Турско село (дем Драма)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Турско село.
Турско село Μυλοπόταμος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Драма |
Географска област | Драмско поле |
Надм. височина | 90 m |
Население | 599 души (2021 г.) |
Турско село, или Туркохор или Търхохор (на гръцки: Μυλοπόταμος, Милопотамос, до 1927 година Τουρκοχώρι, Туркохори[1]), е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 90 m надморска височина в Драмското поле, на 7 km западно от град Драма.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на ΧΧ век Турско село е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1843 година.[3] В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Таркохори има 20 български къщи и 10 турски.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Тилкохоръ (Туркохоръ) има 132 жители българи християни и 40 турци.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Таркор (Таркохор) (Tarkor, Tarkohor) се състои от 200 българи патриаршисти гъркомани и в селото действа основно гръцко училище с един учител и шест ученици.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. В 1923 година мюсюлманското му население се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени гърци бежанци.[2] В 1927 година името му е сменено на Милопотамос. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 80 бежански семейства и 303 жители общо.[7]
Населението отглежда памук, жито и фуражни култури, като се занимава и с краварство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Опис |
---|---|---|---|---|
Чалилък[8] | Τσαλιλίκ | Ангатотопос | Άγκαθότοπος[9] | възвишение Ю от Турско село (84,6 m)[8] |
Кири[8] | Κύρι | Воскотопос Ксиропотаму | Βοσκότοπος Ξηροποτάμου[9] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 244[2] | 184[2] | 475[2] | 777[2] | 799[2] | 799[2] | 557[2] | 676[2] | 801[2] | 778 | 711 | 599 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 196. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
|