Скородит

Скородит
Общи
Формула (повтаряща се единица)	Fe³⁺AsO₄·2H₂O
Класификация на Щрунц	8.CD.10
Скородит в Общомедия

Сини кристали скородит от Zacatecas, Мексико

Кристали скородит в асоциация с лимонит, Мароко

Разрез на необичаен сталактит от скородит, Алжир

Зелен скородит от Голд хил, Юта, САЩ

Черно-кафяв скородит от префектура Hezhou, Китай

Сиво-син 7 см. кристал скородит в кухина на лимонит, Мексико

Скородитът e минерал от варисцитовата група, представляващ воден арсенат на желязото с химическа формула Fe(AsO₄).2H₂O. Образува се при окисляване на арсенови минерали, най-често на арсенопирит. Съотношението на химичните елементи в състава му е 24,20% желязо, 32,46% арсен, 1,75% водород и 41,59% кислород. Съдържа Fe₂O₃ - 34,60%, As₂O₅ - 49,79% и H₂O (вода) - 15,61%.

Морфология

Скородитът е повсеместно разпространен като вторичен минерал, получен вследствие на окисляване на желязосъдържащи минерални структури. Макар и рядко се среща и като първичен минерал в хидротермални находища. Кристалите му обикновено са дипирамидални, понякога комбинирани с призми или по-рядко — изцяло призматични. Най-често се среща във вид на плътна землиста маса, понякога като дребнокристални люспи, сферолити, дребнокристални друзи и много рядко — във вид на влакнести агрегати.

Името на минерала произлиза от гръцката дума за чесън σκόρδο (скордо), тъй като при удар или нагряване излъчва миризма на чесън.

Структура

Структурата му е изградена от тетраедрична група AsO_4^- и Fe³⁺ катиони, обкръжени октаедрично от четири кислорода и две водни молекули, като всеки октаедър е свързан с върховете си с четири съседни тетраедрични групи. Структурата му може да се представи като вериги от октаедри и тетраедри, съставящи скелетната му конструкция.

Физически характеристики

• Цвят — зелен, синьо-зелен, сив, сиво-зелен, син, жълто-кафяв, почти безцветен, виолетов
  
• Цвят на чертата — зелено-бяла
  
• Прозрачност — прозрачен до полупрозрачен
  
• Блясък — близък до диамантен, стъклен
  
• Твърдост по скалата на Моос — 3,5-4,0
  
• Плътност — 3,1-3,3 gr/cm³
  
• Радиоактивност — 0
  
• Цепителност — несъвършена по (201), едва забележима по (001) и (100)
  
• Молекулно тегло — 230,80
  
• Луминесценция — няма
  

Кристалографски свойства

• Кристална структура — орторомбична, дипирамидална 2m/2m/2m
  
• Сингония — орторомбична
  
• Лом — мидест
  

Други характеристики

• Група — варисцитова
• Типични примеси — Al
  
• IMA статус — действителен, описан преди 1959 г.
  
• Свързани минерали — арсенопирит, лимонит, адамит, оливенит, арсеносидерит
  
• Година на откриване — 1818
  
• Произход на името — от гръцки — чесън (σκόρδο)
  

Употреба

Цветът на скородита може да бъде разнообразен, но той е известен и харесван главно заради яркозелените си и сини разновидности. Кристалите, които са прозрачни, ярко оцветени, сини с червени и виолетови отблясъци, се използват като декоративни скъпоценни камъни. Наподобяват цоизитовата разновидност на танзанита.

В САЩ от скородита чрез евтино производство се добива арсениев калцит, препарат с широко приложение в селското стопанство за борба с вредителите по памучните насаждения. В Русия се използва за борба със скакалците и други селскостопански вредители.

Находища

Основните находища на скородит се намират в Танзания и в мините в Tsumeb, Намибия. Минералът се добива още в мини в Мексико (Мапими и Zacatecas), Гърция (Лаврион), Бразилия (Ouro Preto и Minas Gerias), Англия (Корнуол), САЩ (Онтарио, Калифорния). Минералът се среща на няколко места в Русия — Южен Урал (Кочкарское), източното Задбайкалие (Запокровское, Читинска област). В Германия се експлоатират находищата в провинция Рейнланд-Пфалц и Саксония, а в Австрия — във федерална провинция Каринтия. В планините Карамазар в Таджикистан и в Брич-Мула, североизточно от Ташкент са открити големи количества скородит както във вид на плътна зърнеста маса, така и под формата на скритокристалинни слепени образувания с восъчен блясък и различен цвят — бял, зелен и различни нюанси на кафяво и черно. Находища на скородит има и в Казахстан.

В България находища на скородит няма, но в Родопите са открити отделни екземпляри, ползвани само като минералогически експонати.