месечина

See also: Месечина

Bulgarian

Etymology

By surface analysis, ме́сец (mésec) +‎ -ина (-ina).

Pronunciation

• IPA^(key): [mɛsɛˈt͡ʃinɐ]

Noun

месечи́на • (mesečína) f

1. (colloquial) moon

Declension

Declension of месечи́на

	singular	plural
indefinite	месечи́на mesečína	месечи́ни mesečíni
definite	месечи́ната mesečínata	месечи́ните mesečínite
vocative form	месечи́но mesečíno	месечи́ни mesečíni

References

• “месечина”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “месечина”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *měsęčina, from *měsęcь, from Proto-Indo-European *mḗh₁n̥s.

Pronunciation

• IPA^(key): [mɛˈsɛt͡ʃina]

• Audio:

  (file)

Noun

месечина • (mesečina) f (plural месечини, relational adjective месечински or месечев, diminutive месечинче or месечинка)

1. moon (any substantially sized natural satellite of a planet)

Declension

Declension of месечина

	singular	plural
indefinite	месечина	месечини
definite unspecified	месечината	месечините
definite proximal	месечинава	месечиниве
definite distal	месечинана	месечинине
vocative	месечино	месечини

Synonyms

• (the Moon): луна (luna) (rare)

Related terms

• месец (mesec)

See also

• Месечина f (Mesečina)

References

• месечина in Makedonisch Info (germansko-makedonski rečnik, makedonsko-germanski rečnik)

Serbo-Croatian

Alternative forms

• мје̏сечина (Ijekavian)

Pronunciation

• IPA^(key): /mêset͡ʃina/
• Hyphenation: ме‧се‧чи‧на

Noun

ме̏сечина f (Latin spelling mȅsečina)

1. moonlight

Declension

Declension of месечина

	singular	plural
nominative	месечина	месечине
genitive	месечине	месечина
dative	месечини	месечинама
accusative	месечину	месечине
vocative	месечино	месечине
locative	месечини	месечинама
instrumental	месечином	месечинама