Симеон Западно и Средноевропейски

Симеон Западно и Средноевропейски
български духовник
Роден	17 септември 1926 г. Варна, Царство България
Починал	16 април 2016 г. Финикс, САЩ
Погребан	Рилски манастир, Република България
Религия	православие
Учил в	Богословски факултет на СУ
Симеон Западно и Средноевропейски в Общомедия

Симеон е български православен духовник, главиницки епископ (1973 – 1986), западноевропейски (1986 – 1994) и западно и средноевропейски митрополит (1994 – 2009, 2010 – 2013) на Българската православна църква.

Биография

Роден на 17 септември 1926 година в град Варна, България, със светското име Христо Димитров Костадинов. Основно и средно образование получава в родния си град. В 1945 – 1946 година работи като начален учител в село Дръндар, Варненско. След това четири години е прогимназиален учител в село Суворово. Учи в Института за усъвършенстване на учители педагози и след завършването му работи като педагог в София, като паралелно през 1952 година завършва като частен ученик Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. От 1953 година учи в Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Докато е студент по решение на Светия синод е приет като послушник в Преображенския манастир. На 7 декември 1954 година в параклиса „Свети Климент Охридски“ на Духовната академия е постриган в монашество с името Симеон от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на епископ Партений Левкийски – викарий на софийския митрополит. На 12 януари 1955 година в същия параклис е ръкоположен за йеродякон от ректора на академията епископ Николай Макариополски. В същата година е причислен към братството на Рилската света обител, където прекарва ваканционните месеци. От края на 1957 година до лятото на 1959 г. йеродякон Симеон специализира в Московската духовна академия, където на 8 октомври 1958 година с благословението на Светия синод в Троице-Сергиевата лавра е ръкоположен за йеромонах от патриарх Алексий I Московски.

Завръща се в България и от септември 1959 година до края на 1965 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 1 ноември 1961 г. по решение на Синода в Рилската света обител е възведен в архимандритско достойнство от игумена епископ Варлаам Стобийски. От 22 януари 1966 година до януари 1973 година архимандрит Симеон става протосингел на българската американска епархия със седалище в Ню Йорк.

На 14 януари 1973 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен за главиницки епископ и е назначен за викарий на митрополит Йосиф Нюйоркски, администриращ и българската Акронска епархия.

Симеон сътрудничи на Държавна сигурност като секретен сътрудник с псевдоним „Торис“, а когато в края на 60-те години Първо главно управление ангажира в работата си някои обществено известни личности, той е назначен на свръхсекретен щат с псевдонима „Христов“. След дезертирането на Владимир Костов, друг свръхсекретен служител на разузнаването, Държавна сигурност започва да се съмнява в лоялността на Симеон, който по това време получава и американско гражданство. При негово посещение в София в края на 1978 година за заседание на Светия синод службите отнемат паспорта му „поради очаквана провокация срещу нашата страна, която касае и личната му сигурност“. Това предизвиква публични реакции на българската общност в Съединените щати и на американското посолство в София, докато на 11 май 1979 година той е изведен от страната лично от американския консул. Изправено пред поредица други провали, ръководството на разузнаването се опитва да уреди проблема с преговори. След среща в Упсала в края на 1979 година с Христо Маринчев – офицерът, първоначално вербувал го за Държавна сигурност, а по това време и висш служител на Комитета по църковните въпроси – Симеон се съгласява на компромис, след което е назначен за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа със седалище в Будапеща.

На 17 април 1986 година е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща. На 30 май 1994 година титлата му е сменена от Синода на западно и средноевропейски митрополит и седалището му е установено в Берлин.

След като митрополит Симеон отхвърля настояванията на Синода да подаде оставка, на 1 декември 2009 година Светият синод го освобождава заедно с викария му епископ Тихон Тивериополски от заеманите длъжности на основание, че митрополит Симеон много години живее извън епархията си. Според медиите епископ Тихон е подозиран в прокатолически действия. За временно управляващ епархията е назначен митрополит Галактион Старозагорски. Но след остри протести от църковните общини в епархията и от страна на църковната общественост в България, на 8 юни 2010 година Синодът възстановява митрополит Симеон на катедрата му.

На 11 юни 2013 година Синодът приема оставката на митрополит Симеон по здравословни причини и той минава на покой.

Умира на 16 април 2016 година в град Финикс, щата Аризона, САЩ. Заупокойната литургия е извършена на 3 май, Светли вторник, в столичния храм „Света София“ от патриарх Неофит I. Погребан е на 4 май в монашеското гробище на Рилския манастир.

Бележки

Стефан	→	главиницки епископ (14 януари 1973 – 17 април 1986)	→	Йоан
пръв	→	западноевропейски митрополит (17 април 1986 – 30 май 1994)	→	…
…	→	западно и средноевропейски митрополит (30 май 1994 – 1 декември 2009)	→	…
…	→	западно и средноевропейски митрополит (9 юни 2010 – 11 юни 2013)	→	Антоний