ФК Урал
ФК „Урал“ | ||||
ОАО Футбольный клуб „Урал“ | ||||
Прозвище | „пчелите“ (шмели) „оранжево-черните“ (оранжево-чёрные) | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 1 септември 1930 г. | |||
Държава | Русия | |||
Стадион | „Екатеринбург Арена“ | |||
Капацитет | 35 000 души | |||
Собственик | Свердловска област | |||
Президент | Григорий Иванов | |||
Старши треньор | Игор Шалимов | |||
Първенство | Руска Премиер Лига | |||
2023/24 | 14-то | |||
Спонсор | ТМК, Renova Group, BetBoom | |||
Екипировка | Nike | |||
Уебсайт | fc-ural.ru | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК Урал в Общомедия |
„Урал“ (на руски: ОАО Футбольный клуб „Урал“) е футболен клуб в Екатеринбург, Русия. Дълги години е заводски отбор и носи името „Уралмаш“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Клубът е основан през 1930 г. под името „Уралмашстрой“.
През 1935 става шампион на град Свердловск. От 1945 до 1969 играе неизменно в шампионата на СССР. През 1969 тимът изпада, но след 1 сезон се завръща в най-висшата дивизия. „Урал“ достига 3 пъти 1/4 финал на купата на СССР – през 1965/66, 1967/68 и 1990/91.
След разпадането на СССР играе във висшата дивизия на Русия. През 1993 и 1995 достига до осмо място в шампионата. Отборът участва в Интертото и се среща с българския ЦСКА София. В крайна сметка „пчелите“ достигат полуфинал. Същият сезон тимът изпада в Първа Лига и повече не се връща в шампионата на Русия. Кризата в „Урал“ продължава, след като изкарват само 1 сезон в Първа Лига. Тимът изпада във Втора Дизивия, зона Урал. През 2002 тимът се завръща в Първа Дивизия, след като става шампион в зона Урал на втора дивизия.
Година по-късно в автомобилна катастрофа загива играчът на „Урал“ Пьотр Хрустовский. Той е играл за „Урал“ с номер 23. Този номер е изваден от употреба в „Урал“ в памет на Хрустовский.
През 2006 „Урал“ заема трето място в 1-ва Дивизия, което е и най-големият успех на тима. Година по-късно отборът достига полуфинал на купата на Русия. През 2010 в отбора се появяват първите легионери от друг континент – чилиецът Герсон Асеведо и замбиецът Чисамба Лунгу. Същия сезон Урал завършва на 7 място.
През 2011 тимът е поет от Дмитрий Огай, но той си подава оставката още в 13-ия кръг. Урал успява да се класира за първите 8 във ФНЛ, а в началото на 2012 звездата Олег Шатов е продаден на „Анжи“. През февруари 2012 Урал печелят купата на ФНЛ, но след сериозно изоставане от лидерите в шампионата остават на 6-о място. През сезон 2012/13 „пчелите“ тръгват много силно, като до 18-ия кръг са на второ място в класирането. В края на април 2013, 4 кръга преди края, „Урал“ си осигурява участие в премиер лигата, което е първо за отбора от 17 години насам.[1]
В първия си мач от сезон 2013/14 Урал завършва наравно 2 – 2 с шампиона ЦСКА Москва.
Предишни имена
[редактиране | редактиране на кода]Години | Име |
---|---|
1930 – 1932 | Уралмашстрой |
1933 – 1946 | Уралмашзавод |
1947 – 1957 | Авангард |
1957 – 1959 | Машиностроител |
1960 – 2002 | Уралмаш |
2002 – | Урал |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Национални
[редактиране | редактиране на кода]- 20-о място (1): 1969
- 1/4 финалист (3): 1965/66, 1967/68, 1990/91
Национални
[редактиране | редактиране на кода]- 8-о място (3): 1993, 1995, 2015/16
ФНЛ (2 ниво)
Международни
[редактиране | редактиране на кода]- Интертото:
- 1/2 финалист (1): 1996
Състав 2012/13
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Български футболисти
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Димитров: 2016 –
Известни играчи
[редактиране | редактиране на кода]- Олег Веретенников
- Юрий Матвеев
- Михаил Осинов
- Денис Зубко
- Сергей Армишев
- Андрей Сметанин
- Пьотър Хрустовский
- Евгений Алхимов
- Евгений Аверянов
- Мирослав Ромащенко