Направо към съдържанието

Тръстика (Костурско)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстика.

Тръстика
Ακόντιο
— село —
Гърция
40.4918° с. ш. 21.0447° и. д.
Тръстика
Западна Македония
40.4918° с. ш. 21.0447° и. д.
Тръстика
Костурско
40.4918° с. ш. 21.0447° и. д.
Тръстика
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина890 m
Население0 души (2011 г.)

Тръстика (на гръцки: Ακόντιο, Акондио, катаревуса: Ακόντιον, Акондион, до 1928 година Τέρστικα, Терстика[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Селото е разположено на 25 километра западно от демовия център Костур, на 890 m надморска височина в Костурската котловина в северното подножие на планината Алевица.[2] На север Тръстика граничи с Горно Папратско (Ано Птерия), на юг с Гърлени (Хионато), на изток с Чърчища и Гръче (Птелеа), на запад с Ревани (Дипотамия).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 220 жители.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Търстика преди Балканската война има 25 помашки къщи.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тръстика е обозначено като българско селище.[6]

Според албански източник преди 1923 година в селото има следните фамилии Демирсейтови (Demirseitër), Хайрединови (Hajredinllinj), Хюсенмаленови (Hysenmalenj), Сюлейманови (Sulejmanenj).[3]

След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстика (Трстика) има 5 къщи славяни мохамедани, 8 къщи власи мохамедани и 7 къщи арнаути мохамедани.[7] През 20-те години населението на Тръстика се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 11 семейства с 40 души.[8][9][2]

Традиционно население произвежда жито, леща, тютюн и частично се занимава със скотовъдство.[2]

В 1928 година името на селото е сменено на Акондион (в превод копие).[10]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[11]

В 1968 година последните жители на селото го напускат, макар и в преброяването от 1971 година все още да се водят 59 жители.

В Тръстика е запазена единствено църквата „Св. св. Константин и Елена“.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 140[2] 144[2] 148[2] 40[2] 69[2] 55[2] 77[2] 59[2] 1
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  3. а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 509. (на албански)
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/082.htm, посетен на 24 февруари 2008 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Θεία Λειτουργία στο Ακόντιο // Ιερός Ναός Αγίου Νικάνορος, 4 Αυγούστου 2018. Посетен на 20 декември 2022 г. (на гръцки)
  13. Информатори са Сабри Аго и Раким Хайредини Тръстикали от Тръстика.
  14. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 509 - 510. (на албански)