Хесен-Хомбург
Хесен-Хомбург | |
1622 – 1866 | |
Карта на Ландграфство Хесен-Хомбург (червено) | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Форма на управление | |
Площ | |
221 km² | |
Население | |
27 563 души | |
| |
Хесен-Хомбург в Общомедия |
Хесен-Хомбург (на немски: Landgrafschaft Hessen-Homburg) е ландграфство на Свещената Римска империя от 1622 до 1866 г. в Германия. През 1865 г. то има площ от 221 км² и 27 563 жители.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създава се от ландграфство Хесен-Дармщат. Първият ландграф е Фридрих I (1585 – 1638) от род Дом Хесен, най-малкият син на ландграф Георг I фон Хесен-Дармщат (1547 – 1596). През 1622 г. той получава господство Хесен до планината Таунус (тогава наричана Die Höhe) и град Хомбург. Резиденцията му е дворец Хомбург, построен през 1680 – 1685 г. от ландграф Фридрих II на мястото на стария замък от ок. 1180 г.
От 1622 до 1768 г. е част от Хесен-Дармщат. От 1806 до 1815 г. Хесен-Хомбург е част от Велико херцогство Хесен. От 1815 до 1866 г. е самостоятелно ландграфство в Германския съюз. След войната през 1866 г. е към Прусия в пруската провинция Хесен-Насау.
На 18 януари 1872 г. линията Хесен-Хомбург измира с Каролина фон Хесен-Хомбург, дъщерята на ландграф Густав (1781 – 1848).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Barbara Dölemeyer, Von der Landgrafschaft Hessen-Homburg zur Nebenresidenz der Hohenzollern. In: Bernd Heidenreich, Eckhard G. Franz (Hg.), Kronen, Kriege, Künste. Das Haus Hessen im 19. und 20. Jahrhundert. Frankfurt: Societaetsverlag, 2009, ISBN 978-3-7973-1142-9, S. 57 f.
- Friedrich Lotz, Geschichte der Stadt Bad Homburg vor der Höhe. Band 2, Die Landgrafenzeit. Kramer, Frankfurt am Main 1972, ISBN 3-7829-0133-9.
- Fried Lübbecke, Kleines Vaterland Homburg vor der Höhe. Kramer, Frankfurt am Main 1981, ISBN 3-7829-0254-8.
- Herbert Rosendorfer, Der Prinz von Homburg. Biographie. dtv, München 1991, ISBN 3-423-11448-7.
- Karl Schwartz, Landgraf Friedrich V. von Hessen-Homburg und seine Familie. Aus Archivalien und Familienpapieren, Rudolstadt 1878