Сардиния и Корсика

Сардиния и Корсика
Sardinia et Corsica
	Сардиния и Корсика; Sardinia et Corsica
— Римска сенатска ; и имперска провинция —
227 г. пр.н.е – VII век
Герб
Континент	Европа
Столица	Каралес
Римски сенат
	Проконсул
Император
	Легат
История	Античност
	Предшественик Картагенска цивилизация Наследник Вандали
Днес част от	Италия,; Франция
	Сардиния и Корсика; Sardinia et Corsica в Общомедия

Тази статия е за римската провинция. За италианския регион вижте Сардиния.

Тази статия е за римската провинция. За френския регион вижте Корсика.

Сардиния и Корсика (на латински: Sardinia et Corsica) е римска провинция, обхващаща островите Сардиния и Корсика.

„Сардиния и Корсика са официално отстъпени от Картаген на Рим след края на първата пуническа война през 237 пр.н.е., а през 227 пр.н.е.. е обявена за втората провинция на Римската република след Сицилия. Преди това островите са неутрална територия, но явно под силното въздействие на Картагенската цивилизация, защото са запазени документи за островни бунтове против Картаген.

През 234 пр.н.е. консулът Спурий Карвилий Максим Руга води на островите успешни боеве, за което получава триумф в Рим.

Днешната провинция Нуоро в източна Сардиния е служила за настаняване на старото население. Оттам са произхождали чести нападения в римската територия, което кара римляните да построят лимес.

Римляните наричат жителите на Нуоро варвари, а земите им Barbaria (Barbagia).

През 456 г. островът е завладян от вандалите, с което се слага край на Римското господство.

Икономически провинцията е от значение като доставчик на зърнени продукти, коне, минерали и оръжия.

Римски управители на провинцията

217 пр.н.е. – Авъл Корнелий Мамула, praetor Corsicae et Sardiniae
216 пр.н.е. – Авъл Корнелий Мамула, propraetor Corsicae et Sardiniae
215 пр.н.е. – Квинт Муций Сцевола, praetor Corsicae et Sardiniae et decemvir sacris faciundis
214 пр.н.е.—212 пр.н.е. – Квинт Муций Сцевола, propraetor Corsicae et Sardiniae et decemvir sacris faciundis
211 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул, praetor Corsicae et Sardiniae et decemvir sacris faciundis
210 пр.н.е. – Publius Manlius Vulso, praetor Corsicae et Sardiniae
207 пр.н.е. – Aulus Hostilius Cato, praetor Corsicae et Sardiniae
206 пр.н.е. – Tiberius Claudius Asellus, praetor Corsicae et Sardiniae
205 пр.н.е. – Gnaeus Octavius Gnaeus filius, praetor Corsicae et Sardiniae
204 пр.н.е. – Tiberius Claudius Publius filius Tiberius nepos Nero, praetor Corsicae et Sardiniae
203 пр.н.е. – Publius Cornelius Publius filius Lucius nepos Lentulus Caudinus, praetor Corsicae et Sardiniae
201 пр.н.е. – Marcus Fabius Buteo, praetor Corsicae et Sardiniae
199 пр.н.е. – Lucius Villius Tappulus, praetor Corsicae et Sardiniae
197 пр.н.е. – Lucius Atilius, praetor Corsicae et Sardiniae
196 пр.н.е. – Tiberius Sempronius Tiberius filius Gaius nepos Longus, praetor Corsicae et Sardiniae et decemvir sacris faciundis
193 пр.н.е. – Lucius Porcius Lucius filius Marcus nepos Licinus, praetor Corsicae et Sardiniae
191 пр.н.е. – Lucius Oppius Salinator, praetor Corsicae et Sardiniae
189 пр.н.е. – Квинт Фабий Пиктор, praetor Corsicae et Sardiniae
188 пр.н.е. – Gaius Stertinius, praetor Corsicae et Sardiniae
186 пр.н.е. – Gaius Aurelius Scaurus, praetor Corsicae et Sardiniae
184 пр.н.е. – Quintus Naevius Matho, praetor Corsicae et Sardiniae
183 пр.н.е. – Gnaeus Sicinius, praetor Corsicae et Sardiniae
182 пр.н.е. – Lucius Terentius Istra, praetor Corsicae et Sardiniae
181 пр.н.е. – Marcus Pinarius Posca, praetor Corsicae et Sardiniae
180 пр.н.е. – Gaius Menius, praetor Corsicae et Sardiniae
179 пр.н.е. – Гай Валерий Левин, praetor Corsicae et Sardiniae
177 пр.н.е. – Луций Мумий, praetor Corsicae et Sardiniae
175 пр.н.е. – Сервий Корнелий Сула, praetor Corsicae et Sardiniae
174 пр.н.е. – Марк Атилий Гай, praetor Corsicae et Sardiniae
172 пр.н.е. – Спурий Клувий, praetor Corsicae et Sardiniae
171 пр.н.е. – Луций Фурий Фил, praetor Corsicae et Sardiniae et pontifex
169 пр.н.е. – Публий Фонтей Капитон, praetor Corsicae et Sardiniae
167 пр.н.е. – Авъл Манлий Торкват, praetor Corsicae et Sardiniae
163 пр.н.е. Тиберий Семпроний Гракх
126 пр.н.е. – Гай Семпроний Гракх
105 пр.н.е. – Тит Албуций, praetor Corsicae et Sardiniae
90 пр.н.е. – Публий Сервилий Вация
77 пр.н.е. – Луций Валерий Триарий, propraetor Corsicae et Sardiniae
56 пр.н.е. – Апий Клавдий Пулхер, propraetor Corsicae et Sardiniae
55 пр.н.е. – Марк Емилий Скавър, propraetor Corsicae et Sardiniae
49 пр.н.е. – Марк Аврелий Кота
48 пр.н.е.–47 пр.н.е. – Секст Педуцей, propraetor Corsicae et Sardiniae
40 пр.н.е. – Марк Лурий
40 пр.н.е. – Менодор (легат на Секст Помпей)

Източници

Caven, Brian (1980). The Punic Wars. New York: St. Martin’s Press.
Bagnall, Nigel (1990). The Punic Wars: Rome, Carthage, and the Struggle for the Mediterranean. New York: St. Martin’s Press.
Chapot, Victor (2004). The Roman World. London: Kegan Paul. pp. 140 – 150.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Corsica et Sardinia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.