Направо към съдържанието

Светлин Кираджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светлин Кираджиев
български географ
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
22 СУ "Георги Стойков Раковски"
Научна дейност
Работил вГеографски институт
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Югозападен университет „Неофит Рилски“

Светлин Кираджиев е български географ и университетски преподавател, доцент.[1]

Роден е на 5 февруари 1930 г. в Берковица. През 1947 г. завършва Втора софийска мъжка гимназия, а през 1951 г. география в Софийския университет. От 1952 г. до 1967 г. работи като учител по география в София и е базов учител към Софийския университет и Педагогическия институт при Българска академия на науките. През 1967 г. постъпва с конкурс като научен сътрудник в Географския институт на БАН. Работи по проблемите на населението и селищата на България. Проявява интерес към вътрешните миграционни движения и към различните аспекти на урбанизацията. През 1971 г. специализира в Германия. През 1984 г. защитава докторска дисертация на тема „Географски особености на миграциите на населението в НР България“, а през 1987 г. се хабилитира и става старши научен сътрудник II степен. През 1996 – 2004 г. е доцент в катедра География в Шуменския университет и хоноруван доцент в Югозападния университет в Благоевград.[1]

Публикува 4 научно-методически ръководства за учители и сътрудничи в методически и педагогически списания и вестници. Автор е на около 45 научни статии и студии и участва с доклади на всички научни конгреси на географите в България след 1968 г.[1]

Взима участие в съставянето на „Атлас на Народна Република България“ (1973, съавтор на 4 карти) „Природният и икономическият потенциал на планините в България“ (1990 – раздел „Състояние и перспективно развитие на селищата“), както и в „Атлас на София и Софийската агломерация“ (1993) и „Енциклопедия на България“ (изд. на БАН в 7 тома).[1]

През 1993 г. е издадена монографията му „География на видните българи“, в която извършва изследване на родните места на 500 видни българи, а също така и на академиците (от 1869 до 1969 г.) и на преподавателите в Софийския университет (от 1888 до 1938 г.), които са публикувани в отделни статии. Пише поредица статии и книги за София – „София, каквато е била 1878 – 1943“ (2001), „София – 125 години столица 1979 – 2004, летопис“ (2006), „София, каквато беше 1944 – 1989“ (2010). Автор е на книгите „Българските градове“ (2008) и „Българските села“ (2009).[1]

Светлин Кираджиев е автор на книга за живота и научното дело на академик Анастас Бешков (1988) и на биографични и творчески очерци за доц. Гунчо Гунчев, проф. Любомир Динев, Любен Мелнишки, доц. Митьо Печевски, проф. Иван Батаклиев, проф. Тянко Йорданов, ст.н.с. Владимир Попов и др.[1]

През 1998 г. публикува книгата „Хронология в развитието на географските науки в България“, издадена от Българското географско дружество по случай честването на 100-годишнината на специалност География в Софийския университет.[1]

Светлин Кираджиев е автор или съавтор на редица научнопопулярни книги за България и света:

  • „Сливен“ (1963);
  • „През Западните Родопи“ (1967);
  • „Из Пиринския край“ (1977);
  • „Горнотракийска низина“ (1990);
  • „География на България“ (1997);
  • „Велико Търново“ (2007)
  • „Рим“ (1971; 1983);
  • „Париж“ (1980);
  • „Лондон“ (1981);
  • „Гърция“ (1982);
  • „Италия“ (1985);
  • „Срещи с градове“ (1988);
  • „Япония“ (1994, в съавт.);
  • „Енциклопедичен географски речник на България“ (1999);
  • „Енциклопедия География на света“ (2001; 2010).[1]

Член е на Учебно-методическия съвет към Министерството на народната просвета и участва в съставянето на учебни програми по география. Дълго време сътрудничи на Института по картография при изработването на учебни географски карти и атласи. Автор е на десетина сценария за учебни филми за киностудията „Научнопопулярни филми“.[1]

  1. а б в г д е ж з и Стефанов, Петър. Ст.н.с. д-р Светлин Кираджиев – 60 години, отдадени на географията // География ‘21. София, 2010. ISSN 1312-6628. с. 27 – 30.