Сухаче
| Сухаче | |
  Сухаче  Сухаче | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 628 души[1] (15 март 2024 г.) 23,5 души/km² |
| Землище | 26,787 km² |
| Надм. височина | 152 m |
| Пощ. код | 5988 |
| Тел. код | 06572 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 70281 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
| Кметство – кмет | Сухаче Иван Иванов (независим) |
Суха̀че (до 1966 г. името на селото е Сухатче) е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.
История
[редактиране | редактиране на кода]Землището на селото е населявано още от Античността, за което свидетелстват археологически находки и по-специално римска военна диплома от 2 век (понастоящем в Регионален исторически музей - Враца). Районът и изследван от екипи от НАИМ-БАН, УниБИТ и Фондация Арете-Фол.[2]
В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В миналото в селото са живели помаци, които се изселват на юг след 1876 г. Към 1893 г. в селото са останали само 13 помаци.[3]
През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, горянска група в селото подпалва кооперативните кошари, а след това и училището, където по това време се намира младежка бригада, произвеждаща тухли за местното трудово кооперативно земеделско стопанство.[4]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Асен Златаров 1921“ с танцов състав и хор
- Пенсионерски клуб „Старият дъб“
- Църква „Свети Архангел Михаил“, построена през 1922 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[5]
- Паметник на партизански отряд „Дядо Вълко“ в м. Голия връх
- Римска вила рустика в м. Селището.
- Екопътека в м. Голия връх
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Празник на труда и веселието, организиран ежегодно на 11 октомври.
- Годишен събор на селото през последната седмица на ноември.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Вълко Димитров (дядо Вълко) (06.04.1885 – 07.06.1944) – деец на БЗНС и участник в партизанското движение в България през 1941 – 1944.
Мишо Коцов – партизанин от отряд „Дядо Вълко“.[6]
Велика Дакова – партизанка от отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), загинала на 26 юни 1944 г. в битката при Черни дол край с. Брусен.
Димитрина Вълкова – партизанка от отряд „Дядо Вълко“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Дебрюне, Н. Материали от научноизследователските експедиции в с. Емона и с. Сухаче през 2013 г. – София: За буквите – О писменехь, 2013.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Стойков, Георги. Там, дето ечаха суровите битки (по стъпките на партизанските отряди „Георги Бенковски“ и „Дядо Вълко“),. първо издание. Плевен, Издателство „Кентавър“, 2009, [2009]. с. 160.
| ||||||||
