алиби
Облик
алиби (български)
ед.ч. | али·би | |
---|---|---|
членувано | али·би·то | |
мн.ч. | — | |
членувано | — |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- мн. няма, ср. Юрид. При съдебен процес — установяване на присъствие на обвиняемото лице другаде по времето на извършването на някакво престъпление, в което го обвиняват, като свидетелство за неучастието му в това престъпление.
Етимология
Лат. alibi ’другаде’.
Фразеологични изрази
Превод
|
|