тъп
Облик
тъп (български)
ед. ч. | м. р. | тъп | |
---|---|---|---|
непълен член | тъ·пия | ||
пълен член | тъ·пи·ят | ||
ж. р. | тъ·па | ||
членувано | тъ·па·та | ||
ср. р. | тъ·по | ||
членувано | тъ·по·то | ||
мн. ч. | тъ·пи | ||
членувано | тъ·пи·те |
Прилагателно име, тип 76
- За край или връх- който е заоблен.
- За ъгъл- който е по- голям от 90 градуса.
- Глупав.
Етимология
старобълг. тѫпъ.
Етимологията не е съвсем ясна. От една страна се правят опити за сближаване с нем. Stumpf „пън“ (= лит. stambas „ствол“, староинд. stamba „китка цветя“, староирл. tomm „храсталак, хълм“, които са твърде далечни по значение - ие. *(s)tamb- с първоначално значение „храст, хълм“), а от друга с лит. tampyti, tаmраu „опъвам“, староисл. þambr „издут, дебел“, þamba „коремът ми се надува“ (= старобълг. тѧтива „тетива“, лат. templa „вид носеща греда“, армен. thamb „седло“, перс. tābađ, tābīđan „преда“ и първоначално значение „дърпам, опъвам“, което е твърде отдалечено).
старобълг. тѫпъ > унг. tompa
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|