Свети Никола (Карлово)
| „Свети Никола“ | |
 | |
 Местоположение в Карлово | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Населено място | Карлово |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Архитект | Никола Троянов |
| Изграждане | 1847 г. |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ е енорийски православен храм в град Карлово, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е издигната през 1847 г. от майстори-строители от Карлово и Брацигово по проект на майстор Никола Троянов.[1] Иконите са рисувани от Никола Доспевски и Иван Зографски. Икони за храма рисува и дебърският майстор Апостол Христов.[2]
В храма през 1858 г. за първи път е празнуван денят на светите братя Кирил и Методий в Карлово.
На 20 юли 1877 г. в храма са изклани много укрили се там жени, мъже и деца.[3] На югозападната стена, на мястото където е извършено клането, има паметен знак.
Големите икони, иконостасът и владишкият трон в църквата са дело на зографи и резбари от Дебърската художествена школа – Нестор Траянов, Кузман Макриев, Нестор Траянов, Антон Станишев и други. Камбанарията на църквата е построена през 1890 г.
В двора на църквата до северната стена се намира гробът на Гина Кунчева, майката на Васил Левски.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Камбанарията -
Изглед от двора -
Гробът на Гина Кунчева -
Паметен знак на мястото, където е извършено клането
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Брациговските майстори-строители и македонските българи
- ↑ Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.
- ↑ Страшното в Карловско: Една история, написана с кръв и сълзи
