Уйов камик
Уйов камик е уникален скално-изсечен фалосовиден менхир, намирал се в местност със същото име в района на Четиньова могила, с. Старосел, където българският археолог д-р Георги Китов разкрива подмогилен тракийски храм, сред най-големите в България.[1] (Снимка)
Описание
[редактиране | редактиране на кода]В своята книга „Могили, храмове, гробници“ д-р Китов разказва, че за въпросния „странен камък“ му съобщават лесничеите от село Старосел. Снимката е предоставена от Димитър Талев.
Според тях менхирът се намирал на около 4 – 5 km от Четиньова могила и бил абсолютно точно копие на фалос, изработен с всички анатомични подробности. Този орган е символ на плодородието и на мъжкото начало при древните траки, а мястото, където е изсечен, е било част от важно тракийско светилище.
Мегалитният фалос е бил с диаметър 1 м и височина не по-малко от 2,8 – 3 м. Според Китов, естествената скала е „допълнително и много умело дообработена до моделиране на едно сериозно скулптурно произведение“. Така към известните в района светилища, като Гарванов камък, Каменица и това под Пейчова могила, се прибавя още едно, при това с много висока стойност.[2]
Менхирът е бил издигнат до пътя, водещ към владетелската резиденция под връх Кози грамади, датиран от Елинистическата епоха – времето на одриските владетели Котис, Аматок и Терес II.
В едноименната местност „Уйов камик“ по пътя, водещ към местността Кози грамади, е била разкопана от иманяри голяма надгробна могила, където в средата на могилния насип се наблюдава остра скала, маркираща средата на могилата. В съседство на могилата стоят основите на разрушено скално светилище „Уйов камък“.
Според доц. Иван Христов сполучлив паралел с този паметник е изправеният с височина близо метър каменен фалос в грамада от речни камъни в средата на т.нар. Белчинова могила в землището на село Ясеново (на територията на Долината на тракийските владетели). Друг пример за скално изсичане с фалическа форма е скалният обект при село Побит камък (Община Велинград) по информация на проф. Васил Марков.
Доц. Христов допуска, че свободно стърчащите скали, открояващи се над околния терен в района на Старосел, са били маркер и основа за изграждането на редица могили, за които в никакъв случай не може да се приеме, че са били само място за надгробни ритуали. Скалите, и могилите са функционирали като светилища, на които са извършвани различни по вид и предназначение ритуали. В някои случаи е била изградена пространствената връзка могила – скално светилище – отново могила или подмогилен храм. Поглъщането на скалните обекти с могилни насипи е процес, назован в научната литература от проф. Валерия Фол „от камъка към градежа“.[3][4]
Докато в Елада (Елевсина, Самотраки, Делфи и др.) през VІІІ век пр.н.е. скалният топос се е преобразувал в архитектурни комплекси, обслужвани от голям жречески апарат с полисни функции, то в Тракия скалните светилища остават непроменени поне до края на VІ век пр.н.е. Примерите от района на Старосел доказват наличието на по-стари скални светилища (оттам и по-ранна, различна обредна практика), която се трансформира в действащи могилни светилища с представителна архитектура със сигурност до Елинистическата епоха.[5]
Принадлежност
[редактиране | редактиране на кода]Култовото съоръжение принадлежи към земите, обитавани от тракийското племе на одрисите – в земите на Същинска Средна гора и Западните Родопи. Подобен вид мегалитни обекти са уникални по своята прецизна реалистична техника и няма данни за други аналози на територията на Балканите.[6]
Взривяване
[редактиране | редактиране на кода]Менхирът е взривен от иманяри в края на ХХ в. решили, че съоръжението бележи нишан, под който е скрито златно съкровище.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Тракийски гробници и светилища
- Чолакова могила
- Кулата (светилище)
- Кабиле
- Скумсале
- Качулата
- Студен кладенец (светилище)
- Люляковото светилище
- Мегалит над село Бузовград
- Мегалитно светилище Момини гърди
- Сборови грамади
- Скално светилище Зайчи връх
- Алексица
- Кози грамади (светилище)
- Елдермен
- Тракийски култов комплекс (Старосел)
- Четиньова могила (Старосел)
- Хоризонт (могила)
- Казанлъшка гробница
- Голяма Косматка
- Могила Шушманец
- Оструша
- Могила на Грифоните
- Могила Голяма Арсеналка
- Могила Хелвеция
- Сашова могила
- Сарафова могила
- Траколожка експедиция за могилни проучвания
- Мъглижка гробница
- Севтополис
- Александровска гробница
- Свещарска гробница
- Мезешка гробница
- Жаба могила
- Маньов дол (подмогилен храм)
- Тракийска резиденция „Смиловене“
- Антична куполна гробница (Поморие)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мегалити в България – скални менхири Скално-изсечен менхир край с. Старосел, между градовете Стрелча и Хисар
- ↑ „Могили, храмове, гробници“, изд. ТЕМП, С 2008, стр. 197
- ↑ Фол, В. Скални топоси на вярата в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността. Studia Thracica 10. София, 2007.
- ↑ Христов, Ив. Светилища на траките край скални планински върхове. Проблеми на разпространението, типологизацията и проучванията в днешните български земи. – Известия на Националния исторически музей, том. ХІІІ, 2002, 26 – 37.
- ↑ Фол, В. Скални топоси на вярата в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността. Studia Thracica 10. София, 2007.
- ↑ Любомир Цонев „Мегалитите в България“, изд. Фараго, София, 2010
|