Направо към съдържанието

Фикус лира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фикус лира
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Черничеви (Moraceae)
род:Фикус (Ficus)
вид:Фикус лира (F. lyrata)
Научно наименование
Warb.
Фикус лира в Общомедия
[ редактиране ]
Фикусът като стайно растение

Фикус лира (Ficus lyrata) е вид цъфтящо растение от семейство Черничеви. То е родом от Западна Африка, от Камерун на запад до Сиера Леоне, където расте в равнинни тропически гори. Може да нарасне до 12 – 15 м височина.

Листата на Ficus lyrata са лировидни, което означава, че приличат на лира.

Листата са с различна форма, но често с широк връх и тясна среда, дълги до 45 см и широки 30 см (макар и обикновено по-малки) с кожена текстура, изпъкнали вени и вълнообразен ръб.

Плодът е зелена смокиня с диаметър 2,5 – 3 см.

Фикус лира е декоративно дърво, разпространено широко в субтропичните и тропическите градини, а също така се отглежда като стайно растение в райони с умерен климат, където обикновено остава по-кратко и не цъфти или плододава. Изисква непряка естествена светлина. Издръжлив е до 10 °C, така че екземплярите могат да се оставят навън през топлите периоди.[2]

Това растение е печелило наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество.[3][4]

Фикус лира е популярно декоративно дърво и стайно растение, най-вече благодарение на характерните си големи листа.

  1. Ficus lyrata (Warb.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Alix Martichoux. No matter where I go, I can't stop seeing this trendy plant in San Francisco // SF Gate, 13 August 2019.
  3. Ficus lyrata AGM // Royal Horticultural Society. Посетен на 4 July 2020.
  4. AGM Plants – Ornamental // Royal Horticultural Society, July 2017. с. 39. Посетен на 27 February 2018.