Цитипати

	Цитипати
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
инфраразред:	Овираптори (†Oviraptorosauria)
род:	Цитипати (†Citipati)
	Научно наименование
	Citipati Clark et al., 2001
	Обхват на вкаменелости
	сантоний – кампаний, 84 – 75 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Цитипати в Общомедия
	[ редактиране ]

Цитипатите (Citipati) са изчезнал род динозаври от късната креда на днешна Монголия. Те са едни от най-известните овираптори, благодарение на редица добре запазени скелети, включително няколко екземпляра намерени в позиция на мътене върху гнезда с яйца. Тези екземпляри са помогнали да се затвърди връзката между дивите динозаври и птиците.

Описание

Цитипатите са били животни с размерите на ему. Имали са дължина около 2,5 – 2,9 метра при тегло от 75 – 83 кг.^[1] Подобно на другите овираптори, те са имали необичайно дълъг врат и скъсена опашка. Черепът им е бил необичайно къс, наситен с отвори в костната структура и завършващ в здрав, беззъб клюн. Може би най-отличителната черта на цитипатите е бил високия гребен, повърхностно подобен на този на съвременния казуар. Гребенът е сравнително нисък при вида C. osmolskae, с почти вертикален преден ръб, а при един от другите екземпляри, който все още не е получил конкретно име, е по-висок, с изпъкнал прорез в предния ръб, създаващ вид на квадрат.

Размножаване

Най-малко четири екземпляра цитипати са открити в позиция на мътене, като всички те са били разположени върху яйца, със задни крайници, симетрично разположени от всяка страна на гнездото, а предните крайници са покривали периметъра на гнездото. В наши дни тази поза на мътене се среща само при птиците и поддържа поведенческа връзка между тях и динозаврите тероподи.^[2] Позицията за гнездене също подкрепя хипотезата, че те, както и други овираптори са имали пернати предни крайници, тъй като по-голямата част от яйцата е нямало да бъдат покрити от тялото на животното, освен ако не е било налице обширно покритие от пера по крайниците.^[3]

Източници

↑ Paul, Gregory S. The Princeton Field Guide to Dinosaurs. New Jersey, Princeton University Press, 2010. p. 153. (на английски)
↑ Clark, J.M., Norell, M.A., & Chiappe, L.M. (1999). „An oviraptorid skeleton from the Late Cretaceous of Ukhaa Tolgod, Mongolia, preserved in an avianlike brooding position over an oviraptorid nest.“ American Museum Novitates, 3265: 36 pp., 15 figs.; (American Museum of Natural History) New York. (5.4.1999).
↑ Paul, G.S. (2002). Dinosaurs of the Air: The Evolution and Loss of Flight in Dinosaurs and Birds. Baltimore: Johns Hopkins University Press.

[1] Paul, Gregory S. The Princeton Field Guide to Dinosaurs. New Jersey, Princeton University Press, 2010. p. 153. (на английски)

[clark1999-2] Clark, J.M., Norell, M.A., & Chiappe, L.M. (1999). „An oviraptorid skeleton from the Late Cretaceous of Ukhaa Tolgod, Mongolia, preserved in an avianlike brooding position over an oviraptorid nest.“ American Museum Novitates, 3265: 36 pp., 15 figs.; (American Museum of Natural History) New York. (5.4.1999).

[paul2002-3] Paul, G.S. (2002). Dinosaurs of the Air: The Evolution and Loss of Flight in Dinosaurs and Birds. Baltimore: Johns Hopkins University Press.

[1]

[2]

[3]