Фикус лира
Фикус лира | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Warb. | ||||||||||||||||||||
Фикус лира в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Фикус лира (Ficus lyrata) е вид цъфтящо растение от семейство Черничеви. То е родом от Западна Африка, от Камерун на запад до Сиера Леоне, където расте в равнинни тропически гори. Може да нарасне до 12 – 15 м височина.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Листата на Ficus lyrata са лировидни, което означава, че приличат на лира.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Листата са с различна форма, но често с широк връх и тясна среда, дълги до 45 см и широки 30 см (макар и обикновено по-малки) с кожена текстура, изпъкнали вени и вълнообразен ръб.
Плодът е зелена смокиня с диаметър 2,5 – 3 см.
Отглеждане
[редактиране | редактиране на кода]Фикус лира е декоративно дърво, разпространено широко в субтропичните и тропическите градини, а също така се отглежда като стайно растение в райони с умерен климат, където обикновено остава по-кратко и не цъфти или плододава. Изисква непряка естествена светлина. Издръжлив е до 10 °C, така че екземплярите могат да се оставят навън през топлите периоди.[2]
Това растение е печелило наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество.[3][4]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Фикус лира е популярно декоративно дърво и стайно растение, най-вече благодарение на характерните си големи листа.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ficus lyrata (Warb.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Alix Martichoux. No matter where I go, I can't stop seeing this trendy plant in San Francisco // SF Gate, 13 August 2019.
- ↑ Ficus lyrata AGM // Royal Horticultural Society. Посетен на 4 July 2020.
- ↑ AGM Plants – Ornamental // Royal Horticultural Society, July 2017. с. 39. Посетен на 27 February 2018.
|