Торнетреск
| Торнетреск (на шведски: Torneträsk) | |
| — сладководно, отточно — | |
 Полярна нощ край южната част на Торнетреск (16 декември 2005) | |
  Местоположение в Швеция | |
| Местоположение | Швеция |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Нюоралуспи, Абискуйока, Рипасетно, Накеретно, Ракисетно |
| Отток | Турнеелвен → Балтийско море |
| Дължина | 42 km (СЗ-ЮИ) |
| Ширина | 9 km (С-Ю) |
| Площ | 332 km² |
| Дълбочина | 51,8 m (средна) 168 m (максимална) |
| Воден обем | 17,1 km³ |
| Надм. височина | 341,2 m |
| Водосб. басейн | 3346 km² |
| Острови | Вуоресуоло, Сокесуоло |
| Населени места | Абиску |
| Торнетреск в Общомедия | |
Торнетреск (на шведски: Torneträsk или Torne träsk, на саамски Duortnosjávri, на фински: Torniojärvi) е 6-ото по големина езеро в Швеция (лен Норботен). Площ 330 km², обем 17,1 km³[1], средна дълбочина 51,8 m, максимална 168 m[1] (второто по-дълбочина шведско езеро след Хорнаван).[2]
Географско характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Езерото Торнетреск е разположено в най-северната част на Швеция, в историко-географската област Лапландия, в северната част на лена Норботен. То заема дълбока тектонска котловина с ледников произход. Има стръмни, скалисти и силно разчленени брегове с дължина 419 km, дължина от северозапад на югоизток 72 km и максимална ширина от север на юг 9 km. На североизток е разположен дългия и тесен залив Лаймолуокта, а на изток – залива Кортолахти. В него се намират няколко острова, като най-големи са Вуоресуоло и Сокесуоло. Подхранва се предимно от малки и къси реки – Нюоралуспи, Абискуйока, Рипасетно, Накеретно, Ракисетно. От югоизточниян му ъгъл изтича голямата река Турнеелвен (Торниойоси), вливаща се в най-северната част на Ботническия залив на Балтийско море.[2]
Водосборният басейн на Торнетреск е с площ 3346 km², като малка част от него е на норвежка територия. Разположено е на 341,2 m н.в., като колебанията на водното му ниво през годината са незначителни и плавни, с малко по-високо ниво през лятото. По този начин годишният му отток е почти постоянен и с малки отклонения. Замръзва през ноември, а се размразява през юни.[2]
Стопанско значение, селища
[редактиране | редактиране на кода]В езерото се извършва транспортно и туристическо корабоплаване. Обект е на воден туризъм. Почти по цялото протежение на южния му браг преминават европейски път Е10 и железопътната линия Нарвик (в Норвегия) – Люлео (в Швеция). Северния бряг е необитаем. Югозападно от езерото се намира националния парк Абиско, както и обявената от ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1996 г. Лапонска област. По силно разчленените му брегове и заливи са разположени няколко предимно малки населени места Абиску, Кагувуома, Полнувикен.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Sjöar och vattendrag // Vattenmyndigheten Bottenviken. Архивиран от оригинала на 2009-09-25. Посетен на 27 юли 2009. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
swedish) - ↑ а б в г ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» – Турнетреск, т. 26, стр. 370
| |||||||
