата Охайо // savapopov.humorhouse.bg. Посетен на 16 януари 2023.
- ↑ Стайков, Антон, Цекова, Свобода. Кой е Сава Попов? Отключването на един архив. Габрово, Музей на хумора и сатирата, 2022. ISBN 978-954-8714-56-3. с. 47.
- ↑ а б в Сава Попов // plus.cobiss.net.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Кой е Сава Попов? Разговор за забравения баща на „Стършел“ (видео) БНТ]
- От и за Сава Йорданов Попов в cobiss
|
