покаяние

покаяние (български)

покаяние ±

ед.ч.		по·ка·я·ние
	членувано	по·ка·я·ни·е·то
мн.ч.		по·ка·я·ния
	членувано	по·ка·я·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Съзнаване, признаване и съжаление, които някой изпитва, за негов грях.

Превод

английски: repentance, penitence, (църк.) - penance арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: arrepentimiento, (църк.) - penitencia италиански: pentimento, (църк.) - penitenza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: (църк.) - die Buße норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: покая́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: repentir, (църк.) - pénitence холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изповед, смирение, каене
• разкаяние, съжаление, признание