Христо Черняев
Облик
Христо Черняев | |
български поет, публицист и писател | |
Роден |
3 февруари 1930 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Школа за запасни офицери |
Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Христо Черняев е български поет, публицист и писател[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва Школата за запасни офицери във Велико Търново, след което в продължение на 10 години е офицер. Работи също така като военен кореспондент, редактор на вестник „Народна армия“ и отговорен редактор на редакция „Българска литература“ в Националното радио. Член е на СБП и СБЖ.
Започва да публикува поезия през 1945 година. Издал е над 30 книги. Превеждан е на няколко езика, между които украински, руски, английски, френски, испански, арабски и хинди.
По-известни книги
[редактиране | редактиране на кода]- „Животът, който не умира“
- „Сребърни зарани“
- „Далечни гари“
- „Старопланински дни“
- „Пясъчен пръстен“
- „Гладни стихове“
- „Крайбрежие“
- „Огнище“
- „По чукари и пътеки“
- „Апостоли на българския дух“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Есетата на Христо Черняев излязоха в сборник[неработеща препратка]
- Произведения на Христо Черняев в Моята библиотека
|