Харолд Макмилан

Харолд Макмилан
министър-председател на Великобритания
Мандат	10 януари 1957 г. – 18 октомври 1963 г.
Заместник-министър
1962 – 1963 г.	Ричард Бътлър
Монарх	Елизабет II
Предшественик	Антъни Идън
Наследник	Алек Дъглас-Хюм
лидер на Консервативната партия
Мандат	10 януари 1957 г. – 18 октомври 1963 г.
Лична информация
Роден	10 февруари 1894 г. Лондон, Великобритания
Починал	29 декември 1986 г. Челууд Гейт, Източен Съсекс, Великобритания
Погребан	Съсекс
Религия	англиканство, Църква на Англия
Съпруга	Дороти Макмилан
Деца	4
Полит. партия	Консервативна партия
Образование	Балиол колидж
Професия	издател, политик
Военна служба
Години	1914 – 1920
Преданост	Великобритания
Род войски	Британска армия
Военно звание	капитан
Войсково поделение	Гренадирска гвардия
Войни/Битки	Първа световна война
Портал  Биографии
Харолд Макмилан в Общомедия

Морис Харолд Макмилан (на английски: Maurice Harold Macmillan; 1894 – 1986; от 1984 г. 1-ви граф на Стоктън, на английски: 1st Earl of Stockton) е британски политик-консерватор, 65-и министър-председател на Великобритания от 1957 до 1963 г.

Макмилан възстановява специалната връзка на Великобритания със САЩ след Суецката криза (в която той има участие) и преначертава световната карта, деколонизирайки Субсахарска Африка. Пренастройвайки отбраната на страната така, че да е в крак с реалността на ядрената епоха, той слага край на задължителната военна служба, подсилва ядрените сили, снабдявайки страната с ракети Поларис и поставя началото на преговорите за ядрено разоръжаване заедно със САЩ и СССР. Разпознавайки опасностите на стратегическата зависимост, той търси нова роля за Великобритания в Европа, но нежеланието му да разкрие американските ядрени тайни на Франция води до френско вето върху кандидатурата на Великобритания за Европейската общност.

Неговата историческа реч „Wind of change“ (Вятърът на промяната) в Кейптаун, се счита за крайъгълен камък в процеса на деколонизация. Той я произнася пред парламента на Южна Африка на 3 февруари 1960 г. Преди това е пропътувал около месец из британските колонии и застъпва позицията, че консервативното правителство възнамерява да даде независимост на много от тези територии. В Африка това се осъществява през 1960-те години.

Макмилан е последният британски премиер, роден по време на управлението на кралица Виктория, последният, служил в Първата световна война, последният, имащ мустаци докато заема длъжността си, и последният, комуто е дадена титлата наследствен пер.